Джефри Дивър
Приемлива жертва (3)

Петък

В един след полунощ Кучийо взе душ и си легна на гладките чаршафи — не от коприна, а от луксозен скъп памук.

Щеше да почете нещо успокояващо, което да го приспи. Не „Война и мир“. Може би малко поезия.

Взе айпада от нощното шкафче, отвори калъфа му и чукна иконата на електронния четец. Разбира се, по принцип предпочиташе традиционните книги, но беше човек на двайсет и първия век и намираше, че електронните книги често са по-удобни и лесни за четене от хартиените им предшественици. В електронната му библиотека имаше близо хиляда заглавия.

Погледна таблета и осъзна, че май е чукнал погрешната икона — камерата се беше включила и той видя собственото си лице да се взира в него.

Не изключи камерата веднага. Загледа се в образа си. После се разсмя и прошепна фразата, с която се бе описал по-рано.

— Не е зле, дърт дяволе.

 

 

Алехо Диас и П. З. Еванс седяха на предните седалки на големия „Мъркюри“ на петстотин метра от имението на Кучийо. Бяха се навели напред и се взираха в екрана на впечатляващия лаптоп на Еванс.

Наблюдаваха същия образ, на който се наслаждаваше Кучийо — лицето му, предавано от камерата на айпада му чрез приложението за видеонаблюдение, качено от Еванс. Можеха да чуват и гласа му.

— … дърт дяволе…

— В леглото е, сам — каза Еванс. — За мен бива. — Погледна Диас. — Твой е.

— Si? — попита мексиканският агент.

— Да.

— Gracias.

— Nada.

И без никакви драматични изпълнения Диас натисна копче на нещо като дистанционно за гараж.

В спалнята на Кучийо коженият калъф на айпада, напълнен предишната вечер от Еванс с мощен запалителен експлозив, се взриви. Експлозията бе много по-силна, отколкото беше очаквал американецът. Дори бронираните стъкла на прозорците станаха на сол и в нощта над къщата се издигна огнено кълбо.

Изчакаха, докато не стана ясно, че спалнята е погълната от пламъци — и че всички следи от атаката са се изпарили, както бяха инструктирани от Вашингтон — след което Диас запали двигателя и бавно потегли в нощта.

След десет минути мълчание, докато поглеждаше през рамо за полиция или други преследвачи, Диас каза:

— Трябва да призная, amigo, че плана ти си го биваше.

Еванс не се възгордя — нито пък се престори на скромен. Планът беше добър. Събраната информация беше разкрила много неща за Кучийо (това често ставаше при мишени като него — богати и съответно харчещи много). Еванс и Диас бяха взели предвид не само покупките на ценните книги, но и на високотехнологичните му играчки — айпад, четец и множество електронни книги, както и кожен калъф за устройството на „Епъл“.

Въоръжен с тази информация, Еванс се бе сдобил с айпад и бе напълнил калъфа му със смъртоносния експлозив. Това беше истинското оръжие, което Диас бе внесъл в имението и го бе разменил с айпада на Кучийо, чието местоположение бяха определили благодарение на услугата за търсене, която Еванс беше хакнал. Докато Диас показваше на Кучийо новите книги на Давила, Еванс бе стрелял в прозорците, за да накара всички да се пръснат и да даде на партньора си шанс да се вмъкне в спалнята и да смени устройствата. Беше стрелял и по прозорците на онази стая — в случай че Диас не е сам в нея.

Куршумите имаха и втора цел — да накарат Кучийо и охраната му да си помислят, че стрелбата е нападението, за което бяха чули, и да намалят подозренията им за нова атака.

Да намалят, но не и да елиминират. Умът на Ножа бе твърде остър за подобно нещо.

Поради това се нуждаеха от втора заблуда. Еванс бе пробутал фалшива информация за себе си — на Кармела, красивата жена, която беше част от антуража на Кучийо в бар „Руби“ (телефонните разпечатки бяха разкрили, че й се обаждал веднъж-два пъти месечно). Освен това беше пробутал и фалшива информация, подсказваща, че двамата с Диас може да са пробутали бомба в библиотеката. Беше изрязал страниците на „Разбойници“ на Шилер (извинявай, Фред) и бе напълнил книгата с истински експлозив и платки, но бе пропуснал да свърже детонаторите.

Кучийо познаваше библиотеката си твърде добре, за да му е нужно много време да открие, че един том не си е на мястото — а и Диас нарочно го беше сложил малко накриво.

След откриването на бомбата те със сигурност щяха да решат, че няма други заплахи, и нямаше да заподозрат айпада на нощното шкафче на Кучийо.

Сега Диас се обади на Хосе, началника на охраната на покойния наркобарон, и му обясни (на висок глас заради внезапната загуба на слуха му), че ако последва атака на автобус, ще бъде тикнат в затвора и ще се пусне слух, че е продал шефа си. Колкото и непопулярен да бе Кучийо сред конкуриращите се картели, в един мексикански затвор нямаше по-непопулярно нещо от предател.

Хосе го увери, че няма да има никакви атаки. Диас трябваше да му каже три пъти дочуване, докато го чуе.

Добър план, макар и малко сложен. Разбира се, щеше да е много по-просто да вкарат истинска бомба в библиотеката и да я взривят, когато дронът покаже, че Кучийо е вътре.

Идеята обаче дори не беше поставена на масата. Никога не биха унищожили библиотеката. Освен моралния проблем — а П. З. Еванс имаше стандарти — бе налице и дребната подробност как подобен пожар ще се отрази в пресата, ако се разкрие идентичността на организиралите палежа агенти и кои са работодателите им.

Можеш да убиеш безнаказано наркобарони и касапите им; двайсет хиляди унищожени класики обаче не бяха приемливи жертви. Това беше петно, което не можеше да се измие по никакъв начин…

След половин час бяха в хотела и гледаха новините, които потвърдиха, че Алонсо Мария Карийо, известен като Кучийо, подозиран за глава на картела Ермосильо, наистина е мъртъв. Никой друг не пострадал при атаката, която бе приписана на конкурентен картел, вероятно Синалоа.

Еванс с изненада откри, че новината не е водеща — Кучийо сигурно би приел тежко подобен факт. Но в известен смисъл вината си бе негова — той бе допринесъл за процъфтяването на наркобизнеса в Мексико, което правеше вестта за смъртен случай в занаята тривиална. Еванс предположи, че това е като колекционирането на книги — колкото по-голям е тиражът на първото издание, толкова по-малък е интересът и съответно цената.

Изключи телевизора. Решиха да отпразнуват с лека вечеря и много текила — макар че определено не в „Сонора Стек“ или „Руби“, любимите свърталища на Кучийо. Смятаха да отидат на някое място в другия край на града. Вероятно щяха да са в безопасност — картелът Ермосильо бе неутрализиран. Въпреки това и двамата скриха оръжията си под разкопчаните ризи. И пъхнаха резервни пълнители в джобовете си.

— Трябваше да видиш всички онези книги в библиотеката — каза Диас, докато вървяха към големия „Мъркюри“. — Никога през живота си не съм виждал толкова книги.

— Ъхъ — без особен интерес отвърна Еванс.

— Какво означава това? Нима не харесваш книгите?

— Харесвам ги.

Мексиканецът се изсмя.

— Не ти вярвам. Четеш ли изобщо?

— Разбира се, че чета.

— И какво по-точно? Кажи ми.

Еванс седна на дясната седалка и изчака покрай тях да минат три пикапа, преди да отговори.

— Добре, искаш ли да знаеш? Спортните страници. Само тях чета.

Диас запали двигателя.

— Si, аз също.

— Може ли да пуснем климатика, Ал? — каза Еванс. — В този проклет град случва ли се да е прохладно?