Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Аленият бряг (10)

10.

— Брадли Гавин излезе от задните помещения стиснал хартиен плик с обеда си в ръка, но спря, когато видя човека, застанал на прага към приемната на полицейския участък. Беше онзи странен частен детектив Пендъргаст. Гавин вече изпитваше любопитство към човека, който беше успял така да подпали фитилите на началника. Не че беше много трудно. Само го накарай да свърши някаква истинска работа и готово. През последните две години той, Гавин, беше вършил на практика цялата полицейска работа в града. А началникът се занимаваше единствено с писането на глоби за неправилно паркиране. Трябваше да изкара още шест месеца така и тогава Мърдок щеше да пенсионира мързеливия си задник и Гавин щеше да стане началник. Поне се надяваше, че ще стане така. Разбира се, това зависеше от тримата градски съветници. Но той се беше посветил на работата си, семейството му живееше от поколения тук и беше част от градския елит, а баща му беше дългогодишен началник, така че оценяваше шансовете си като добри.

Остави настрана обяда си и погледна отново към Пендъргаст, питайки се дали не си играе с огъня да се появи отново тук толкова скоро след ареста.

— С какво мога да ви помогна? — попита учтиво той.

Мъжът се откъсна от прага, направи крачка напред и протегна ръка.

— Не успяхме да се запознаем. Аз съм Пендъргаст.

Гавин я стисна.

— Аз съм сержант Гавин.

В този момент друг човек влезе от улицата в приемната на участъка: дребничката млада жена на име Констънс, секретарката или помощничката на Пендъргаст, или каквато там беше. Тя се загледа безмълвно в него със своите странни виолетови очи. Късо подстриганата й коса беше тъмнокестенява и лъскава. Макар кройката на дрехите й да беше строга, не можеше да скрие извивките на младата плът под тях. Гавин откъсна поглед от нея с известни усилия и го насочи отново към Пендъргаст.

— Прав ли съм в предположението си, че вие и началникът сте цялата полицейска сила в Ексмутския полицейски участък?

Полицейска сила. Сега разбираше защо този тип бе успял да ядоса толкова началника.

— Участъкът е малък — обясни Гавин.

— Трябва да прегледам някои документи за моето разследване. Вие ли сте човекът, който може да ми помогне?

— Ами… ъъъ… не. Това трябва да е началникът.

— Чудесно. Може ли да му съобщите, че съм тук?

Гавин изгледа човека продължително, без да примигва.

— Наистина ли искате да отидете там?

— Къде да ходя? Никъде няма да ходя.

Гавин не можа да реши дали този тип е мъдрец, или глупец. Той се обърна.

— Сали, би ли звъннала на началника, че е дошъл господин Пендъргаст, за да… ъъъ… се срещне с него.

Рецепционистката го погледна тревожно.

— Сигурен ли сте?

— Да, моля.

Тя неохотно натисна бутона на интеркома и тихо измърмори нещо в микрофона на слушалките. Гавин знаеше, че началникът ей сега ще излезе. Затварянето на Пендъргаст вчера не го беше успокоило и оттогава той мърмореше и кроеше планове срещу него и оставането му в града.

Това можеше да се окаже забавно.

Миг по-късно началник Мърдок се появи от служебните помещения отзад, крачейки бавно и тържествено, копнеещ за битка. Спря се на вратата към приемната, поглеждайки Пендъргаст, после Констънс Грийн и отново агента.

— Какво има?

— Благодаря, началник, че ми отделихте време. — Пендъргаст пристъпи напред и размаха лист хартия пред Мърдок. — Това е списък на документите, които са ми нужни за разследването на винената кражба. Състоят се от вашите доклади за влизане с взлом и жилищни кражби през последните дванайсет месеца. Освен това бих искал да знам дали в града живеят бивши криминални престъпници. Ще ви бъда благодарен, ако ми предоставите сержант Гавин, за да ми помогне да прегледаме документите и да отговори на непосредствено възникнали въпроси.

Той замълча. Настъпи дълго мълчание от страна на Мърдок, който стоеше и си поемаше шумно въздух, вторачен в агента. След малко започна да се смее: шумен, невесел гърлен смях.

— Направо не е за вярване. Идвате тук и отправяте искания към мен?

— Не съм свършил разследването си.

— Разкарай се. Не искам да виждам кльощавия ти погребален задник до съда.

— Или?

— Или ще ти сложа белезниците както миналия път и можеш да прекараш тук нощта като мой специален гост.

— Нима ме заплашвате отново с арест?

Лицето на началника беше станало тъмночервено, а месестите му ръце се свиваха и разпускаха. Гавин никога не го беше виждал толкова ядосан. Мърдок направи крачка към него.

— Последна възможност, тъпако!

Пендъргаст не помръдна.

— Аз просто исках да видя някои документи. Едно обикновено „не“ щеше да е напълно достатъчно.

— Край. Гавин, сложи му железата.

Гавин се разтревожи, защото не беше очаквал да бъде въвлечен в тази разправия.

— Ъъъ… по какво обвинение, началство?

Началникът се завъртя гневно към него.

— Не ми задавай въпроси. Влязъл е без позволение.

— Какво? — обади се Констънс с нисък, заплашителен глас. — Влязъл без позволение в публично достъпно място?

Изведнъж цялата работа вече не беше толкова забавна, колкото Гавин очакваше. Той се вторачи в началника си, който му отвърна с втренчен поглед. Тогава се обърна неохотно към Пендъргаст.

— Моля, обърнете се.

Докато Гавин сваляше белезниците от колата си, Констънс направи крачка напред.

Пендъргаст бързо й махна да спре. След това сложи ръце на кръста и се завъртя към сержанта. Когато Гавин се готвеше да му нахлузи белезниците, Пендъргаст каза:

— Бихте ли извадили портфейла ми със значката от задния джоб, моля?

Портфейлът със значката? Тонът на мъжа изведнъж беше станал хладен и Гавин имаше разтърсващото предчувствие, че ей сега ще се случи нещо ужасно. Той извади портфейла.

— Моля, преместете го в джоба на сакото.

Докато Гавин прехвърляше портфейла от единия джоб към другия, началникът го грабна и той се разтвори, проблясвайки в златисто и синьо.

Настъпи кратко мълчание.

— Какво, по дяволите, е това? — попита началникът, вторачен в значката, сякаш никога не беше виждал нещо подобно.

Пендъргаст запази мълчание.

Мърдок прочете надписа на значката.

— Значи вие сте… агент на ФБР?

— О, значи все пак сте грамотен — озъби се Констънс Грийн.

Лицето на началника беше станало толкова бледо, колкото това на Пендъргаст.

— Защо не казахте?

— Няма значение, не съм тук по служба.

— Но… мили боже! Трябваше да се представите. Оставихте ме да предположа…

— Да предположите какво?

— Да предположа… че сте просто някой… — гласът му заглъхна.

— Обикновен гражданин, когото можете да тормозите и заплашвате? — подхвърли Констънс по своя старомоден подкупващ начин. — Аз ви предупредих.

Докато стоеше и гледаше, Пендъргаст се приближи до началника на полицията.

— Началник Мърдок, през всичките ми години като специален агент не бях виждал такава злоупотреба с полицейската власт, както във вашия град. Заради незначително нарушение при паркирането вчера вие ме обидихте вулгарно, заплашихте ме с физическо насилие и ме арестувахте и задържахте без никаква причина. Също така използвахте пейоративен термин, крайно обиден за ЛГБТ общността.

— ЛГБ… какво? Не, не съм.

— Освен това пропуснахте да ми прочетете правата.

— Лъжа. Всичко е лъжа. Прочетох ви правата! Нищо не може да докажете!

— За радост цялата история беше записана от охранителната камера на магазина за дрехи от другата страна на улицата. В момента разполагам с копие от записа благодарение на специален агент Рандолф Булто, началник на Бостънския районен офис на агенцията, който ми направи услугата да извади тази сутрин нужното съдебно разпореждане.

— Аз… аз… — Началникът направо беше изгубил дар слово.

Сега Пендъргаст се обърна към Гавин.

— Бихте ли прибрали белезниците, моля?

Сержантът бързо ги върна на мястото им.

— Благодаря. — Пендъргаст направи крачка назад. — Началник Мърдок, както казва един поет, сега можем да поемем по два пътя. Искате ли да знаете кои са те?

— Пътища? — От преживения шок началникът беше изгубил способността си да възприема.

— Да, пътища. Първият е по-често използваният. Ако тръгнем по него, аз трябва да пусна жалба срещу вас за злоупотреба с полицейска власт, като използвам видеозаписа като доказателство, приложено към дългия ми списък с оплаквания. Това би сложило край на вашата кариера точно в навечерието на пенсионирането ви, ще унищожи доброто ви име, ще изложи на опасност вашата пенсия и със сигурност ще доведе до обществено порицание или дори до къс срок затвор. Има обаче и друг път. — Кръстосал ръце на гърди, Пендъргаст зачака отговор.

— Какъв е този друг път? — най-накрая успя да изграчи началникът.

— И вие сте един… Разбира се, по-малко използваният! Ако поемем по него, вие се хвърляте с всички сили да ми помагате в разследването. По всички възможни начини. По този път моят колега специален агент Булто ще прибере записа на погрешно място и повече никога няма да стане дума за него. О, и разбира се, всички обвинения срещу мен се свалят. — Той отново направи пауза. — Е, по кой път ще поемем?

— По този — бързо отговори началникът. — Ще поемем по… ъъъ… по-малко използвания.

— Така да бъде. О, за малко да забравя. — И Пендъргаст отново размаха списъка под носа на началника.

В желанието си по-бързо да го грабне, Мърдок едва не го изтърва.

— Утре сутринта ще имате документацията.

Агентът на ФБР и неговата помощница се спогледаха за миг. След това тя изгледа началника с презрително задоволство, обърна се и излезе от участъка, без да каже и дума.

— Много съм ви задължен. — Пендъргаст протегна ръка. — Виждам, че с вас бързо ще се сприятелим.

Докато Гавин гледаше как мъжът и жената си тръгват, из главата му се въртеше: „Той наистина е страхотен, но тази Констънс Грийн е плашеща… по един странно привлекателен начин“.