Най-голямото съкровище (Приказка)

Имало едно време един цар. Той имал голямо царство, прекрасен дворец и много скъпоценни камъни, злато, сребро и всякакви други скъпоценности; но му липсвало най-скъпото за един цар: той нямал наследник, той бил бездетен и затова бил винаги тъжен и нажален, като мислел на кого ще остави всички тези богатства. Царят бил добър и обичал народа си и най-много го мъчела мисълта да намери такъв човек, който да бъде достоен да носи короната и при туй да бъде не само господар на народа си, но и да го обича, както баща обича децата си.

За тази цел той намислил следното, издал такава заповед: „Който от младежите в царството ми може да нарече какво той счита за себе си най-скъпо на този свят и царят намери това за най-мъдро — той ще бъде негов наследник“.

Царски пратеници разгласили по цялото царство волята на царя.

Бил определен един ден, в който младежите трябвало да отговорят на царското желание.

Много народ се събрал по случай това тържество и голямата царска зала била препълнена с народ. Около трона стояли много младежи; до тях имало няколко покрити маси. На всички очите били обърнати нататък: какви съкровища ще бъдат показани сега.

Силни тръбни звуци възвестили за пристигането на царя; царските пратеници излезли напред и застанали от двете страни на трона. От едната страна на царя пристъпил един младеж и ниско се поклонил.

Един слуга донесъл една масичка и когато снел покривалото от нея, чули се високи възклицания на учудване. Златни неща и скъпоценни камъни, хубаво наредени, лежали върху нея и изглеждали тъй красиво и дотолкова лъщели, щото заслепявали очите на зрителите.

„О, велики господарю — казал младежът и горда усмивка се появила на лицето му. — Погледни тук, в твоите нозе слагам аз всичко туй, което аз наричам най-голямо съкровище; погледни всичките тези хубости; много трябва да се ходи по света, за да се намерят други подобни на тях.“

„Ти си прав, синко — казал строго царят; — и в моите съкровищници не ще се намери нещо подобно на тях.“

С най-изящен поклон се приближил вторият младеж: „Господарю и царю — казал той с достойнство, — аз не мога да ти представя нищо подобно; ти обаче, най-мъдрият от царете, знаеш най-добре доколко всички тези съкровища са временни и непостоянни; аз се сдобих със съкровище, което никаква сила не може да ограби и унищожи. Числото на годините ми е малко, но богато е съкровището на знанията, които съм добил. Погледни тук — казал той — и снел покривалото на втората масичка; ти знаеш съчиненията на всички учени мъже: техните мисли са станали моя собственост, която никой не може да ми отнеме“.

„Изборът ти е добър“ — казал царят и се засмял дружелюбно.

Сега пристъпил третият момък; той се поклонил не тъй изящно, както вторият, но неговият ръст и сила били внушителни и с това той надминавал другите.

„Силни самодържецо — казал той с висок глас — добри неща са богатството и познанията; аз не мога да се похваля с тези двете, но нали на този, който трябва да води и упътва цял народ, му са нужни силна ръка и здрав разум — докато той говорел, един слуга снел покривалото от третата масичка — и скъпоценни отличия за удържани победи, които изпълват с възхищение и учудване сърцето на всеки ловец или борец. Погледни, тук лежат знаците на моята сила и смелост.“

С учудване гледал народът към масата; и сам царят надникнал и одобрително казал: „Смелостта и силата са прекрасни украшения на един самодържец.“

С чувство на гордост отстъпил младежът; нима неговото съкровище не е такова, каквото може да се понрави на царя? С какво можел да го надмине четвъртият, който дошъл само с празни ръце.

Сега пристъпил четвъртият. „Благородни господарю — тихо и скромно казал той, — може да се покаже неуместно, че и аз взимам участие в състезанието; аз не мога да ти поднеса нищо подобно на другите преди мене; моето земно богатство е много малко; обичам аз науката, но малки са моите познания в сравнение с мъдростта на другите учени мъже. Ръката ми е силна, сърцето ми е пълно с мъжество, но колко ще се намерят други, които ще ме надминат в това? Но ако ти ми позволиш, господарю, аз ще ти покажа какво е моето най-голямо съкровище.“

„Покажи ми, синко“ — казал приветливо царят. Младежът излязъл навън и скоро се върнал, като водел за ръка старата си майка.

„Мила, скъпа майко — казал младежът, — вашето самопожертвователно сърце, пълно с неизчерпаема любов е по-скъпо за мене от всички съкровища на света.“

„Хвала на тебе, синко — извикал царят, препълнен от щастие, — ти ми показа най-голямото съкровище и ти ще бъдеш този, който ще заеме този трон.“