Джон Гънтър
Европа безъ маска (99)

Дипломати

Баронъ Помпео Адоизи, човѣкътъ, който представлява Мусолини въ Женева, е прокарвалъ до днесъ своята трудна и забъркана задача по безупрѣченъ начинъ. Той трѣбваше да поддържа известно самоуважение и да убеждава другитѣ въ независимостьта на своитѣ преценки, при все че тогава, презъ напрегнатитѣ дни на октомврий 1935 г., бѣше само говорящиятъ хоръ на Дуче. Неговиятъ дивъ шефъ кипѣше въ просторитѣ на Палацо Венеция, докато Алоизи трѣбваше да се държи въ съвета въ Женева здраво и невъзмутимо. Мусолини му даваше невъзможни заповѣди, като тая, че абисинцитѣ били „нападателитѣ“ и която той трѣбваше да проведе съ неподвижно лице като вѣроятна.

Той произхожда отъ благородническо семейство. Роденъ е презъ 1875 г. въ Римъ. Започва кариерата си като морски офицеръ, а следъ това преминава въ дипломатическата служба. Той има голѣма опитность. Презъ 1919 г., далечъ отъ скуадриститѣ на Тоскана и Емилия, той бѣше шефъ на печата при италианската делегация на мирната конференция въ Версайлъ. Той е дипломатъ отъ кариерата — единъ отъ малкото, които Мусолини задържа и изпрати като пълномощенъ министъръ въ Копенхагенъ, Тирана, Букурещъ, Анкара и Токио. Той спечели Албания за Мусолини. Като образованъ човѣкъ той намѣри време въ Токио да напише една книга върху японското изкуство. Дуче го изпрати презъ 1932 г. въ Обществото на народитѣ. Отличи се като председатель на комисията при Обществото на народитѣ, която произведе плебисцита въ Сааръ.

По едно време Дино Гранди се изтъкна като любимецъ на Дуче въ областьта на външната политика, но когато на Лозанската репарационна конференция французи и англичани постигнаха споразумение, което изключваше Италия, Гранди бѣше наказанъ отъ Мусолини, като го изпрати за пълномощенъ министъръ въ Лондонъ, за да се запознае на самото мѣсто съ британскитѣ начини на действие. Навѣрно и презъ лѣтото на 1935 г. Мусолини трѣбва да е билъ силно разгнѣвенъ, защото Гранди не бѣше го информиралъ навреме, че англичанитѣ ще поематъ водачеството при насочване санкциитѣ срещу Италия. По тоя въпросъ и много други въпроси, освенъ Гранди и други люде бѣха жестоко изненадани. Нѣкога Гранди е билъ скаудритски водачъ и е прекаралъ много буйни младини. Той се свързва съ д-во Сорима въ Генуа, като измъкна отъ морското дъно златото на потъналия параходъ „Египетъ“ — едно отъ най-бележититѣ дѣла на съвременното корабоплаване. Като човѣкъ съ голѣмъ личенъ чаръ, Гранди принадлежи къмъ най-симпатичнитѣ пълномощни министри на Сенъ-Джеймския дворъ.

Бившиятъ държавенъ подсекретарь на външнитѣ работи Фулвио Сувичъ, прочутъ съ крайната елегантность въ облеклото, е роденъ въ Триестъ, който тогава е принадлежалъ на Австрия. Презъ войната преминалъ отъ австрийската въ италианската армия. Днесъ той е дипломатически чиновникъ безъ значение. Алоизи и Чано го смѣтатъ за специалистъ по външно-политическитѣ въпроси.