Джон Гънтър
Европа безъ маска (94)

Мусолини е триставенъ: „Дуче“, водачъ на фашистската партия, „Капо делъ говерно“, министъръ-председатель и „глава“ на великия фашистски съветъ, най-висшата правителствена власть въ Италия. Тия три съвършено различни постове сѫ съединени въ една личность. Като шефъ на правителството, теоретично той е отговоренъ предъ краля. Като Дуче на партията, той назначава Великия фашистски съветъ и едновременно го председателствува. Великиятъ фашистски съветъ надзирава парламента. Въ Германия Хитлеръ обедини партията и държавата. Той е фюрерътъ на Райха. Мусолини не постѫпи така, при все че на практика се стига до сѫщото.

Дуче е единствениятъ диктаторъ, който, доколкото е известно, е направилъ разпоредби за своето наследяване. Великиятъ фашистски съветъ се състои отъ около 25 души. Членоветѣ се смѣняватъ постоянно, съ изключение на пожизненитѣ и влизащитѣ ex-officio. Той се събира тайно. Секретарьтъ на партията и нѣколко други сановници сѫ членове, докато заематъ съответнитѣ постове въ партията или въ управлението. Квадрумвиритѣ отъ Марша къмъ Римъ, каквито сѫ Балбо, де Боно и де Веки, сѫ пожизнени членове. Ако Мусолини умре, Великиятъ фашистски съветъ ще състави листа отъ нѣколко души, измежду които кральтъ ще избере наследника. Днесъ за днесъ върху тия въображаеми листи сѫ поставени три имена, разбира се, избрани отъ Мусолини.

Мусолини разказалъ на Емилъ Лудвигъ, че никога не ще има втори Дуче. Очевидно той е искалъ да каже: никога втори дуче като него. Хората, които го обкрѫжаватъ, сѫ наистина незначителни. Ако нѣкой отъ подчиненитѣ, Гранди или Балбо, излѣзе твърде много на преденъ планъ, Мусолини вече замисля какъ да се отърве отъ него, защото той не си позволява лукса да търпи замѣстници. Де Боно бѣше отзованъ отъ Абисиния, следъ като току-що бѣше превзелъ Адуа и Макале. Сегашниятъ секретарь на партията, Стараче, се държи на поста си чрезъ несравнимата си тактика на старателна преданость. Ако поради неблагоразумие стане много силенъ, той ще изхвръкне.

Дуче е фашистската система. Ще продължи ли тя, ако той умре? Изкушението да се отрече това е голѣмо, но не бива да се пренебрѣгватъ прецедентитѣ въ другитѣ страни. Нѣколко следвоенни диктатори умрѣха: Долфусъ, Александъръ Югославски и Пилсудски. И колкото да се различаватъ по духъ и по размѣръ установенитѣ отъ тѣхъ системи — тѣ продължаватъ да живѣятъ!