Джон Гънтър
Европа безъ маска (92)

Психоанализа

Д-ръ Вилхелмъ Щекелъ, виенскиятъ психоаналитикъ, е изработилъ една блестяща студия върху Мусолини. Неговиятъ стремежъ къмъ власть, силното чувство за неговото историческо предназначение е, споредъ Щекелъ, съ биполярни тенденции — произхожда отъ любовь и омраза къмъ неговия баща. Бащата на Мусолини е билъ въ своето село първиятъ човѣкъ, а Мусолини, синътъ, става първиятъ човѣкъ на Италия. Като социалистъ младиятъ се е индентифициралъ съ бащата. Когато се отдѣля отъ него, той хвърля социализма въ морето. Голѣмиятъ завой въ живота на Мусолини — вѣрва Щекелъ — е неговото бѣгство отъ Италия въ Швейцария, което може да бѫде прието като бѣгство отъ влиянието на бащата. Баща му билъ арестуванъ отъ мѣстнитѣ полицейски власти. И Мусолини като баща си отива въ затвора.

Мусолини трѣбва винаги да води. Като малъкъ ученикъ той седѣлъ на третия чинъ, опредѣленъ за най-беднитѣ деца. Това унижение той никога нѣма да забрави. Когато се катери по планинитѣ, — разказва той — единственото му удоволствие е да достигне върха и тамъ да застане като победитель на височинитѣ. Като зидарь той е винаги искалъ да реди най-горнитѣ тухли. Сѫщо така и фактътъ, че е билъ зидарь, споредъ Щекелъ, е отъ голѣмо значение. Нѣкога е строилъ кѫщи, сега строи кѫщата на Италия!

Презъ цѣлия му животъ въ него е горѣлъ конфликтътъ между журналиста и човѣка на изкуството. Като повечето вестникари, той е искалъ да пише романи и драми, Училъ се да свири на цигулка. Хората, които той, редомъ съ Цезаръ и Наполеонъ, почита, сѫ писатели: Шекспиръ, Гьоте, Балзакъ, Петрарка, Паскалъ. Поетъ той не е билъ никога, затова се устремилъ да направи отъ живота си майсторска творба. Не току-тъй е станалъ диктаторъ, следъ като се убедилъ, че голѣмата творческа сила не му се отдава.

Неговиятъ животъ — казва Щекелъ — е до известна степень възвръщане къмъ детинството. Той иска да бѫде стоикъ, за да се озѫби на огорченията и пораженията отъ младини. Римската история го замайва като младостьта на собствената му страна. За него Юлий Цезаръ е най-великиятъ човѣкъ, който нѣкога е живѣлъ. Той страстно се оприличава на Цезаря (и подобно на Цезаря — това е малъкъ, но интересенъ пунктъ — той е много чувствителенъ къмъ лошото време). Единствениятъ съперникъ на Цезаря въ неговото благоволение е Наполеонъ, за когото той винаги мисли като за италианецъ. Сѫщо така отъ значение е, че неговата пиеса за Наполеона разглежда именно стотѣ дни, времето, презъ което Наполеонъ, завърналъ се отъ Елба, за последенъ пѫть се противопоставя на своята сѫдба.

Мусолини мрази Хитлера, защото той въобще не търпи никой отъ диктаторитѣ, които биха могли да му съперничатъ. Не бива да има втори Дуче. Той искаше не само да възпрепятствува Хитлера да го срази (въ Австрия следъ убийството на Долфусъ), но въобще да го превъзхожда. Хитлеръ напусна Обществото на народитѣ, но Мусолини, точно погледнато, водѣше война съ него. Хитлеръ попита плахо за колонии и не ги получи. Мусолини си създаде една колония въ Етиопия.

Чрезъ новитѣ гигантски табли, които бѣха издигнати на Форума, за да бѫдатъ виждани отъ всѣкиго, Мусолини изтъкна, че Англия въ времето на Цезаря е била само преденъ постъ на Римската империя. Презъ деветнадесетия вѣкъ Англия би Наполеона и го унижи на Елба и на Св. Елена. Въ днешни дни Англия пъкъ се опитва да направи отъ Срѣдиземното море, римското море „Mare nostrum“, английско езеро. И съвсемъ не е изключено Мусолини да се стреми въ своитѣ видения да отмъсти за Цезаря и за Наполеона.

За абисинската война д-ръ Щекелъ дава редица обяснения, между които е пакъ конфликтътъ съ бащата. За Мусолини негусътъ^[1] е Черниятъ човѣкъ, дяволътъ, лошиятъ баща и може би превъплъщение на собственитѣ му насилнически стремежи. Мусолини направи италианцитѣ роби и като интересенъ примѣръ на биполяритета той се бори срещу робството.