Джон Гънтър
Европа безъ маска (90)

Силата прави надбѣгването сполучливо, а не блъфътъ

Въ характера на Мусолини, като цѣлостенъ образъ, може да се прочетатъ ясно и открито ония черти, които водятъ къмъ изворитѣ на неговата сила.

Преди всичко той има гръбнакъ и съпротивителна сила въ една страна, въ която и дветѣ липсватъ.

Въпрѣки бомбастичнитѣ и театралнитѣ му пози, неговото съзнание е хладнокръвно, аналитично, логично и изцѣло близко на действителностьта.

Неговиятъ свещенъ егоизъмъ — Sacro egoismo — се одобрява отъ италианцитѣ. Неговата суетность е очевидно голѣма. Той стабилизира, напримѣръ, лирата до курсъ деветнадесеть лири равни на доларъ, твърде високо, само и само да подобри съотношението съ френския франкъ. Още отъ 1910 г. го обвиняватъ въ мания за величие.

Преди всичко обаче той е човѣкъ на дѣлото. Това, съ което на 30 юний германцитѣ най-силно го учудиха, бѣше, че Хитлеръ посвети петь часа отъ речьта си само за единъ и сѫщъ човѣкъ (Рьомъ), който само вѣроятно бѣше предатель.

Неговото отношение къмъ политически и лични работи е крайно чувствително. „Азъ не мога да се промѣня. Азъ съмъ като животнитѣ. Азъ подушвамъ времето преди да е настѫпило. Когато следвамъ инстинктитѣ си, никога не грѣша.“

Това е ораторъ на перото. Чрезъ писане той стигна до властьта.

Като всички диктатори, той е непримиримъ. Нито Хитлеръ, нито Мусолини сѫ нѣкога простили на нѣкой неприятель. Той не е лицемѣренъ. Никога не пази въ тайна своитѣ амбиции. Той открито заяви, че иска да поеме властьта и да я задържи колкото се може по-дълго време. Отъ друга страна той държи на това, че не е „използувачъ на патриотизъмъ.“ Дългътъ му къмъ Италия е неговата страсть. „Обвзетъ ли съмъ отъ мания за власть?“ — запиталъ се той нѣкога. — „Не, азъ вѣрвамъ откровено, че никой италианецъ не мисли това. Дори и най-отчаяниятъ ми неприятель. Това е дългъ. Единъ здраво очертанъ дългъ по отношение на революцията, по отношение на Италия.“

Неговиятъ театраленъ талантъ е голѣмъ. Никой съвремененъ политикъ, може би съ изключение само на Троцки, не е тъй добъръ артистъ.

Само той има „свѣтовно понятие“ за политиката. Хитлеръ мисли за Германия като за нѣкакъвъ особенъ свѣтъ. Мусолини знае точно, — и това му е причинило много затруднения — че въ свѣта освенъ Италия има още много нѣщо.

Твърде сѫществена е обаче чудната, страстна привлѣкателна сила, която се излѫчва отъ него. Неговата жизненость се подчертава съ всѣки неговъ жестъ. Когато напримѣръ поздравлява, той изхвърля рѫката си съ такава сила, че може да се помисли, какво рѫката му ще изхвръкне. Тая жизненость има своитѣ отражения. Когато се явява предъ войски, строени за парадъ, неговото присѫтствие действува почти като електрически токъ.

Между многото отрицателни качества на Мусолини може да се споменатъ тия:

Той е крайно чувствителенъ. Единъ твърде добре познатъ нему журналистъ, отъ когото той се е възхищавалъ, посети Италия презъ 1935 г. и писа една напълно обективна статия, въ която спомена, че абисинскиятъ походъ съвсемъ не е популяренъ. Мусолини забелязалъ това (той чете почти всички изрѣзки отъ вестницитѣ) и отмѣни интервюто, което му бѣ обещалъ и което трѣбваше да се състои следъ нѣколко часа. Още една дребулия: той челъ италианския брой на списанието „Fortune“, въ което бѣше написана твърде откровено нѣкаква статия за него, и го забрани въ Италия главно поради това, че сѫ били цитирани негови собствени думи отъ нѣкогашнитѣ му дни: „Какво правя, следъ като се събудя? Веднага изкачамъ отъ леглото, независимо отъ това, колко е мила главичката, която е лежала до мене на възглавницата!“

Той е суевѣренъ. Въ началото на своята кариера между хилядитѣ подаръци, които се понесли къмъ него, той получилъ и една египетска мумия. Следъ това умрѣ лордъ Карнавонъ, който разкопа гробница на Тутъ-анкъ-Амона. Мусолини заповѣда веднага да отстранятъ мумията. Той събудилъ персонала на Палацо Киджи, (въ който тогава работѣше), за да бѫде мумията веднага вдигната. Страхътъ го билъ обвзелъ срѣднощь.

Азъ вече споменахъ за неговата клаустрофобия. Възможно е неговиятъ безогледенъ стремежъ къмъ темпо и силнитѣ движения да сѫ само компенсация за ония дни, презъ които неговитѣ крачки сѫ били ограничени въ затворническата килия въ размѣри четири на шесть стѫпки.

Като повечето италианци той е наклоненъ къмъ недовѣрчивость. Когато, напримѣръ, кральтъ му телефонира отъ Римъ въ Милано, и му предложи министъръ-председателския постъ, той не повѣрва на съобщението. Той се колебаелъ да приеме, докато не дошла официална телеграма, която потвърдила думитѣ на краля.

Той не е особено оригиналенъ. Почти повечето му мисли сѫ заети отъ нѣкѫде. Идеологично фашизмътъ е незаконородено дете на Марксъ, Ницше и Сорелъ. Дори и фашистскиятъ поздравъ не е измисленъ отъ Мусолини. Той се дължи на едно хрумване на Д’Анунцио. А и черната риза не е отъ него. Той я е взелъ отъ униформата на ардититѣ.

При нѣкой случаи той може да бѫде и скроменъ „Човѣкъ на моето положение — казалъ той на Емилъ Лудвигъ — трѣбва най-малко единъ пѫть въ седмицата да направи нѣкоя глупость.“

Мусолини, който познава много добре заплетеностьта на своя характеръ, челъ съ голѣмъ интересъ една серия отъ статии въ единъ фашистски вестникъ, които разглеждали точно тая тема. Той телеграфиралъ на мѣстния префектъ: „Бѫди така добъръ и повикай издателя. Кажи му, че трѣбва да завърши статиитѣ си съ следното заключение: тъй като самъ Мусолини казва, че той не знае точно, какъвъ е, за другитѣ е още по-мѫчно да се добератъ до това…“

Следъ посещението си въ Римъ презъ 1926 г. Френсизъ Хекетъ писа: „Мусолини е италианска майсторска творба, цѣлъ въ сѣнка и цѣлъ въ слънце, ясенъ, смѣлъ, осезаемъ… Той е героятъ на една отъ ония ужасни драми на възходящия гений, които водятъ въ Англия къмъ парламента и въ Италия къмъ Везувий. Мусолини е вулканиченъ. Кръвьта може здраво да се изкачи въ главата му и да го превърне въ кула на гнѣва, въ вълна на демонична волева сила. А това може да завърши съ димъ, съ лава, съ унищожение.“ Когато това е писалъ, Хекетъ е ималъ предвидъ Корфу. Следъ деветь години се стигна до Абисиния.