Джон Гънтър
Европа безъ маска (9)

Вѫтрешни източници на сили

Да направимъ опитъ да се доберемъ до това, какви качества обладава Хитлеръ, които може да бѫдатъ приети като положителни.

Преди всичко друго, изтъква се неговата упоритость при преследване на цельта. Неговата тактика може да се смѣни, неговата стратегия да се промѣни, но цельта — никога. Неговата цель е да създаде силна народностна Германия съ самия него на върха. Всѣка опортюнистична хитрость, всѣки зигзагообразенъ курсъ въ полемиката сѫ позволени, но цельта, победниятъ голъ остава непоклатимъ.

Тѣсно свързана съ упоритото преследване на цельта е неговата издържливость. Всички диктатори сѫ издържливи, тѣ трябва да бѫдатъ такива. Въпрѣки че у Хитлеръ липсватъ мощни движения, въпрѣки очебийната му отпуснатость, неговата тѣлесна устойчивость е огромна. Познавамъ журналисти, които сѫ говорили съ него въ навечерието на нѣкои избори, следъ като той цѣла седмица е държалъ речь следъ речь изъ цѣла Германия. Тогава той винаги е бивалъ напълно бодъръ и дори спокоенъ. „Когато трѣбва да изпълня нѣкоя задача, намирамъ и силата за това“ — казва той.

Противно на другитѣ диктатори, той не е способенъ за системна работа, за прилеженъ трудъ. Не е и добъръ чиновникъ. Писалищната му маса е обикновено отрупана съ документи, чието уреждане той разтака. Той мрази да взема решения. Често пѫти нарежданията му сѫ неточни и противоречиви.

По начало сѫществената работа на диктаторитѣ или пъкъ на държавнитѣ глави е способностьта да четатъ и да изслушватъ. По-голѣмата часть отъ работата на Хитлеръ или Мусолини се състои въ преглеждане на доклади и внимателно изслушване на специалисти и подчинени. Половината отъ работното имъ време отива по това, да бѫдатъ осведомявани. По тази причина за всѣки диктаторъ е наложително да подбере разумни сътрудници — повечето отъ най-добритѣ хора на Хитлеръ сѫ взети отъ старото чиновничество — и да имъ внуши довѣрие къмъ самия себе си като къмъ водачъ. И въ дветѣ насоки Хитлеръ е успѣлъ до значителна степень, но ако тия му хора го разочароватъ, той ще разпореди да бѫдатъ разстреляни.

Политическиятъ усѣтъ у Хитлеръ е остъръ и високо развитъ. Неговитѣ пресмѣтания сѫ умни и проникватъ до най-дребната подробность. Така напримѣръ, тритѣ му главни решения въ външната политика, излизането на Германия отъ Обществото на народитѣ, въвеждането на задължителната военна служба и окупацията на Рейнската область сѫ умишлено прокарани все въ сѫбота следъ обѣдъ, за да се намали реакцията на общественото мнение въ чужбина. Когато трѣбва да обясни нѣщо неприятно, както бѣше съ събитията отъ 30 юний, той обикновено говори следъ 8 часа вечерьта, за да не могатъ чуждестраннитѣ вестници да предадатъ нѣщо повече отъ нѣкое набърже съставено резюме на думитѣ му.

Той използува своя антисемитизъмъ твърде практично. Терорътъ срещу евреитѣ бѣше всѫщность единъ великолепенъ походенъ маньовръ. Нациститѣ дойдоха на власть презъ мартъ 1933 г. съ огроменъ брой неизпълними предизборни обещания. Обещаха да премахнатъ безработицата, да отхвърлятъ Версайлския договоръ, да възвърнатъ полския коридоръ, да пристѫпятъ къмъ Аншлуса съ Австрия, да изравнятъ съ земята универсалните магазини, да социализиратъ индустрията, да сломятъ лихвеното робство и да дадатъ на хората земя. Всичко това бѣше по-лесно да се дрънка, отколкото да се изпълни. Едно обаче хитлериститѣ можаха да направятъ. Едно обещание можаха да изпълнятъ — да се нахвърлятъ върху евреитѣ.

Хитлеръ изгражда повечето си решения върху интуицията. Два пѫти въ крайно важни моменти той има̀ успѣхъ. Презъ пролѣтьта на 1932 г. най-силнитѣ му привърженици, преди всичко Рьомъ, го насилваха да извърши превратъ. Хитлеръ отклони, защото чувствуваше съ безспорна сигурность, че ще дойде на власть по законенъ пѫть. Презъ есеньта на сѫщата година, когато при ноемврийскитѣ избори хитлериститѣ бѣха претърпѣли тежки загуби, голѣмъ брой партийци, подъ водачеството на Грегоръ Щрасеръ, настояваха да се признае поражението и да се влѣзе въ правителствената коалиция при неизгодни условия. Хитлеръ прояви далновидность, като отказа, и следъ три месеца дойде на власть, което и най-върлитѣ му привърженици не можеха дори да мечтаятъ.

Другъ източникъ на сили у Хитлера е неговата безличность, както Френсизъ Гънтъръ се изразява. Неговата суетность е нѣщо изключително, но по нѣкакъвъ страненъ начинъ тя е безлична. Той не е паунъ. Отъ 1922 г. насамъ Мусолини е раздалъ автографи и фотографии на много хиляди отъ своите почитатели. Това, което Хитлеръ е раздалъ на приятелитѣ си, може да се изброи съ пръститѣ на дветѣ рѫце. Неговата суетность обаче е много по-забележителна, защото той я изразява въ безлични преходи на словото. Той е урната, орѫдието, които представляватъ волята на германския народъ; така поне той твърди. Отъ тоя родъ е и знаменитото му изявление следъ убийствата отъ 30 юний, че той за двадесеть и четири часа билъ най-върховниятъ сѫдъ на Германия.

Хайденъ казва, че Хитлеровата сила се основава върху интелекта му, а интелектътъ му — на логиката. Това тълкуване ми се вижда твърде съмнително, защото Хитлеровиятъ духъ съвсемъ не е подчиненъ на съзнанието. Той е човѣкъ на страстьта, на инстинкта, а не на разума. Неговиятъ „интелектъ“ е интелектътъ на хамелеона, който знае кога да промѣня багритѣ си; неговата „логика“ е логика на пантерата, която е гладна, и затова търси ядене. Самъ той е казалъ — и то съ гордость — че билъ „сомнамбулъ“.

Неговиятъ умъ е малъкъ, ограниченъ, обикновенъ, тѣсенъ и подозрителенъ. Задъ това обаче гори свѣтлината на страстьта, и тая страсть е отъ такъвъ видъ, че веднага се разпознава и отличава, подобно на диамантъ въ пѣсъка. Броятъ на неговитѣ интереси е тъй ограниченъ, че всѣко раздразнение въздействува само на единъ и сѫщъ рефлексъ: музика, религия, стопанство за него не означаватъ нищо повече отъ срѣдства за повишаване на национализма.

Когато Антони Идънъ посети Берлинъ презъ пролѣтьта на 1935 г. и водѝ разговоръ съ Хитлера въ продължение на седемь часа, билъ изказалъ учудването си отъ неговото „съвършено майсторство“ въ областьта на външнитѣ работи. Това, разбира се, е безсмислица. Хитлеръ не знае нито една десета отъ това, което знаятъ Х. Р. Кникербокеръ или Дороти Томсонъ, или самъ мистъръ Идънъ въ областьта на външната политика. Идънъ каза, че Хитлеръ застѫпилъ майсторски и еластично своитѣ лични гледища по международнитѣ проблеми.