Джон Гънтър
Европа безъ маска (85)

Влѣво

Пролетарската ситуация въ Испания е най-комплицираната въ цѣлия свѣтъ. Затова испанската гражданска война въ много отношения е трудна за разбиране. Всѣкога Испания е била червеникава, а не червена въ марксистския смисълъ на думата. Мизерствуващото селско население въ Андалузия и въ Естремадура, индустриалниятъ пролетариатъ на баскийскитѣ брѣгове и Каталания сѫ, както и винаги сѫ били отъ времето на Бакунина, плодородно поле за радикализма. При Азаня проникването въ страната на лѣви идеи бѣше не само позволено, но и поощрявано. Резултатътъ бѣше „Фронте популаръ“ — Народниятъ фронтъ.

Преди всичко трѣбва да се знае, че „лѣвитѣ“, макаръ и да не обхващатъ всички републиканци, дойдоха на власть напълно легално съ бюлетина въ рѫка и образуваха правителство, въ което не участвуваха социалисти и комунисти.

Второ, не трѣбва да се пропуска, че отъ всички европейски страни само въ Испания синдикализмътъ представлява значителна сила. Испанското работническо движение е раздѣлено отъ поколѣния почти поравно между социалистическитѣ и синдикалистическитѣ организации. Социалиститѣ съ своя U. G. T. (Главенъ съюзъ на работницитѣ) сѫ най-силни въ Мадридъ. Синдикалиститѣ съ S. N. T. (Национална конфедерация на труда) процъвтяватъ преди всичко най-добре въ Барцелона, по каталонскитѣ брѣгове и въ Андалузия. Първитѣ си корени синдикализмътъ пусна въ Испания презъ 1872 г., когато Бакунинъ и Марксъ сѫ се раздѣлили по въпроса за анархизма. Каталонскитѣ синдикалисти, които въ продължение на години отчаяно презираха социалиститѣ — а това се разрази като много важна компликация — сѫ отчасти рѫководени отъ F. A. I. (Иберийска анархистическа федерация) — голѣма анархистическа организация.

Синдикалиститѣ, странни момчета, винаги сѫ се държали нарочно далечъ отъ политиката. Тѣ сѫ „аполитични“. До неотдавна се отказваха да гласуватъ въ изборитѣ. Тѣхнитѣ анархистични приятели бѣха постояненъ изворъ на беди, защото теоретично въобще тѣ не вѣрваха въ никаква форма на управление и се надѣваха отъ всѣки хаосъ да извличатъ полза. Въ добритѣ стари времена бѣше обично срѣдство на дѣснитѣ да подкупватъ анархисти или синдикалисти, които да предизвикватъ безредици, та да иматъ основание да предприематъ най-строги мѣрки срещу редовнитѣ неприятели, каквито имъ бѣха социалиститѣ. За анархиститѣ, на които всѣко безредие се харесва, бѣше напълно безразлично, отгде идатъ паритѣ. Неотдавна обаче това се промѣни. Синдикалиститѣ видѣха какъ нараства фашизмътъ въ Испания, а не искаха да му даватъ никакви шансове. Прочее, тѣ бѣха готови да тръгнатъ съ умѣрената лѣвица. За пръвъ пѫть въ историята тѣ гласуваха: — презъ февруарий 1936 г. за Народния фронтъ. Участието на синдикалиститѣ въ изборитѣ сѫществено подкрепи победата на лѣвитѣ. Азаня и неговото правителство обаче застанаха смутени предъ необходимостьта да дадатъ нѣкаква награда на синдикалиститѣ и да ги държатъ подъ юзда.

Тукъ трѣбва да си спомнимъ и единъ трети пунктъ: голѣмата социалистическа партия бѣше раздробена.

Едното крило подъ водачеството на Ларго Кабалеро, оня старъ синдикаленъ водачъ, който презъ августъ 1936 г. стана министъръ-председатель, тръгна стремглаво налѣво, далечъ по-налѣво дори отъ комуниститѣ. По време на испанскитѣ избори се пусна шеговитата парола: „Гласувайте за комуниститѣ, за да избѣгнемъ социализма!“ Кабалеро не одобряваше умѣрената политика на Москва въ момента. Той искаше да направи отъ Испания една революционна работническа република и до избухването на гражданската война бѣше на пѫть да я създаде. Мнозина намираха, че Кабалеро е твърде старъ за ролята, която бѣше поелъ — той бѣше вече 67-годишенъ — но повечето млади социалисти го следваха съ слѣпо въодушевение. Бѣха го обвинявали, че е доктринаренъ, но презъ юлскитѣ сражения той пое активното командуване на едно отдѣление работническа милиция.

Другото крило, водено отъ бившия министъръ на финанситѣ Инделасио Прието, е умѣрено. Прието се бѣше отказалъ отъ всѣкакво участие въ правителствата на Кабалеро и Квирога, при все че ги подкрепяше. Прието се стремѣше да създаде активно сътрудничество. Той бѣ богатъ вестникоиздатель отъ Баския, но независимо отъ това бѣ убеденъ умѣренъ марксистъ. До гражданската война неговитѣ врагове казваха, че живѣе съ амбицията да стане министъръ-председатель въ единъ коалиционенъ кабинетъ, като „фашистъ на лѣвитѣ“. Социалистическата партия трѣбваше да свика конгресъ, за да разгледа конфликта между Прието и Кабалеро, да го изглади, ако това би било възможно. Войната обаче избухна, и конгресътъ бѣше отложенъ. Повечето социалисти отидоха съ готовность въ строя на народната войска и се сражаваха рамо до рамо, независимо отъ теоретичнитѣ различия на своитѣ водачи.

Най-после и комуниститѣ тамъ сѫ сѫщо така раздѣлени на две крила. Ортодоксалното сталиново направление е по-силно, но троцкиститѣ въ Испания сѫ по-активни, отколкото въ която и да било друга европейска страна, може би съ изключение само на Гърция. Изобщо до образуването на Единния фронтъ комунизмътъ бѣше факторъ съ ограничено значение всрѣдъ испанския пролетариатъ. Синдикалиститѣ и социалиститѣ бѣха обрали стафидитѣ отъ радикалския козунакъ и за комуниститѣ бѣха останали само трохички.