Джон Гънтър
Европа безъ маска (75)

Нео-социалиститѣ

Нео-социалиститѣ сѫ тия, които твърде рано се разбунтуваха срещу Блумъ. Адрианъ Марке, кметъ на Бордо, по професия зѫболѣкарь, напусна правовѣрната социалистическа партия на Втория интернационалъ презъ 1933 г., за да основе своя, собствена група — нео-социалиститѣ. Той е смѣлъ политикъ съ нѣкакъвъ страненъ, любезенъ цинизъмъ. Той владѣе единъ мѣстенъ партиенъ апаратъ, подобно на Ерио въ Лионъ, и има около петдесеть депутати задъ себе си. Марке е относително младъ, силенъ, приятель на женитѣ и това, което французитѣ наричатъ „débrouillard“. Често се разказва историята за единъ старъ партиенъ ветеранъ, който го посетилъ въ кметския му кабинетъ въ Бордо, като постоянно го наричалъ „другарю“. „Престанете съ това другарю!“ — извикалъ Марке, — „вънъ отъ службата азъ съмъ другарь, но тукъ съмъ кметъ!“

Марке скѫса съ Блумъ, защото бѣше убеденъ, че ортодоксалниятъ социализъмъ не отговаря вече на неотложнитѣ изисквания на следвоенна Европа.

„Редъ, авторитетъ, народъ!“ — гласѣше неговиятъ лозунгъ. Той се показа като поклонникъ на нѣкой качества на нацистска Германия и каза: „Свѣтътъ — сѫщо и Франция се нуждаятъ отъ обнова, отъ ново оживяване и отъ единъ благоприятенъ авторитаренъ режимъ.“ Следъ това направи грѣшката да влѣзе въ „националното“ правителство на Думергъ. Колегитѣ му помислиха, че е промѣнилъ убежденията си и го изхвърлиха отъ неговата собствена, новородена партия.

Неговиятъ наследникъ като водачъ на нео-социалиститѣ бѣше Марселъ Деа, роденъ въ Овернъ като Лавалъ, способенъ, предизвикателенъ и усърденъ.

Нито Марке, нито Деа обаче иматъ нѣкакво значение днесъ. И това ще остане тъй, докато Народниятъ фронтъ е на власть.