Джон Гънтър
Европа безъ маска (74)

Киапъ

Най-опасниятъ човѣкъ на Франция вѣроятно не е нито де ла Рокъ, нито Вейганъ, а малкиятъ човѣкъ, носещъ винаги бѣли рѫкавици, Жанъ Киапъ, бившъ директоръ на полицията.

Киапъ, както Наполеонъ и Франсоа Коти, е корсиканецъ. Той започна чрезъ едно радикално правителство, а сега се намира въ крайната дѣсница. Неговиятъ осиновенъ зетъ Хорасъ де Карбуча, сѫщо корсиканецъ, е собственикъ на седмичника „Грингоаръ“, който е крайно реакционенъ и твърде разпространенъ. Близъкъ приятель на Киапъ е Зографосъ, менеджеръ на гръцкия синдикатъ, който е специалистъ по азартнитѣ игри въ Довилъ, Биарицъ и Монте Карло. Докато бѣше на служба, Киапъ бѣше много обичанъ отъ своитѣ полицаи.

Плешивъ, тъменъ, бикообразенъ, атлетиченъ, известенъ дуелистъ, Киапъ е забележителна мелодраматична фигура. Създаденъ отъ Кабала и Вендета, той представлява въ Парижъ романтиката на корсиканскитѣ гористи планини. Прилича на оперетенъ типъ, на хашлакъ, на добродушенъ, зле платенъ професоръ по медицина, на звѣроукротитель, на телякъ отъ турска баня. Той има силна обществена и лична амбиция.

Връщането на Киапа въ политиката, следъ временното му отстраняване на 6 февруарий, направи силно впечатление. Най-напредъ той бѣше избранъ за общински съветникъ въ парижкия окрѫгъ Сенъ Жерменъ де Пре, който представлява часть отъ стария феодаленъ фобургъ^[1] Сенъ Жерменъ. Следъ това стана председатель на парижкия общински съветъ, т.е. кметъ на Парижъ. Ако нѣкой день заеме министерско кресло въ нѣкой дѣсенъ кабинетъ, ще настръхнатъ много коси — коситѣ на господа Даладие, Фро и на всички социалисти и комунисти. Всеизвестно е, че корсиканецътъ съ бѣлитѣ рѫкавици пощурява, когато види червено.

Киапъ трѣбва да е призналъ, че е „срѣщалъ“ Стависки, непосрѣдствениятъ и истински виновникъ за провалянето му; но да е ималъ „нѣщо общо“ съ него, това той отрича най-енергично.