Джон Гънтър
Европа безъ маска (71)

6 февруарий

Сега да се върнемъ къмъ трагичнитѣ събития отъ 6 февруарий. Историята на безредицитѣ може да се разкаже накратко. Въстание въ Франция е най-чудното нѣщо на земята. Разгнѣвенитѣ борци запазиха безупрѣчна дисциплина. Седемнадесеть души бѣха варварски избити и нѣколко хиляди ранени, но престрелката се прекрати между 7.30 и 9 часа вечерьта, за да може всѣки да вечеря. Когато се започна, никой не мислѣше за революция. Това бѣше истински фамозенъ метежъ. Комунисти, роялисти, фашисти, социалисти се сражаваха рамо до рамо подъ дветѣ знамена — червеното и трикульорното, срещу полицията и жандармерията (garde mobile). Битката бѣше прекратена въ 12 часа по полунощь, защото последнитѣ коли на парижката подземница заминаватъ въ 12.30 часа, а никой не искаше да се прибере вкѫщи пеша. Съ окървавени, превързани черепи тичаха метежници и полицаи заедно къмъ вагонитѣ на подземната желѣзница. И на другия день, точно въ 7.30 часа, сражението започна отново.

Презъ цѣлия януарий дѣсничарски банди правѣха демонстрации. Шотанъ бѣше изхвърленъ отъ министерското кресло на 27 януарий и Даладие го наследи. Даладие заяви, че правителството ще пипа „бързо и здраво“. Той наистина се плашеше отъ фашистки превратъ. Маситѣ на дѣснитѣ и лѣвитѣ не бѣха далечъ отъ възможностьта да влѣзатъ въ връзка. Даладие вѣрваше, че Киапъ умишлено окуражава демонстрантитѣ, за да предизвика безредици, та по тоя начинъ да може да предаде въстаналия градъ на дѣснитѣ. Вѣрното е, че полицията презъ цѣлия януарий се отнасяше твърде меко съ демонстрантитѣ, като имъ позволяваше презъ всѣко време да достигатъ — макаръ и не напълно — почти до камарата.

Даладие, подстреканъ отъ Фро, реши да изхвърли Киапъ. Обстоятелствата бѣха странни. Той направи фаталната грѣшка, вмѣсто направо да го изхвърли, предложи му, като пластиръ за нараненото самолюбие, губернаторски постъ въ Мароко. Киапъ отказа. При парламентарното следствие всѣки разказваше историята по свой начинъ. Уволнениятъ Киапъ казалъ по телефона — всичко се е вършило по телефона: „Добре. Значи азъ ще трѣбва да излѣза.“ Буквално той билъ казалъ „ще отида на улицата“, безъ да придава нѣкакво конкретно значение на тоя изразъ. Даладие обаче твърди, че билъ, казалъ „азъ ще отида на улицата“, което означавало, че ще се присъедини къмъ метежницитѣ. Френското хумористическо списание „Канаръ аншене“ даде една трета версия, споредъ която Киапъ не казалъ „dans la rue“ — „на улицата“, а „chez Larue“ т.е. въ известния ресторантъ Ларю на Пласъ де ла Мадленъ. Това било на 3 февруарий.

Първото появяване на Даладие като министъръ-председатель предъ камарата бѣше опредѣлено за 6 февруарий. „Мисъльта, че той положително ще намѣри мнозинство, караше реакционеритѣ да подлудяватъ.“ Различни улични групировки като „Камело дю роа“, „Патриотическа младежь“, „Френска солидарность“, „Огненитѣ кръстове“ и пацифистическиятъ, но по-важенъ отъ тия всичкитѣ, „Националенъ съюзъ на бойцитѣ“ — дѣсничарски съюзъ на участницитѣ въ войната, подготвяха демонстрации. Даладие бѣше въ лошо положение, защото Киапъ се радваше на довѣрието на по-голѣмата часть отъ парижката полиция, въ която се очертаваха лоши настроения. Поради това той трѣбваше да привлѣче якитѣ селски момчета отъ Подвижната гвардия, една здрава бойна часть, нѣщо като жандармерия.

Даладие не трѣбваше да позволи на тридесеттѣ хиляди демонстранти да влѣзатъ тая нощь въ „Пласъ де ла Конкордъ“. Той и Фро провалиха всички дотоговашни разпоредби изъ основа. Тѣ трѣбваше да забранятъ демонстрациитѣ, но тъй като не се довѣряваха на полицията, не посмѣха да го сторятъ. Неразумно бѣше да се постави на първа линия Подвижната гвардия. Веднажъ обаче решено, трѣбваше да разполагатъ съ повече хора отъ Подвижната гвардия, а не само съ незначителенъ брой. Никой не искаше да признае, че е далъ първитѣ изстрели. Започнала веднъжъ стрелбата, тълпата вече не можеше да се спре. Крайно разгнѣвена, тя искаше да нападне камарата и да смаже всѣки депутатъ, който й се изпрѣчи. Така умрѣха седемнадесеть французи, между които и военни ветерани, които се бѣха били за Франция.