Джон Гънтър
Европа безъ маска (70)

Потискащо убийство

Нѣколко седмици следъ това се стигна до случая съ Пренсъ. Жалко е, че тая съвършена афера отъ стила на Арсенъ Люпенъ — Габорио — Лекокъ ще трѣбва тукъ основно да скѫсимъ. Д-ръ Пренсъ, висшъ чиновникъ въ паркета, е билъ натоваренъ съ съставянето на единъ докладъ върху случая Стависки. Едно телефонно обаждане, чийто виновникъ и до днесъ остава неизвестенъ, го повиква въ Дижонъ, подъ предлога, че тъща му внезапно се разболѣла. На следния день бѣше намѣрено неговото тѣло, ужасно разкѫсано върху релситѣ на линията Парижъ—Дижонъ. Споредъ официалното съобщение, крайната немарливость на Пренсъ по дѣлото Стависки го била довела до угризение на съвѣстьта и до самоубийство. „За да се направи тая теория вѣроятна, — писа Жане Флане, — трѣбва да се приеме, че сѫдията самъ си устроилъ фалшиво телефонно повикване, а следъ това заминалъ за Дижонъ, като самъ се упоилъ въ единъ чуждъ автомобилъ, въ безсъзнание се е самопривързалъ къмъ ж.п. линия и по тоя начинъ далъ възможность на влака да го прегази.“ Така бѣше това на пръвъ погледъ. Последвалитѣ издирвания доказаха, колкото и невѣроятно да звучи това, че Пренсъ наистина се е самоубилъ. И то поради връзкитѣ му съ случая Стависки. Аферата Пренсъ развихри нови бури на отвращение и скандали. „Аксионъ франсезъ“ застана непоклатимо на становището, че „Главната сигурность“ е убила и Пренсъ, за да му затвори устата.