Джон Гънтър
Европа безъ маска (7)

Религия

Хитлеръ е роденъ и възпитанъ като католикъ. Той обаче твърде рано загубилъ вѣрата си и не присѫтствува никога на никаква божествена служба. Неговиятъ католицизъмъ нѣма никакво значение за него. Той е непристѫпенъ дори за утехата на изповѣдьта. Почти непосредствено следъ идването му на власть, неговото правителство поведе упорита противовѣрска борба, едновременно срещу католици, протестанти и евреи.

Защо? Навѣрно основнитѣ причини сѫ били не отъ религиозно, а отъ политическо естество. За Хитлера уеднаквяването на Германия е била първа задача, предхождаща всички други начинания на нацистската революция. Тукъ е действувала страстьта да се отстрани отъ Райха всѣки съперничещъ авторитетъ, отъ какъвто видъ и да е той. Ватиканътъ, подобно на еврейството, е силно интернационална (следователно негерманска) организация. Ето защо тя трѣбва да бѫде отстранена.

Първопричина за много отъ лудориитѣ на хитлерщината бѣше невѣроятно силното и драстично желание, Германия да бѫде почистена отъ негерманскитѣ елементи, да се създаде стопроцентова Германия за стопроцентовитѣ германци.

Хитлеръ се опълчи срещу банки и търговски кѫщи, защото тѣ представляваха негермански, международни финансови и търговски сили. Той ненавиждаше социалисти и комунисти, защото членуваха въ свѣтовни организации, поставени подъ върховното рѫководство на работническитѣ интернационали. Той мразѣше преди всичко пацифиститѣ, защото бѣха борци за мира, противници на войната, интернационалисти.

Въ католицизма той видѣ особено опасенъ противникъ въ борбата за власть, защото католическата църква представя на човѣка две обречения, а Хитлеръ не може да допусне двойното обречение. Отъ тамъ е и борбата срещу „чернитѣ къртици“, както нациститѣ наричатъ свещеницитѣ. Спрямо протестантството можеше — на теория — да се действува по-просто, защото църквата на Лутеръ е германска и национална. Хитлеръ вѣрваше, че, просто като постави за държавенъ епископъ единъ воененъ свещеникъ, единъ върлъ нацистъ по име Мюлеръ, евангелистската църква ще му бѫде подчинена и ще премине въ служба нему. Мисъльта за единна протестантска църква говори за неговия незадоволенъ архитектски духъ. Той се излъга. Църковниятъ въпросъ открай време е билъ постоянно клокочещо дяволско гърне, изпълнено съ неприятности за водачитѣ.

Прочее, следъ замайващото проваляне на нацпротестантизма, твърде естествено бѣше, нѣкои отъ хитлеровитѣ привърженици да възприематъ езичеството. Северната митология бѣше великолепенъ националсоциалистически замѣститель на библията. Ако се разгледа хитлеризма до неговитѣ крайни, логически изводи, то наистина ще се стигне до идеята за създаването на нова, народностна религия. Въ нюрнбергската си речь презъ септемврий 1935 г. Хитлеръ изтъкна: „Християнството успѣ за опредѣлено време да обедини старитѣ германски племена, но Реформацията унищожи това единство. Германия е вече обединенъ народъ. Националсоциализмътъ постигна това, което не се отдаде на християнството.“ Хайденъ цитира единъ другъ изразъ на Хитлеръ: „Ние не искаме другъ богъ, освенъ Германия!“ Това е решителната точка. Германия е Хитлеровата религия!

Едно отъ Хитлеровитѣ недоволства отъ Бога е обстоятелството, че Исусъ е билъ евреинъ. Друго негово недоволство е пъкъ отъ национално естество. Изходната точка на хитлеристската революция бѣше германското поражение презъ Свѣтовната война. Религията трѣбва да бѫде националсоциалистическа, защото Богъ, който позволява на французитѣ и на другитѣ „малоценни“ раси да спечелятъ войната, не може да отговаря на германскитѣ стремежи.

Хитлеровиятъ опитъ да създаде германска единна религия крие една опасность. Самъ той може да стане богъ. Божественостьта обаче налага твърде тежки задължения. Боговетѣ трѣбва да правятъ чудеса.

Хитлеръ оживено разказва въ „Моята борба“ своята първа среща съ евреинъ. Той билъ 17-годишенъ, самъ въ Виена, и никога дотогава не билъ виждалъ евреинъ. Евреинътъ билъ дошълъ отъ Полша или Украйна въ мѣстната си носия. Съ вида си засегналъ нѣжната, чувствителна душа на младия Хитлеръ. „Какъ може това сѫщество да бѫде евреинъ?“ запиталъ се той. Въ тоя моментъ другъ въпросъ го зашеметилъ: „Ами ако е нѣмецъ?“

Това младежко преживяване му повлияло дълбоко. То образувало чувствената основа на безогледния му антисемитизъмъ. Унижавала го мисъльта, че едно подобно създание може да бѫде наравно съ него участникъ въ нѣмската националность. Следъ време той „конкретизира“ своята ненависть върху стопанска и политическа основа. „Евреи отнематъ на германцитѣ хлѣба“ каза той. „Евреи контролиратъ берлинския печатъ, театъра, изкуството. Има премного евреи адвокати, лѣкари, професори. Евреитѣ сѫ чума, по-лоша отъ черната смърть.“

Който не е прочелъ внимателно „Моята борба“, не може да разбере дълбочината и широтата на хитлеристския антисемитизъмъ. Книгата е написана презъ 1925 г. Въ всѣко ново издание той измѣня нѣкои подробности, обаче противоеврейскиятъ му предразсѫдъкъ остава непокѫтнатъ.

Независимо отъ книгата, въ тая область може да бѫдатъ посочени много интересни случаи. Презъ зимата на 1934–35 г. той гледалъ четири пѫти комедията „Товарищъ“, която се отнася съ съчувствие къмъ положението на емигриралитѣ руски аристократи, а осмива болшевикитѣ. Все пакъ, преди да отиде първия пѫть, неговитѣ секретари трѣбвало да телеграфиратъ въ Парижъ, за да се убедятъ, че авторътъ Жакъ Девалъ, ведно съ дѣди и прадѣди, е чистъ ариецъ до трето поколѣние. За Хитлеръ било немислимо да присѫтствува на пиеса, излѣзла отъ перото на авторъ, който има и дори съвсемъ малка частица еврейска кръвь.

Дълго време преди да стане канцлеръ, Хитлеръ не си е позволявалъ да говори съ евреинъ дори по телефона. Единъ тъй виденъ и високопоставенъ държавникъ като лордъ Ридингъ не би билъ приетъ въ Кафявия домъ, дори и ако самъ той би много държалъ на това, което изглежда крайно невѣроятно. Тукъ се промъква единъ твърде интересенъ въпросъ: дали Хитлеръ като възрастенъ нѣкога е билъ въ компания съ евреинъ, дали изобщо нѣкога е говорилъ съ евреинъ? Вѣроятно не.