Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Inside Europe, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Георги Ст. Коджастаматов, 1945 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джонъ Гънтъръ
Заглавие: Европа безъ маска
Преводач: Георги Ст. Коджастаматовъ
Език, от който е преведено: английски
Издател: „М. Г. Смрикаровъ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1945
Тип: Очерк
Печатница: Печатница „Йоханъ Гутенбергъ“, „Ц. Симеонъ“ 185 — София
Художник: Кр. Попов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15373
История
- —Добавяне
Пари
Лично за себе си Хитлеръ не се нуждае отъ пари и не проявява никакъвъ интересъ къмъ тѣхъ, освенъ за политически цели. Всѫщность той нѣма никакви финансови принципи. Липсата на каквито и да е познания въ практическитѣ парични и стопански подробности у него е поразителна.
Та и защо ли ще се нуждае той сега за сега отъ пари? Държавата го продоволствува съ пари, жилища, автомобили. Една отъ последнитѣ му лични порѫчки бѣше новиятъ му тренчкотъ, съ който той посети Мусолини презъ 1934 г. Въ връзка съ това членоветѣ на неговия щабъ имаха не малко главоболия, защото той по тѣхни съвети взелъ само цивилни дрехи. Когато слѣзълъ отъ самолета и видѣлъ Мусолини и неговитѣ италианци въ пълния блѣсъкъ на униформитѣ, той се засрамилъ отъ своята цивилна голота. И обвинилъ своитѣ съветници, че умишлено му били създали това затруднение.
Хитлеръ не получава заплата отъ държавата. Той я е подарилъ на нѣкакъвъ фондъ за подкрепа на пострадали презъ време на служба работници. Въпрѣки това частното му имущество трѣбва да е значително, ако го е задържалъ. Презъ 1935 г. той съобщи, че единственъ между всички държавници не притежава банкова смѣтка, държавни ценни книжа, акции. Редомъ съ това се твърди, обаче, че той е участникъ въ фирмата Францъ Ееръ & Со, която издава главнитѣ нацистски вестници „Фьолкишеръ беобахтеръ“, „Ангрифъ“ и др. и която се смѣта за една отъ най-голѣмитѣ книгоиздателски кѫщи въ Европа. Директорътъ Максъ Аманъ е билъ фелдфебелъ на Хитлера презъ войната, а следъ това нѣколко години неговъ довѣреникъ.
Ако Хитлеръ наистина нѣма никакво частно имущество, то навѣрно всички приходи отъ своята автобиография „Моята борба“ е подарилъ на партията. Тая книга е почти задължителна за всѣки германецъ, и отъ първото й издание презъ 1925 г. до сега сѫ продадени 1.930.000 екземпляра на твърде високата цена 7.20 марки. Ако тантиемитѣ му възлизатъ на 15 на сто, което е твърде скромно преценено, то цѣлиятъ приходъ на Хитлера отъ това перо трѣбва къмъ края на 1935 г. да е възлизалъ на около 160.000 английски лири!
Въ Европа нѣма нищо по-трудно отъ това да се откриятъ истински данни върху частнитѣ имущества на рѫководнитѣ хора. Това е светая светихъ и забранена область за всички любопитни отъ всички посоки на свѣта. Та кой ли диктаторъ носи пари въ джеба на жилетката си? Кой ли отъ тѣхъ прави лично дребнитѣ си покупки?