Джон Гънтър
Европа безъ маска (57)

Esprit de France

Безсъмнено, Франция е, както Е. А. Мауръръ казва, „auccess“. Нейниятъ езикъ, нейната култура, нейната литература предизвикватъ зависть въ умнитѣ хора на всѣка държава. Франция е най-цивилизованата страна въ свѣта. Следъ войната обаче Франция откри, че хармония и цивилизация не сѫ достатъчни. Презъ последнитѣ 50 години свѣтътъ се промѣни повече отъ всѣки другъ пѫть въ историята си и това изолира съвършеностьта на френския характеръ. Свѣтътъ не се чувствува вече за дълго свързанъ съ скромнитѣ стени на една стая въ Фобуръ сенъ Жерменъ, съ една ябълкова градина въ Нормандия, съ чистия, скроменъ домъ на нѣкой земепритежатель въ Лионъ. Французинътъ чувствува, колко промѣнчиви сѫ ценноститѣ на неговия свѣтъ, и той не знае, какъ ще трѣбва да възстане противъ това.

По-важенъ отъ Леонъ Блумъ и отъ Пиеръ Лавалъ за Франция е Жанъ Франсе. Франция представлява народъ отъ 42 милиона индивидуалисти. И какво ли мисли срѣдниятъ французинъ за този провалящъ се свѣтъ, за тоя свѣтъ, насоченъ къмъ нова катастрофа? Тъй като Жанъ Франсе знае, че неговата страна е плодъ на единъ успѣхъ, бори се за положението си. Той е почти вѣченъ недоволникъ. Да ходи на риболовъ за него е синонимъ на добъръ животъ. Той разглежда трезво нѣщата. Така, напримѣръ, той дълго време се е колебаелъ да повѣрва, че Хитлеръ може да е нѣщо повече отъ единъ бърборко. Сега той го познава много по-добре. Все пакъ, ако нѣкой би посмѣлъ да му каже, че Хитлеръ е пророкъ, той би отговорилъ скептично и трезво: „Пророкъ ли? Пророци вече нѣма!“

Жанъ Франсе е сѣдялъ презъ цѣлия си животъ върху вулканъ. Два пѫти откакто се помни той е имало изригвания. Вулканътъ може пакъ да изригне. Жанъ роптае, мърмори, надѣва се, — не много енергично — че всичко ще се оправи, и презъ свободното си време учи своитѣ деца да се чувствуватъ отговорни отъ най-ранни младини. Жанъ Франсе желае преди всичко да бѫде оставенъ на спокойствие. Той не иска нищо друго, освенъ да не прави нищо. Той нищо не прави безъ принуда. „Всичко въ Франция е най-малко съ двадесеть на сто по-добро, отколкото изглежда, всичко въ Германия е съ двадесеть процента по-лошо“ — твърди Мауръръ. Стигне ли се до война, Жанъ Франсе ще иде да се бие и не ще бѫде лесно да бѫде битъ, при все че усъвършенствуването на неговата цивилизация е погълнала много отъ жизненитѣ му сили. Преди да остави на германцитѣ своето имущество, той ще го изгори, ако не бѫде въ състояние да го брани. Зрѣлостьта не означава непремѣнно упадъкъ. Това Германия разбра при Вердьонъ.