Джон Гънтър
Европа безъ маска (49)

Частенъ животъ

Допреди четири години Леонъ Блумъ обитаваше едно скромно жилище, 126, булевардъ дю Монпарнасъ. Следъ това се премѣства съ мадамъ Блумъ въ сегашния си домъ на Илъ Сенъ Луи, на брѣга на Сена, въ най-старата и най-милата часть на Парижъ. Легендата за голѣмото богатство на Блумъ е лишена отъ всѣкакво основание. Той има много книги, и почти всичко въ жилището е подбрано съ вкусъ, но елегантностьта на уредбата не може да се нарече разкошна. Често се говори за прочутата му сребърна сбирка. Веднъжъ той бива наистина замоленъ да я заеме за нѣкаква изложба, обаче всѫщность не билъ въ състояние съ нищо да услужи, тъй като ножоветѣ и вилицитѣ, които ималъ, едва стигали за скромната му трапеза. Преди да се пренесатъ въ новото си жилище, Блумъ и жена му проявили интересъ къмъ единъ другъ етажъ на кея, който дотогава се наемалъ отъ Полъ Пенлеве, бившъ министъръ-председатель. Домоуправительтъ казалъ: „Бихъ билъ щастливъ да ви дамъ жилището, но не обичамъ навалицата отъ журналисти и политици, които постоянно търсеха Пенлеве. А азъ съмъ напълно увѣренъ, че нѣкой день и вие ще станете министъръ-председатель.“ Блумъ отвърналъ, че намира това предположение за крайно невѣроятно, но не се съгласилъ да го впише като клауза въ договора. Така преговоритѣ се прекѫснали.

Мадамъ Блумъ му е втора съпруга. Първата, сестра на компониста Полъ Дюка, умрѣ преди нѣколко години следъ продължително боледуване. Отъ нея той има синъ, настаненъ въ заводитѣ Испано-Сюиза. Вториятъ му бракъ е бездетенъ. Мадамъ Блумъ се е наричала мадьомуазель Терезъ Перера̀, видна членка на социалистическата партия и на служба въ една фирма за вѫтрешна архитектура. Бракътъ е повече отъ щастливъ, и мадамъ Блумъ придружава съпруга си навредъ. По времето, предхождащо големия му служебенъ постъ, тя е изпълнявала длъжностьта „началникъ на частния му кабинетъ“. Сегашниятъ му секретарь се казва — твърде подходящо — Блумелъ.

Като министъръ-председатель, Блумъ работи въ хотелъ Матиньонъ, който има твърде забележителна история. Той е най-хубавиятъ и най-изтъкнатиятъ между така нареченитѣ парижки голѣми домове „Hôtels particuliers“ отъ 18 вѣкъ: огромна сграда задъ висока, солидна врата и насипанъ съ пѣсъкъ дворъ, съ просторна градина и съ много кичести дървета. Преди войната тамъ се е помѣщавала австро-унгарската легация. Когато презъ 1933 г. Фланденъ стана министъръ-председатель, трѣбвало да се установи, че макаръ министъръ-председателството да е високъ постъ, за човѣка, който го заема, нѣма нито помѣщение, нито канцелария. Така се създаде законъ, споредъ който „Дворецътъ Матиньонъ“ се опредѣли за постоянна резиденция на министъръ-председателя, подобно на „Даунингъ стрийтъ“ № 10 въ Лондонъ. Тамъ се намира и едно жилищно отдѣление, което бѣше използувано отъ Фланденъ. Блумъ обаче предпочете да остане у дома си.

Блумъ е крайно заетъ презъ цѣлия день, но запазва вечеритѣ за себе си, далечъ отъ всѣка служебна работа, за да може да чете и работи свободно. Той става къмъ 8 часа сутринь, прочита вестницитѣ, следъ закуската приема най-близкитѣ си сътрудници и се явява въ министерството къмъ 10.30 ч. За обѣдъ отива винаги у дома си. Никога не се храни навънъ. Веднага следъ обѣдъ се връща на работа и остава до 8.30 вечерь. Сега е 66-годишенъ, не се радва на особено добро здраве и трѣбва да пести силитѣ си. Твърде рѣдко отива въ театъра. Спи добре. Преди заспиване предпочита да чете Балзакъ и Сенъ Симонъ.

Въ своя методъ за работа той съединява очевидната небрѣжность съ изключителната точность. Винаги си държи бележки. Той всичко записва. Не само мислитѣ, както се появяватъ, но и бележки върху разговоритѣ, които води. Идеи го спохождатъ въ таксито, по време на ядене, при дебати, въ самолета, при нѣкаква конференция. Веднага той вади отъ джеба си бележникъ и моливъ и нанася нѣкакви кабалистически знаци. Не е ли бележникътъ у него, Блумъ взема първото попаднало му подъ рѫка кѫсче хартия, или просто бѣлото поле на нѣкой вестникъ. Важно е да бѫде записано. Тия многобройни бележки се подреждатъ най-грижливо, подшиватъ се и се запазватъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ записани нощно време, въ леглото. Отъ това се състоятъ неговитѣ речи, есетата, блестящитѣ му аргументации.

Речитѣ му, така изключително ясни, изнесени на хубавъ, чистъ френски езикъ, правятъ впечатление, че не сѫ подготвени, че сѫ импровизирани. Всѫщность задъ тѣхъ се крие грижлива предварителна работа — бележкитѣ.

При все че като депутатъ представлява земедѣлска, предимно винарска колегия, Блумъ е почти — макаръ и не изцѣло — въздържатель. Той е „приличенъ“, т.е. твърде нормаленъ ядачъ, не е червоугодникъ като външния министъръ Делбосъ. Пуши френски цигари „Житанъ гризъ“, безникотинни. Тѣ сѫ твърде меки и струватъ 3.50 франка двадесеть кѫса. Изпушва дневно една-две кутии отъ тѣхъ, играе бриджъ добре, но твърде рѣдко. Носи голѣма, черна, широкопола шапка „а ла Картие латенъ“. Обича забавни разговори. Английски и нѣмски езици говори не особено гладко. Приятелитѣ му сѫ легионъ. Той е единствениятъ социалистъ, когото Поанкаре е обичалъ и отъ когото се е възхищавалъ. Той не мрази никого. Говори се, че има единъ-единственъ човѣкъ, съ когото не може да излѣзе наглава: неговиятъ предшественикъ — амбициозниятъ Даладие.