Джон Гънтър
Европа безъ маска (43)

Тримата отъ външната политика

Самъ външниятъ министъръ баронъ Константинъ фонъ Нойратъ не е хитлеристъ. Когато Хитлеръ стана канцлеръ, Хинденбургъ настоя, Нойратъ да задържи външното министерство като сигурность срещу ексцеситѣ на нацистската политика. Хитлеръ започна да го цени, да уважава преценкитѣ му и до края на 1937 г. Нойратъ е още на своя постъ. Той бърже се разбра съ Хитлеръ, защото и двамата бѣха напълно съгласни въ една основна точка: значението на английското приятелство.

Естествено, той е духовно единенъ съ фюрера, при все че аристократическиятъ му носъ твърде често се отвръща отъ чудатитѣ екцесии на нациститѣ. Той е роденъ презъ 1878 г. въ Вюртембергъ като издънка на старо благородническо семейство. Следвалъ е право, постѫпилъ на дипломатическа служба и преминалъ нормалната кариера на професионаленъ дипломатъ. Преди Папенъ да го направи външенъ министъръ, той бѣше пълномощенъ министъръ въ Лондонъ. Той е единъ отъ малкото видни германци, които иматъ време и наклонность къмъ неполитична слабость — той е основно школуванъ минералогъ.

Нойратъ е успѣлъ ревниво да запази свещенитѣ тремове на Вилхелмщрасе отъ нетърпеливитѣ и честолюбиви националсоциалистически кариеристи. Споредъ неговитѣ възгледи дипломатическата служба е само за професионални дипломати, и Розенбергъ, „неофициалниятъ“ външенъ министъръ, напраздно бѣше се мѫчилъ да лансира своитѣ хора въ грижливо организирания отъ Нойратъ ресоръ.

По-близу отъ Нойратъ стои до Хитлеръ младиятъ Йоакимъ фонъ Рибентропъ, извънреденъ пратеникъ, главенъ съветникъ на фюрера по въпроситѣ за въорѫженията, шефъ на германската делегация, която презъ юний 1935 г. подписа англо-германския договоръ. Следъ тоя си ударъ Рибентропъ има повече влияние върху Хитлеръ отъ всѣки другъ въ Германия, съ изключение на Шахтъ. Той представляваше Хитлеръ при преговоритѣ въ Локарно, а следъ това бѣше изпратенъ пълномощенъ министъръ въ Лондонъ.

Рибентропъ е роденъ въ Рейнската область като синъ на запасенъ подполковникъ. Баща му не е благородникъ. Йоакимъ става фонъ следъ осиновяването му отъ една леля съ благородна титла. Служилъ въ войската и получава малъкъ постъ въ германската делегация, която подписа Версайлския договоръ. Оженва се за богатата наследница Анна Хенкелъ, дъщеря на единъ отъ най-богатитѣ фабриканти на шампанско вино въ Германия. Нѣколко години Рибентропъ билъ търговски пѫтникъ на германско шампанско.

Той познава много богати и влиятелни хора. Пѫтувалъ е много изъ чужбина и знае чужди езици. Винаги е билъ върлъ националистъ, макаръ и не нацистъ. Като членъ на Папеновата клика презъ 1932 г. участвувалъ въ подготовката на историческата среща между Папенъ и Хитлеръ въ дома на кьолнския банкеръ баронъ Шродеръ, която непосрѣдствено предхождаше поемането на властьта отъ Хитлеръ.

Хитлеръ бѣше благодаренъ на Рибентропъ и много го ценѣше заради срѫчнитѣ му маниери. Той се възхищава отъ хладнокръвието на Рибентропъ и отъ познанията му въ чуждитѣ езици (всички други хора, обкрѫжаващи Хитлера, сѫ абсолютно едноезични) и го уважаваше като „джентълменъ.“ Навѣрно Рибентропъ съ влиянието си върху Хитлеръ е билъ решаващиятъ факторъ за излизането на Германия отъ Обществото на народитѣ.

Влиянието на Францъ фонъ Папенъ, който се намира въ Австрия като извънреденъ пратеникъ на Хитлеръ, е твърде значително. По едно време той бѣше въ сѣнка. Нищо чудно. Основата на неговата политика, предположението, че съ дойчнационалитѣ би могълъ да контролира Хитлеръ и да му опъне юздитѣ, се разобличи като ужасна грѣшка. Неговитѣ двама най-близки сътрудници, д-ръ Юнгъ и фонъ Бозе, бѣха убити въ работнитѣ имъ помѣщения. Радостенъ, че ще може да се отърве отъ него (а и самъ Папенъ навѣрно е изпиталъ не малко облекчение, като е напускалъ Германия) Хитлеръ го изпрати, следъ убийството на канцлера Долфусъ, въ Австрия. Това бѣше презъ юлий 1934 г. Когато се върна, бѣше вече стѫпилъ на краката си: германо-австрийската спогодба отъ 1936 г. бѣше постигната отъ него.

Едгаръ Юнгъ бѣше мюнхенски адвокатъ. Папенъ бѣше въ пълна зависимость отъ него. Папенъ почти никога не е ималъ свои идеи. Юнгъ пишеше всичкитѣ му речи, включително и знаменитата му Марбургска речь. Чрезъ нея той не само предупреждаваше нациститѣ да не се впускатъ въ радикални екцесии, но и каза: „Тия, които заплашватъ съ гилотината, ще бѫдатъ първитѣ, които ще умратъ подъ топора.“ Това, разбира се, дразнѣше нациститѣ, и следъ две седмици Юнгъ бѣше трупъ.

Какво, прочее, може да се каже за човѣкъ, чиито двама най-добри приятели сѫ били убити за услуги, оказани нему, а той приема постъ отъ сѫщото правителство, което ги е убило?

Марбургската речь на Папенъ не бѣше единствената му техническа грѣшка. Само човѣкъ, лишенъ отъ каквито и да било общи представи, би могълъ да назначи за свой пръвъ помощникъ човѣкъ отъ типа на Гьорингъ, както Папенъ постѫпи, и да очаква, че именно Гьорингъ ще се окаже послушенъ като животно.

Папенъ се радва на славата, че е примирителенъ, срѫченъ, съобщителенъ човѣкъ. Неговата общителность обаче често достига до пълна недееспособность, но неговата самоувѣреность е тъй голѣма, че той пренебрѣгва разума и предпазливостьта.

Роденъ е презъ 1879 г. въ Вестфалия. На младини билъ поручикъ въ улански полкъ. Оженилъ се за пари, за дъщерята на фонъ Бохъ — Галау, собственикъ на саарландската керамична фирма Вилроа & Бохъ, и по тоя начинъ влѣзълъ въ феодалния режимъ. Презъ 1913 г. отива воененъ аташе въ Вашингтонъ. Както му налагалъ поста, веднага започналъ да се занимава съ шпионажъ. Тоя му постъ обаче не му позволявалъ да се отдава на елегантна безгрижность и на „шармантна“, но тежка по своитѣ последствия дебелащина, която го отличавала. Презъ декемврий 1915 г., преди още Съединенитѣ щати да влѣзатъ въ войната, той бива изпѫденъ отъ Америка ведно съ колегата си капитанъ Бой-Идъ.

На Папенъ е било много неприятно, че е изпѫденъ, но всѣки другъ на неговото мѣсто би билъ изпѫденъ. Капитанъ фонъ Ринтеленъ, германски политически агентъ, въ своята книга „The Dark Invader“ описва твърде живо, какъ изпиталъ върху собствената си кожа Папеновата безгрижность. Американската тайна полиция намѣрила въ писалището на една отъ секретаркитѣ на Папенъ ключа на германския шифъръ. Американцитѣ си послужили съ него и започнали да дешифриратъ германскитѣ радиотелеграми за чужбина, между впрочемъ и тая, съ която държавниятъ секретарь Цимерманъ предлагалъ съюзъ между Германия и Мексико.

Папенъ пѫтувалъ по море за Германия. Параходътъ билъ обискиранъ отъ британскитѣ власти въ Фелмаутъ, които му взели книжата. Той мислилъ, че неговото „лесе-пасе“ ще го защити отъ какъвто и да е обискъ. Младиятъ германски аташе билъ запазилъ съ бездушна безгрижность своята чекова книжка. Съ много ясенъ почеркъ и съ черно мастило властитѣ открили върху еталонитѣ на чековетѣ много четливо написани имената на германскитѣ тайни агенти въ Съединенитѣ щати — всичко сто и двадесеть души. Папенъ билъ човѣкътъ, който плащалъ. Чековетѣ го свързвали съ атентатори и саботьори.

Никой човѣкъ никога не е билъ спипванъ така подробно и така драстично. Папенъ докладвалъ съ най-малкитѣ подробности за своитѣ действия и запазвалъ преписи отъ докладитѣ си. Той запазилъ не само чековитѣ еталони, но и осребренитѣ чекове, така че цѣлото жиро попаднало въ рѫцетѣ на неприятеля за по-нататъшно изследване. Освенъ това били намѣрени дузини полуофициални писма, най-грижливо подредени и подшити. Въобще всѣки би застаналъ вкованъ отъ ужасъ предъ бездушието и безсрамието на тоя човѣкъ, който така лекомислено се отнасялъ къмъ работата си.

Всѣко дете, което се е изгорило, започва да се пази отъ огъня. Това е валидно за обикновенитѣ хора, но не и за аристократичнитѣ офицери съ непоклатима самонадеяность, отъ типа на Францъ фонъ Папенъ. Когато се завърналъ въ Берлинъ, той билъ назначенъ офицеръ за свръзка съ турската армия. Англичанитѣ завзематъ Ерусалимъ. Капитанъ фонъ Папенъ избѣгва и си зарѣзва куфаритѣ! Тамъ се намира ново съкровище отъ документи, между другото и единъ дълъгъ и съвършенъ списъкъ на германски агенти въ Америка, списъкъ, който дори и тамъ фонъ Папенъ все още не е намѣрилъ за нуждно да унищожи!…