Джон Гънтър
Европа безъ маска (4)

Приятели

Човѣкътъ се познава по приятелитѣ му. Но Хитлеръ нѣма никакви.

Следъ като умрѣ капитанъ Ернстъ Рьомъ, създательтъ на щурмовитѣ отреди (СА), най-близъкъ човѣкъ на Хитлера е началникътъ на личната му гвардия — поручикъ Брюкнеръ. Само двама души могатъ да го посещаватъ безъ предварителенъ докладъ и презъ всѣко време. Тѣ сѫ: Рибентропъ, неговиятъ външнополитически съветникъ, и Шахтъ, стопанскиятъ диктаторъ. Неговитѣ постоянни и най-важни сътрудници, като Дитрихъ, шефъ на печата, и Хесъ, замѣстникъ водачъ на партията, се виждатъ съ него всѣки день. Но дори и Хесъ съвсемъ не му е „интименъ“ приятель. Нито Гьорингъ, нито Гьобелсъ могатъ да проникнатъ до Хитлеръ безъ предупреждение.

Той е твърде небреженъ къмъ всѣкидневнитѣ си лични отношения. Единъ отъ моитѣ колеги е пѫтувалъ съ него въ единъ и сѫщъ самолетъ день следъ день въ продължение на два месеца презъ изборната кампания презъ 1932 г. По време на дългитѣ часове въ въздуха Хитлеръ нито веднъжъ не проговорилъ на нито единъ човѣкъ, дори на секретаря си. Не се помръдвалъ. Не се усмихвалъ. По време на престоитѣ по летищата моятъ приятель трѣбвало да се крие отъ свитата, за да може да изпуши една цигара. Той казва, че презъ това пѫтуване бивалъ по петь-шесть часа всѣки день заедно съ Хитлера, но е сигурно, че ако той го срещне нѣкѫде, не би го позналъ нито по име, нито по лице.

Той владѣе до опредѣлена точка своята възбуда, обаче следъ това може да се случи да изпадне въ спазми. Той се облива въ потокъ отъ женски сълзи и при това старателно се бори съ изкушението да изостави всичко на произвола. Така напримѣръ, презъ цѣла една нощь се опитвалъ да разубеди Ото Щрасеръ отъ намѣрението му да напусне партията и три пѫти избухналъ въ сълзи. Въ по-раншнитѣ си години често плачелъ, когато други методи да прокара нѣщо се оказвали безсилни.

Безспорно, Хитлеръ не желае тия му слабости да се разгласяватъ и затова се стреми да държи подчиненитѣ си на нуждното разстояние. Тѣ го почитатъ, но въ никой случай не може да се каже, че го познаватъ. Тѣ могатъ да го виждатъ всѣки день въ течение на години, обаче това не означава, че биха могли да спечелятъ довѣрието му. Единъ отъ хората, които го обкрѫжаватъ много отблизу, ми разказа, че по време на съвмѣстната имъ работа, продължила години, той не се обръщалъ къмъ него другояче, освенъ съ „г-нъ Хитлеръ“ или съ „г-нъ райхсканцлеръ“, следъ завземането на властьта, а сѫщо и Хитлеръ никога не го повикалъ било по име, било по прѣкоръ. Тъй малко човѣчни сѫ обноскитѣ и тонътъ въ вѫтрешния крѫгъ на партията, че дори сѫ за невѣрване.

Всѣки старъ партиенъ членъ се обръща къмъ Хитлеръ съ думитѣ „Водачо мой!“ други му казватъ „г-нъ райхспрезидентъ“. Когато бива приветствуванъ съ нацистския поздравъ и съ думитѣ „Хайлъ Хитлеръ!“ самъ Хитлеръ отговаря: „Хайлъ Хитлеръ!“ Въ речитѣ си фюрерътъ се обръща къмъ своитѣ привърженици съ: „Мой германски народе!“ Въ изборнитѣ плакати той пита: „Искашъ ли ти, мѫжо германски или жено германска“ и пр.! Отъ това личи, че той чувствува германския народъ въ неговата цѣлость много по-близъкъ до себе си, отъ който и да било отдѣленъ германецъ, и това наистина е така. Германскиятъ народъ е най-въздействуващата действителность на неговия животъ.

А сега да разгледаме отношенията на Хитлера къмъ императивитѣ, които господствуватъ въ живота на повечето хора.