Джон Гънтър
Европа безъ маска (39)

Боецътъ

Огромнитѣ размѣри на военнитѣ въорѫжения на Германия въ материално, както и въ духовно отношение, не сѫ вече тайна за никого. Тѣ бѣха тайна до октомврий 1933 г., когато Германия излѣзе отъ Обществото на народитѣ, публична тайна до мартъ 1935 г., когато Хитлеръ скѫса съ Версайлския договоръ и отново въведе общозадължителната военна служба. Оттогава Райхътъ представлява огроменъ воененъ лагеръ, очевиденъ за всѣкиго. Презъ мартъ 1936 г. демилитаризираната зона, Ренания, бѣше военно окупирана отъ германската армия.

Единъ вицъ характеризира тоя таенъ периодъ много по-добре отъ всѣкакви други описания: г-жа Х. помолила мѫжа си, работникъ въ фабрика за детски колички, да й направи една количка. Той обещалъ да извлѣче тайно отъ магазията часть по часть. Когато следъ нѣколко месеца всичко било донесено, Х. започналъ да сглобява частитѣ. Следъ дълги старания той се обърналъ къмъ жена си, поклащайки глава: „Не разбирамъ какво става. Три пѫти вече сглобявамъ тая пущина и винаги се получава картечница!“

Това време е отдавна минало. Вѣрно е, че Германия все още се бори съ нѣкои препятствия, които не сѫ за пренебрегване. Въздушнитѣ сили още не сѫ „готови“, при все че притежаватъ вече 3.000 апарата. Недостатъченъ е броятъ на тежкитѣ орѫдия и на голѣмитѣ танкове. Отъ друга страна пъкъ е въведена задължителната военна служба и Райхсверътъ вече достига до единъ мирновремененъ съставъ отъ 550.000 души. Презъ августъ 1936 г. военната служба бѣше увеличена отъ една на две години. Споредъ Уинстонъ Чърчилъ, страната разходвала за военни цели годишно изумителната сума отъ 800 милиона английски лири.

Воененъ министъръ е генералъ-полковникъ фонъ Бломбергъ. Той е роденъ презъ 1878 г. въ Щаргардъ, Померания, и произхожда отъ старъ офицерски родъ. Той влиза въ войската и авансира твърде бавно. Презъ 1897 г. е билъ подпоручикъ, въ 1907 г. — поручикъ, въ 1911 г. — капитанъ и едва презъ 1925 г. достига ранга на полковникъ. Следъ 1928 г. той тръгва изключително бърже напредъ: генералъ-майоръ въ 1928 г., генералъ-лейтенантъ въ 1929 г., генералъ отъ пехотата въ 1930 г., воененъ министъръ въ 1933 г., генералъ-полковникъ въ 1934 г.

Бломбергъ не е характерниятъ типъ на пруски офицеръ. Приятенъ, сърдеченъ, спокоенъ, почти нѣженъ въ маниеритѣ си, той е всичко друго, но не и воененъ конь за парадъ. Говори нѣколко езици, много е пѫтувалъ, презъ 1930 г. взема отпускъ за едно научно пѫтешествие презъ Съединенитѣ щати. Косата му е твърде дълга и сресана назадъ, докато повечето армейски офицери ходятъ по стария навикъ — съ низко подстригани коси.

Значението на Бломбергъ се дължи на неговата безусловна страстна преданость на Хитлеръ. Той е въодушевенъ нацистъ, противно на много офицери, които виждатъ въ Хитлеръ само едно разрешение по необходимость, дразнятъ се отъ фанатизма му и хладнокръвно очакватъ деня, въ който тѣ, а не той, ще управляватъ Германия. Бломбергъ е усърденъ, убеденъ, личенъ привърженикъ на Хитлеръ.

Той се познава съ Хитлера едва отъ 1933 г. Назначаването му за министъръ на войната стана по твърде страненъ начинъ. Бѣше много мѫчно да се намѣри нуждниятъ човѣкъ поради спречкванията между Шлайхеръ и нациститѣ. Изведнажъ единъ отъ най-добритѣ приятели на Хитлеръ, Лудвигъ Мюлеръ, свещеникъ на командваната тогава отъ Бломбергъ дивизия, се явява. Той обръща вниманието на Хитлеръ върху Бломбергъ, и неговата интервенция дава високия постъ на Бломберга. За награда Мюлеръ бѣше назначенъ за райхсепископъ на протестантската черква въ Германия.

Следъ Бломбергъ идва генералъ Венеръ баронъ фонъ Фричъ, началникъ на рѫководството на войската. Той е съвършенно другъ типъ. Отъ горе до долу войникъ. За него нѣма нищо друго, освенъ войската. Той застѫпва изключително военното гледище. Въ Германия казватъ: Бломбергъ е вѣренъ на Хитлеръ, Фричъ е вѣренъ на отечеството. Бломбергъ е нѣкакси сантименталенъ, Фричъ е отъ стомана. Бломбергъ може да бѫде подъ влиянието на Хитлеръ, Фричъ никога.

Той е роденъ презъ 1880 г. край Рейнъ, отъ благородническо офицерско семейство. Неговата кариера е била предопредѣлена и ясна. Той билъ близъкъ на Хинденбургъ презъ последнитѣ му дни, най-напредъ като началникъ-щаба на I източно — пруска дивизия, въ чиято область се намирали именията на Хинденбургъ, а следъ това като началникъ на гарнизона въ Берлинъ. Кариерата му била редовна и отговаряла на способноститѣ му.

Фричъ погледна съ неудоволствие вестьта, че Райхсверътъ ще нарастне отъ 100.000 на 500.000 души. Това му се стори твърде много. Той вѣрва твърдо въ принципа на Сектъ: „Войската трѣбва да бѫде като мечъ, не много голѣма, но безупрѣчна въ духа, внимателно обучена и въ най-висша степень гъвкава, бърза и благоразумна.“