Джон Гънтър
Европа безъ маска (38)

Двама радикали

Двама твърде важни нацисти, при все че имената имъ ще се споменаватъ често въ странство, сѫ д-ръ Робертъ Лай, който пое синдикатитѣ и образува отъ тѣхъ „Германския трудовъ фронтъ“ и Валтеръ Дарѐ, водачъ на селянитѣ и райхсминистъръ на земедѣлието. Твърде възможно е тѣхното влияние да е намалѣло, защото стопанската политика сега плува въ консервативни води, а тѣ сѫ известни като „радикали“.

Дарѐ е роденъ презъ 1895 г. въ Буеносъ Айресъ. Има въ себе си нѣщо, което го представя като ученъ (подобно на Хитлеръ, Хесъ и Розенбергъ — и той всѫщность не е германецъ по рождение). Дарѐ влѣзе въ тѣсния крѫгъ на нацистскитѣ голѣмци не като бунтовникъ или мюнхенски метежникъ, а отъ гледището на нацистската йерархия твърде късно, като специалистъ по земедѣлието. Той билъ чиновникъ въ министерството на земедѣлието и се издигналъ до сегашния високъ постъ, следъ като изхвърлиха Хугенбергъ и хората му отъ кабинета. Веднага Дарѐ започна провеждането на една дълга серия отъ селски реформи и нему се пада отговорностьта за почти всички „социалистически“ опити, които нацистското правителство предприе отъ тогава въ земедѣлското стопанство. Дарѐ приготви плана за твърдитѣ цени на пшеницата. Той създаде наследственото право на селскитѣ домакинства, споредъ което селскитѣ имоти не може да се продаватъ и да се залагатъ, а се предаватъ отъ собственика, като недѣлими, на най-стария синъ.

Дарѐ се видѣ твърде бързъ на голѣмцитѣ. Намѣриха, че му липсва скромность и тактъ. Нѣколко месеци следъ като пое поста си той самъ си издигна паметникъ въ Висбаденъ съ надписа „Кръвь и земя“ и самъ си държа речьта при тържественото му откриване. Все пакъ партията нѣма никакви причини да се усъмнява въ неговото расово усърдие. Той е инициаторътъ на знаменития планъ, споредъ който всички мѫже и жени въ Райха да се раздѣлятъ на различни евгенични класи, за да може при бѫдещето размножение, подобно на добитъка, да се създадатъ подобрени раси.

Д-ръ Робертъ Лай, водачъ на Германския трудовъ фронтъ, малко нѣщо необузданъ, отиде въ Женева преди Германия да напусне Обществото на народитѣ, за да присѫтствува на едно заседание на Международното бюро на труда. Предъ единъ форумъ отъ представители на всички нации той държа забележителна речь, въ която нарече жителитѣ на южно-американскитѣ републики „нецивилизовани идиоти.“ Презъ време на Свѣтовната война билъ летецъ и влѣзълъ въ партията твърде рано. Когато Щрасеръ изпадна въ немилость презъ 1932 г., Лай и Хесъ поеха заедно неговитѣ постове. Лай стана организаторъ на партията и така достигна до едно твърде важно централно положение. Неговата преданость къмъ Хитлеръ е несъмнена и затова е търпенъ отъ него.

Помпозното витийство на Лай е прочуто. Напримѣръ: „Ние започваме съ детето, когато то е тригодишно. Щомъ момчето започне да разсѫждава, ние му втъкваме едно малко флагче въ рѫката. Следва училището, Хитлеровата младежь, СА, военното обучение. Ние не го изпускаме. И когато младостьта е преминала, идва трудовиятъ фронтъ, който го изпълва всецѣло и вече не го изпуска, докато умре — все едно дали му понася, или не му понася.“