Джон Гънтър
Европа безъ маска (32)

Съвършениятъ бюрократъ — Фрикъ

Макаръ и по-малко обществено изтъкнатъ отъ Гьорингъ и Гьобелсъ, д-ръ Вилхелмъ Фрикъ е все пакъ единъ отъ най-мощнитѣ сановници на нациститѣ. Той бѣше назначенъ за министъръ на вѫтрешнитѣ работи въ първия кабинетъ на Хитлеръ и отъ тогава държи все тоя постъ. Чрезъ него той упражнява надзоръ върху гражданското управление на страната. Неговото влияние е особено силно върху училищата, общественитѣ работи и полицията.

Фрикъ е роденъ презъ 1877 г. въ Райнпфалцъ, следвалъ е право и станалъ правителственъ чиновникъ. Той е отъ горе до долу бюрократъ. Хитлеръ не се държи съ него интимно, но го уважава. Той го направи райхсминистъръ на вѫтрешнитѣ работи, защото бѣше единствениятъ нацистъ-голѣмецъ, който разбираше нѣщо отъ управление. Педантиченъ, ревностенъ къмъ дълга си, безъ собствени идеи, той се изтъкна като коректенъ и благонадежденъ сътрудникъ. Нарекоха го „единствениятъ честенъ нацистъ“.

Никой не би повѣрвалъ, че този сухъ прототипъ на германски чиновникъ би билъ способенъ на голѣми, помпозни нацистски речи и дѣла. Фрикъ бѣше тоя, който проведе арийскитѣ закони до третото поколѣние. Фрикъ бѣше тоя, който нѣкога като министъръ въ Тюрингия наложи на децата въ училищата да четатъ страстни и злобни молитви за унищожаването на Версайлския договоръ. А въ Райхстага Фрикъ внесе, като най-старъ депутатъ, единъ законъ за кастрирането на хомосексуалнитѣ. Това го направи омразенъ на Рьомъ и Хайнесъ. Фрикъ, ведно съ Гьорингъ, е винаги стоялъ въ консервативното крило на партията.

Вѫтре въ партията се води отчаяна борба за контрола върху германската култура. Гьобелсъ твърди, че цѣлото изкуство било пропаганда и затова му принадлежи. Розенбергъ вижда въ изкуството свѣтогледъ и затова то било область на неговото господство. Гьорингъ, като пруски министъръ-президентъ, чувствува, че изкуството принадлежи на прерогативитѣ на неговия постъ. На това той държи много. Рустъ, като министъръ на възпитанието и просвѣщението, вижда въ културата свое владение, но тъй като той е само божество отъ втора степень, трѣбва да мълчи, когато другитѣ вилнѣятъ.

Неговитѣ седемь заповѣди за възпитанието на младежьта сѫ пропити съ краенъ национализъмъ. А германскитѣ учебници — чието значение за бѫдещето не може въ никой случай високо да се оцени — сѫ изпълнени съ толкова войнственъ духъ и съ толкова пангерманска пропаганда, че просто ужасяватъ.

Неотдавна Фрикъ — като усѣти какъвъ вѣтъръ духа — стана езичникъ.