Джон Гънтър
Европа безъ маска (30)

Държавна окачалка за дрехи №1

„Старата окачалка…“

Карлъ Ернстъ

При все че днесъ за Херманъ Гьорингъ Прусия е по-важна отъ всичко, той е баварецъ. Роденъ е въ Розенхаймъ, Долна Бавария, на 12 януарий 1893 г. Произхожда отъ добро семейство. Баща му е билъ областенъ управитель въ Камерунъ. Получилъ е прилично образование. Презъ ваканциитѣ се катерилъ по баварскитѣ Алпи. Подобно на Хитлеръ той има силно влѣчение къмъ Австрия и това може да е единъ отъ факторитѣ, отговорни за пристѫпитѣ му къмъ тая страна презъ 1933 г. и 1934 г. Сестрата на Хитлеръ още живѣе въ Виена, а сѫщо тъй и братътъ на Гьорингъ. Две отъ сестритѣ на Гьорингъ сѫ омѫжени за австрийци.

Двадесеть и една годишенъ, Гьорингъ преминава отъ пехотата въ въздушнитѣ войски. Презъ есеньта на 1915 г. е командиръ на 5-о изтрѣбително ято. Награденъ съ най-висшия германски орденъ „Пуръ льо меритъ“, той получава командата на прочутата Ритхофенова ескадрила. Презъ Европейската война Гьорингъ свали 23 неприятелски самолети, срещу 54 на Удетъ, вториятъ между тогавашнитѣ германски пилоти следъ Ритхофенъ, който има осемдесеть и нѣколко победи.

Две събития следъ примирието отъ 1918 г. сѫ били отъ крайно решително значение за бѫдещето развитие на Гьорингъ. Той отказалъ да се демобилизира и да предаде самолетитѣ си. Това му било заповѣдано отъ германския генераленъ щабъ, но той съзнателно се противопоставилъ, докато билъ принуденъ да кацне при Дармщадтъ. Той казалъ на приятелитѣ си „сбогомъ“ и пилъ за деня, въ който Германия отново ще придобие превъзходството си по въздуха. Малко следъ това неговитѣ самолети били унищожени.

Това той не ще забрави никога. Разрушаването на неговитѣ великолепни машини отъ хора, които споредъ схващанията си смѣталъ за неизказано долнопробни, предизвикало психологически шокъ, отъ който той никога не ще се излѣкува. Неговата сегашна страстна енергия при строежа на една нова германска въздушна флота е само опитъ да притѫпи старата болка.

Следъ това той се връща въ Берлинъ, но още въ униформа; налетява на група спартакисти, които насила му скѫсватъ офицерскитѣ отличителни знаци. Кипящъ отъ гнѣвъ, той се заклелъ да си отмъсти. Неговата злоба къмъ социалиститѣ, която достига до болезненость, датира отъ тоя день. Не е изключено предположението, часть отъ кафявия тероръ да се дължи на тая случка.

Гьорингъ отива презъ 1919 г. въ Швеция и става пѫтнически пилотъ. Тамъ той се влюбва въ една жена, която оказва много силно влияние върху неговия животъ: неговата първа жена, баронеса Каринъ Фокъ. Той се срещна съ нея, като въ нѣкаква вагнерова опера, следъ едно принудително кацване въ нейното имение Рокелстадъ въ северна Швеция. При мюнхенския бирариенъ опитъ за превратъ презъ 1923 г. той бива, като единъ отъ рѫководящитѣ хора на Хитлеръ, сериозно раненъ. Избѣгва въ Италия и отъ тамъ се връща въ Швеция.

Г-жа Гьорингъ умира презъ 1932 г. малко преди нейниятъ съпругъ да получи председателството на Райхстага, неговиятъ пръвъ висшъ постъ. Когато следъ време Грегоръ Щрасеръ изпадна въ немилость, Гьорингъ наследи неговото влияние върху Хитлеръ и въ партията. Тогава паметьта на починалата Каринъ стана най-важниятъ личенъ факторъ въ неговия животъ. Той донася нейнитѣ кости въ Германия и построява нѣщо като скринъ въ берлинското си жилище, кѫдето нейниятъ портретъ се поставя между неспирно горящи свѣщи и се освѣтява презъ цвѣтнитѣ стъкла на прозорцитѣ. Тамъ Гьорингъ колѣничилъ всѣки день — докато открилъ г-жа Еми Зонеманъ.

Тая снажна дама, артистка, спечели неговото благоволение, и сватбата, въ стилъ Гаргантюа, се състоя презъ априлъ 1935 г. въ Берлинъ. Брачната церемония напомняше на нѣкакво римско тържество. Хитлеръ бѣше кумъ; младоженцитѣ получиха сватбени подаръци на стойность 80.000 английски лири. Въ сѫщия день двама комунисти, Епщайнъ и Циглеръ, обвинени въ съучастничество по убийството на нацисткия герой Хорстъ Веселъ и осѫдени на смърть, бѣха екзекутирани съ брадва. Много нацисти се възхищаваха отъ символичното значение — кървава жертва, която означавала плодовитость на новобрачната двойка.

Къмъ края на 1935 г. Гьорингъ взе въ рѫцетѣ си импозантенъ низъ отъ постове. Той бѣше председатель на Райхстага, генералъ отъ Райхсвера, генералъ отъ въздушнитѣ войски, полицейски генералъ, райхсминистъръ на въздухоплаването, министъръ-председатель на Прусия, върховенъ шефъ на лова, върховенъ лесничей, директоръ на телевизията, — защото телевизията бѣше отъ особена важность за въздушната война.

Той е прочутъ по броя и многоцвѣтното великолепие на униформитѣ си, но легендата е надхвърлила фактитѣ. Той има само десеть униформи. Обикновено той носи мечъ съ двоенъ ефесъ, подобно на кръстоноснитѣ рицари. Задъ писалищната маса въ работния му кабинетъ виси огроменъ палачески мечъ върху копринена драперия. Той е обвзетъ отъ манията за разкошъ, не само въ облѣклото, но и въ наредбата на кѫщитѣ си.

Най-често той живѣе въ една голѣма сграда на Лайпцигеръ плацъ въ Берлинъ. Огроменъ пречупенъ кръстъ отъ тухли окрасява стената надъ камината. Въ една стая — така съмъ челъ — тапетитѣ сѫ кървавочервени, а килимътъ — черенъ като смола. Мраморенъ бюстъ на Хитлеръ е поставенъ върху пиедесталъ, ярко освѣтенъ отъ прожекторъ. Друго едно помѣщение, огроменъ и богато украсенъ холъ, може въ всѣки моментъ да се превърне въ киносалонъ. Едно натискане върху копче и тапетната стена изчезва въ тавана, а на нейно мѣсто се явява екранъ.

Въ Бавария Гьорингъ притежава вила, недалече отъ хитлеровото замъче, и едно имение съ около десеть хиляди декара, което му е подарено отъ мѣстнитѣ власти. Неговиятъ най-амбициозенъ планъ, въ който е вложилъ цѣлото си сърдце, е новото гигантско министерство на въздухоплаването съ 2500 помѣщения, градено върху такава огромна площь, за да кацатъ самолети върху покрива му.

Честолюбието и суетностьта му не познаватъ никакви граници. На 6 мартъ 1933 г., точно въ деня на изборитѣ, които трѣбваше да потвърдятъ поемането на властьта отъ Хитлеръ, той си порѫча портретъ съ книга въ скута: „Животътъ на Наполеона“. Негови любимци сѫ малки лъвчета, които, независимо отъ това дали сѫ мѫжки или женски, се наричатъ „Цезаръ“.

Той е толкова отчаянъ месоядецъ, колкото Хитлеръ е вегетарианецъ, и при това е хищенъ, здравъ, жестокъ ядачъ. Свидетелски показания по мюнхенския превратъ отъ 1923 г. възпроизвеждатъ заповѣдьта му „черепитѣ на противницитѣ да се разбиватъ съ приклади“. Неговата знаменита заповѣдь до полицията презъ февруарий 1933 г., въ която се нарежда „противницитѣ да се застрелватъ безъ много разпитвания“, даде сигналъ за започване на нацистския тероръ. Неговото безсърдечие е невъобразимо, болезнено, темпераментно. Той не е конспираторъ, не е интригантъ като Гьобелсъ. Неговитѣ способности се състоятъ преди всичко въ безогледното провеждане на заповѣди и планове, което го прави двойно по-опасенъ.

Отъ деня, въ който Гьорингъ започна да представлява полицейската сила на Третия райхъ, сѫ били стерилизирани 12.863 души, голѣма часть отъ които принудително. Около сто и петдесеть хиляди евреи сѫ избѣгали отъ страната. Презъ годината отъ юний 1933 г. до юний 1934 г. сѫ били обезглавени 212 мѫже и жени отъ всичко 214 осѫдени на смърть, повечето за политически престѫпления, които въ никоя друга страна въ свѣта не биха се наказали съ смърть. Броятъ на осѫденитѣ на затворъ е 280.308, и тѣ вкупомъ иматъ да изтърпяватъ 129.421 години затворъ. Освенъ това 184 души сѫ били застреляни „при опитъ за бѣгство“, на 13.000 е отнето поданството и 49.000 сѫ били изпратени по концентрационнитѣ лагери.

Гьорингъ е добъръ ариецъ. Той поздрави сключването на германо-английската морска спогодба отъ юний 1935 г. като „победа на расовата мисъль“. Въпрѣки това той е единствениятъ хитлеристски голѣмецъ, неотявленъ антисемитъ.

Той стои въ дѣсното крило на партията. Не се интересува отъ „социалистическата“ часть на хитлеровата програма. Той е станалъ нацистъ, защото нацизмътъ означава една силна, национална Германия, съ нова войска и мощна въздушна флота.

Вицоветѣ за Гьорингъ сѫ, разбира се, легионъ. Повечето отъ тѣхъ се занимаватъ съ блѣсъка на неговитѣ униформи, или пъкъ съ неговата необикновена фигура. Той всѫщность не е дебелъ. Неговата дебелина е само лой върху силни мускули. Той се движи съ лекотата на човѣкъ, който е съ 50 килограма по-лекъ. Той е чуждъ на леностьта. Неговата енергичность е ужасяваща.

Разказва се, че неотдавна Гьорингъ заварилъ на закуска нѣкой виденъ (навѣрно измисленъ) англичанинъ. Гьорингъ се извинилъ, че закъснѣлъ, защото билъ на ловъ. „Вѣрвамъ — ловъ на животни!“ — казалъ англичанинътъ сухо. Самъ Гьорингъ се забавлява искрено съ всички пуснати за него вицове.

Веднъжъ Хитлеръ, споредъ легендата, билъ позадрѣмалъ по време на едно представление на „Лоенгринъ“, тъй като билъ крайно преуморенъ. Когато отново си отворилъ очитѣ, той видѣлъ единъ великолепенъ рицарь въ блѣстящо въорѫжение, украсенъ съ пера, шлемъ и широкъ мечъ въ дѣсницата, да излиза отъ кулиситѣ на сцената. „Херманъ! — извикалъ той, — ти вече го прекалявашъ!“

Главното значение на Гьорингъ при сегашното положение не е неговата жажда за кръвь, не е положението му на върховенъ вождъ на Прусия, не е главното му командуване на полицията. Това, което тласка неговата фигура на преденъ планъ, сѫ неговитѣ връзки съ въздушнитѣ войски. Идващата война ще бѫде изнесена въ въздуха, и е лошо предзнамение, че единъ човѣкъ като Гьорингъ, съ неговия ненаситенъ стремежъ къмъ смърть и разрушения и неговото безсърдечие, носи най-голѣмата отговорность за развитието на германскитѣ въздушни войски.

Както отговаря на характера му, генералътъ си е позволилъ следнитѣ крайни думи: „Който пише срещу Германия, трѣбва да има въ черепа си изпражнения!“