Джон Гънтър
Европа безъ маска (27)

Съвремененъ графъ Монте Кристо

Тъй странни, както нѣкои отдѣлни убийства на 30 юний, изглеждатъ и нѣколко авантюристични, сполучливи бѣгства. Да вземемъ случая на Готфридъ Тревиранусъ. Презъ войната той е билъ комендантъ на подводница и като райхсминистъръ отъ кабинета на Брюнингъ бѣше заелъ едно тъй крайно национално гледище, каквото бѣха заели и самитѣ нацисти. По необясними причини обаче той билъ вписанъ въ черния списъкъ: билъ най-близкиятъ приятель на Брюнингъ, ималъ голѣмо влияние въ войската и безъ да се прикрива, презиралъ Хитлера.

На 30 юний, точно следъ като се наобѣдвалъ, Тревиранусъ отишълъ задъ кѫщата си да играе тенисъ. Въ тоя моментъ единъ камионъ спрѣлъ предъ дома му и хора отъ СС нахлули съ револвери въ рѫце. Едно отъ децата излѣзло насреща имъ, и тѣ го запитали: „Кѫде е Тревиранусъ?“ Единъ гласъ отгоре извикалъ: „Тукъ съмъ!“ Билъ бащата на Тревиранусъ! Когато СС бойцитѣ се изкачили по стѫлбата и видѣли грѣшката, закрѣщѣли му да каже кѫде е синътъ му. Презъ това време детето избѣгало въ градината и разказало на баща си, какво се е случило. Безъ да губи секунда, той се прехвърлилъ презъ оградата на улицата, кѫдето била колата му. Спусналитѣ се подире му СС бойци го видѣли да отшумява, стреляли по него, но не го улучили.

Съ голѣмо самообладание Тревиранусъ преминалъ презъ срѣдата на града, вмѣсто да се насочи къмъ полето. Камионътъ съ преследвачитѣ го подгонилъ, но поради голѣмото движение по улицитѣ никой не смѣелъ да стреля. Така били изгубени следитѣ му. Тревиранусъ спрѣлъ предъ жилището на единъ свой приятель и смѣнилъ костюма си. Следъ това отишълъ къмъ дома на Шлайхеръ, за да разбере, какво е станало тамъ. На улицата имало голѣма тълпа. Той слѣзалъ отъ колата си и запиталъ оставения тамъ на постъ СС какво има. Като научилъ, че Шлайхеръ е застрелянъ, скочилъ отново въ колата си и твърде разтревоженъ, но външно спокоенъ, излѣзълъ вънъ отъ града, кѫдето разрушилъ колата си въ едно дърво, за да остави впечатлението, че е побѣгналъ въ полето. Следъ това се върналъ съ такси въ центъра на Берлинъ, скрилъ се въ дома на единъ приятель, кѫдето — колкото и странно да звучи това — зачелъ „Историята на Англия“ отъ Маколей.

Много англичани, противници на хитлериститѣ, влѣзоха въ ролята на Скарлетъ Пимпърнелъ, като помагаха на застрашенитѣ въ бѣгството имъ. Единъ дори си позволилъ волностьта да фалшифицира паспорта си, за да прехвърли презъ границата две германски деца, сина и дъщерята на една отъ жертвитѣ на чистката.