Джон Гънтър
Европа безъ маска (26)

Терорътъ

За да отвлѣкатъ вниманието на Рьомъ отъ факта, че се знае за неговото предателство — ако изобщо е имало такова — фюрерътъ замина за Южна Германия, за да посети нѣкакъвъ трудовъ лагеръ. Той взе съ себе си Гьобелсъ и нѣкой си Луце, който веднага следъ смъртьта на Рьомъ стана началникъ-щаба на СА. Гьорингъ бѣ натоваренъ съ чистката въ Берлинъ. Точно затова Гьобелсъ отиде съ Хитлеръ. Веднъжъ отвързанъ, Гьорингъ бѣше способенъ на всичко. Посрѣдъ нощь (на 29 юний) Хитлеръ научилъ — споредъ думитѣ му — новини отъ „тъй сериозно естество“, че трѣбвало веднага да се действува.

Тия моменти Гьобелсъ е описалъ много цвѣтисто:

„Още виждамъ фюрера на терасата на Голдсбергския хотелъ. Той се е вгледалъ сериозно въ тъмнината на нощьта. Още никой не знае, какво ни застрашава. Фюрерътъ остава вѣренъ на своитѣ принципи. Фюрерътъ е изпълненъ съ решителность срещу реакционнитѣ метежници, които искатъ да хвърлятъ народа въ безкраенъ хаосъ.

Фюрерътъ получава донесения отъ Берлинъ и Мюнхенъ. Една нѣколкоминутна конференция, и решението е взето, да не се чака до следващата сутринь. Ние тръгваме въ два часа презъ нощьта. Въ четири сме въ Мюнхенъ.

На летището фюрерътъ получава съобщения. Тогава решава да отиде направо въ лъвската бърлога. Колата свисти къмъ Висзее. Той успѣва да влѣзе безпрепятствено въ дома на Рьомъ. Съ несравнима смѣлость фюрерътъ рѫководи ареститѣ. Веднага следъ арестуването на Рьомъ пристига неговиятъ щабъ отъ Мюнхенъ. Хитлеръ излиза срещу тия хора и имъ заповѣдва съ една фраза да се върнатъ въ Мюнхенъ. Тѣ се подчиняватъ.“

Но ако Рьомъ е проектиралъ нѣкакъвъ бунтъ въ Мюнхенъ на 30 юний, защо е лежалъ спокойно въ леглото си въ Висзее, на 20 мили, до 6 часа сутриньта на деня, въ който — споредъ думитѣ на Хитлеръ — е трѣбвало да бѫде обявена революцията? И защо Мюнхенъ, градъ отъ който ще започне въстанието, е билъ така спокоенъ, когато Хитлеръ е пристигналъ тамъ?

Едно официално нацистско комюнике описва това, което е станало въ Висзее, съ нѣкои подробности:

„Фюрерътъ влѣзе и лично арестува началникъ-щаба Рьомъ, който се предаде мълчаливо и безъ съпротива въ спалнята си. Въ непосрѣдствено срещуположната стая на Хайнесъ се разкри една безсрамна картина: Хайнесъ лежеше съ единъ хомосексуаленъ младежъ въ кревата. Отвратителната сцена, която се разигра при арестуването на фонъ Хайнесъ и неговия другарь, не е за описване. Тя хвърля безспорна свѣтлина върху обстановката, която е обкрѫжавала досегашния началникъ-щаба.“

Споредъ неофициални описания, Хитлеръ пристигналъ, далечъ отъ мисъльта да бѫде самъ, съ единъ взводъ СС бойци при Рьомъ, който, сѫщо така далечъ отъ мисъльта да мълчи, избухналъ въ неудържими ругатни по отношение на фюрера, като го нарекълъ предатель на революцията. И Хитлеръ навѣрно е съответно отвръщалъ, докато СС хората сѫ отвличали Рьома.

Рьомъ билъ закаранъ въ Мюнхенъ. Хайнесъ и неговото порочно момче сѫ били ликвидирани на самото мѣсто. Хитлеръ все още не знаелъ, какво да направи съ Рьомъ. Поставилъ го задъ решеткитѣ и му заповѣдалъ да се самоубие. Рьомъ отказалъ и заявилъ, че ако ще трѣбва да бѫде убитъ, нека самъ „Адолфъ“ се погрижи за това. Едва на следния день къмъ петь часа, тридесеть и шесть часа следъ арестуването му, той билъ убитъ. Никой не знае точно при какви обстоятелства е станало това. Навѣрно пазачитѣ много пѫти сѫ отивали при Хитлеръ съ думитѣ: „Той не иска самъ да се убие… какво да правимъ?“ Лесно е да си представимъ какъ Хитлеръ най-после, крайно възбуденъ и отчаянъ, е далъ заповѣдьта да премахнатъ отъ свѣта човѣка, който му е билъ единствениятъ приятель.

Другитѣ убити не сѫ били така близки на Хитлеръ. А тѣ бѣха много. Той бѣше решилъ основно да прочисти Мюнхенъ и околностьта отъ всички СА фюрери. Рано сутриньта Хитлеръ изпратилъ на Гьорингъ съобщение да започне и той отъ своя страна прочистване въ Берлинъ. Гьорингъ чакалъ до 11 часа. Предполага се, че той искалъ най-напредъ да види кой ще надѣлѣе, Хитлеръ или Рьомъ. Следъ това обаче Гьорингъ започналъ да действува, както впоследствие се узнава, и прехвърлилъ даденитѣ му първоначално инструкции.

Остава споренъ въпросътъ, дали Гьорингъ е прегледалъ ведно съ Хитлера списъка на тия, които е искалъ да убие. Вѣроятно — не. Хитлеровитѣ „екзекутивни заповѣди“ често сѫ бивали напълно неопредѣлени. Наказателнитѣ отряди тръгнали на работа. Химлеръ ималъ върховния надзоръ. Чистката започнала бързо и страшно.

Шлайхеръ билъ убитъ у дома му. Той нѣмалъ никакво понятие, че се готви нѣщо противъ него. Въ момента Шлайхеръ разговарялъ съ единъ приятель по телефона, когато СС хората влѣзли при него. Той извикалъ по апарата: „Извинявай за моментъ. Току-що влиза нѣкой…“ Той се обърналъ и видѣлъ убийцитѣ си. Тѣ веднага открили огънь. При изстрелитѣ въ стаята се хвърлила г-жа фонъ Шлайхеръ. И тя била убита, за да нѣма свидетель при наказанието на фонъ Шлайхеръ.

Хората отъ СС били раздѣлени на две групи. Тия, които сѫ извършвали разстрелванията, били стари партийни ветерани, хора отъ хитлеровата лична охрана. Освенъ тия екзекуции на самото мѣсто, въ казармитѣ на Гросъ-Лихтерфелде, въ бившия главенъ кадетски корпусъ, сѫ били извършени други разстрелвания. Всѣки обвиненъ е билъ за една минута изправянъ предъ нѣкакъвъ импровизиранъ воененъ сѫдъ, който „разглеждалъ дѣлата“. Сѫдопроизводството се състояло само отъ една фраза, отправяна отъ натоварения съ обвинението офицеръ: „Вие сте уличенъ въ предателство и сте осѫденъ на смърть.“ Човѣкъ следъ човѣкъ сѫ били довеждани предъ готовото за стрелба отдѣление. Единъ прожекторъ заслѣпявалъ изправения, барабанитѣ забивали. Следвалъ залпътъ.

Много отъ осѫденитѣ, като Зандерсъ, началникъ-щаба на Ернстъ, паднали съ възгласа: „Хайлъ Хитлеръ!“ на уста. Тѣ мислили, че нѣкаква малка група отъ СС се е разбунтувала срещу Хитлеръ, и че тѣ умиратъ вѣрни на фюрера и на движението. Наистина „предатели“!

Хитлеръ се нуждаелъ отъ времето между 1 и 13 юлий, докато стане отново господарь на нервитѣ си. Най-напредъ се съобщи, че само нѣколко видни СА фюрери, както и генералъ фонъ Шлайхеръ и жена му, сѫ били убити. Въ страха, че теорията за конспирацията нѣмаше да бѫде приета за чиста истина, министерството на пропагандата насочи вниманието къмъ хомосексуалния характеръ на Рьомъ, Хайнесъ и тѣхнитѣ най-близки приятели. Партията била винаги разединявана отъ хомосексуалиститѣ. Хитлеръ говори на 13 юлий и прочете имената на седемдесеть и седемь, чиято смърть призна. Той напомняше на грохналъ човѣкъ. Първата часть отъ речьта му бѣше изслушана при пълно мълчание, при все че аудиторията се състоеше отъ нацистски народни представители, между които тридесеть мѣста бѣха многозначително праздни.

Съобразно навика си, Хитлеръ направи общъ прегледъ на нацистската революция съ безкрайни подробности. Следъ това говори за спороветѣ си съ Рьомъ. По отношение подробноститѣ по „конспирациитѣ“ той бѣше всичко друго, но не и прецизенъ обвинитель. За въображаемата среща на фонъ Шлайхеръ съ единъ чуждъ дипломатъ той изтъкна бележитото твърдение, че „ако германскитѣ предатели се срѣщатъ съ нѣкой чуждъ дипломатъ и изрично подчертаватъ, това да остане тайна за мене, то азъ оставямъ такива хора да бѫдатъ разстреляни, независимо отъ това, дали този таенъ разговоръ се е отнасялъ за времето, за старитѣ монети или за каквото и да било“. И приключи съ страстния крѣсъкъ, че за двадесеть и четири часа той е билъ най-висшиятъ сѫдъ на германския народъ. Тукъ слушателитѣ избухнаха въ диви овации.

По отношение на партията 30 юний имаше добри и лоши последици. Добра услуга й бѣше безспорно оказана чрезъ премахването на момчетии съ тъмната слава на Хайнесъ, който бѣше доказанъ убиецъ. Отъ друга страна — независимо отъ отвращението на други срѣди — бѣше разрушено нѣщо, което никога не ще може да се възстанови: илюзията за непоклатимото патриотично единство, за вѣчната вѣрность, за които не единъ хитлеристъ бѣше трѫбилъ надлъжъ и наширъ. И най-важното: бѣше окончателно свършено съ радикализма въ партията.