Джон Гънтър
Европа безъ маска (25)

Прикрититѣ цели на масовитѣ убийства

Берлинъ бѣше твърде възбуденъ презъ месецитѣ май и юний 1934 г., а стопанскитѣ нужди — много голѣми. Революцията бѣше преминала, нациститѣ бѣха на власть. Но кѫде оставаха облагитѣ отъ победата? Защо не се осѫществяваше стопанската програма на партията? Радикално настроенитѣ нацисти, хората отъ строя, хората отъ улицата чувствуваха, че Гьорингъ и Райхсверътъ сѫ обрали парсата въ съдружие съ тежкитѣ индустриалци. Тѣ бѣха надъхани съ недоволство, но напраздно апелираха къмъ Хитлера. Фюрерътъ съобщи, че нѣма да допустне „втора революция“.

Недоволнитѣ нацисти се бѣха концентрирали въ СА. А СА се смѣташе за най-важниятъ органъ на партията. Тя бѣше войската на Хитлера въ градоветѣ и силата, тя го бѣше довела на власть. Преди всичко лично Хитлеръ бѣше само кафяворизецъ. СА бѣше застанала като фундаментъ на движението, като походна маса, като резервоаръ на мѫжка сила. Мнозина честно насочени налѣво се числѣха къмъ нея и нетърпеливо очакваха обещаната на страната стопанска реформа.

СА бѣше набъбнала до огромното число 2.500.000 души, а когато революцията бѣ привършена, тѣ нѣмаха съ какво да се занимаватъ. Тичаха нагоре-надолу важно, въ стегнатата кафява униформа, и не можеха да си намѣрятъ мѣсто. Хитлеръ си бѣше създалъ частна войска, а сега не знаеше какво да прави съ нея. Тя лежеше тежко върху финанситѣ на партията. Въ караулната служба СА бѣше замѣстена отъ СС, а това създаде цѣло море отъ безредици и отъ накипѣли сили.

Фюреръ на СА бѣше Рьомъ, твърде забележителенъ човѣкъ. Той притежаваше необузданата енергия на Гьорингъ и рѣзката неумолимость на д-ръ Гьобелсъ, а като организаторъ нѣмаше равенъ на себе си въ цѣла Германия, бѣше суровъ типъ безъ фантазия, мразѣше мира и обичаше безредицитѣ. Все пакъ относно симпатиитѣ на СА къмъ него той идваше на второ мѣсто веднага следъ Хитлеръ. За това той трѣбваше да благодари само на самия себе си и на никого другиго по земята. Безспорно, Хитлеръ създаде СА, но Рьомъ бѣше нейниятъ организаторъ, той я откърми, той я превърна въ боеспособна часть. И Хитлеръ го обичаше.

Споредъ Рьомъ, разрешението на проблема за СА бѣше много просто. Честолюбивъ, какъвто бѣше, той желаеше, СА да се прелѣе въ Райхсвера, да превърне Райхсвера въ огромна национална армия и самъ той да стане глава на въорѫжената сила на германската държава. При това той въплътяваше лѣвитѣ тенденции на правителството, както винаги откакто бѣше започналъ да рекрутира за СА безимотнитѣ бедняци отъ цѣла Германия. Едновременно съ това той бѣше съперникътъ на Райхсвера въ борбата за авторитетъ предъ народа.

Разбира се, Райхсверътъ се противопостави на неговитѣ желания съ ожесточение и енергия. Генералитѣ не допускаха дори на сънь да предадатъ постоветѣ си на Рьомъ. Тѣ бѣха превърнали своята стохилядна армия въ отлично функциониращъ и рафиниранъ воененъ инструментъ и бѣха решили по-скоро да се самоубиятъ, отколкото да потопятъ своитѣ части въ тоя потокъ отъ два и половина милиона побойници, безработни, търговци, полуоблечени момчета, лумпенпролетариатъ отъ улицитѣ на голѣмитѣ градове. Едно смѣсване съ СА би означавало край на Райхсвера. Генералниятъ щабъ заяви това на Хитлера съ недвусмислени думи.

Фюрерътъ потърси предпазливо нѣкакъвъ изходъ. Той не искаше да се откаже отъ Рьомъ. Отъ друга страна пъкъ стотѣ хиляди души на Райхсвера бѣха много по-ценни отъ 2.500.000 зле обучени, едва въорѫжени хора на СА. Фюрерътъ отдавна бѣше тръгналъ по гайдата на висшитѣ офицери отъ Райхсвера, особено на военния министъръ фонъ Бломбергъ. Точно на 29 юний, въ деня преди „чистката“, Бломбергъ бѣше изказалъ своето задоволство отъ нацистското правителство въ една речь отъ голѣмо значение. Това бѣше достатъчно за Хитлера. За да бѫде фюрерътъ абсолютно сигуренъ въ Райхсвера, най-мощното орѫжие на Райха, СА трѣбваше да загуби правото си на сѫществувание.

Хитлеръ заповѣда на Рьомъ да се яви. Тѣ говориха петь часа. Рьомъ продължи да иска, Райхсверътъ да се слѣе съ СА. Хитлеръ му отвърна, че генералниятъ щабъ възнамѣрява да рекрутира Райхсвера чрезъ подборъ, особено пъкъ ако се въведе общозадължителната военна повинность. Рьомъ си излѣзе сломенъ. Върна се въ Мюнхенъ обвзетъ отъ гнѣвъ. Съобщи се, че отъ началото на юлий СА получава двумесеченъ „отпускъ“, презъ време на който никой нѣма да носи униформата си. СА пропѫдени на улицата! Предателство съ революцията!

Тукъ трѣбва да се вмъкне още единъ факторъ: СС. Тия черногвардейци бѣха къмъ 300.000 души и представляваха елита на боеспособнитѣ партийни части. Въ началото бѣха създадени като лична охрана на Хитлера и на другитѣ фюрери, единъ видъ преторианска гвардия, стегната, отлично хранена и добре въорѫжена. СА бѣше сбирщина и предана на Рьомъ. СС нѣмаше нищо общо съ Рьомъ и стоеше безусловно задъ Хитлера. Шефъ на СС бѣше Химлеръ, а той мразѣше Рьома. Хитлеръ можеше напълно да се уповава на СС.

Райхсверътъ бѣше достатъчно предупреденъ за кризата, тъй че взе изключителни предохранителни мѣрки. Десеть дни преди чистката щабсофицеритѣ отъ Райхсвера въ Берлинъ почнаха вече да носятъ служебнитѣ си револвери и да ходятъ препасани дори въ канцелариитѣ си. Единъ полкъ отъ Райхсвера стоеше непрекѫснато въ пълна боева готовность върху стрелбището на Дьоберицъ край Берлинъ. Тогава бѣ пуснатъ слухътъ — очевидно неоснователно, — че Карлъ Ернстъ, най-близкиятъ привърженикъ на Рьомъ, възнамѣрявалъ да се противопостави на разпускането на СА и да завземе Берлинъ. Разказваше се дори, че Ернстъ замислялъ да свали щаба на войската.

Предохранителнитѣ мѣрки на Райхсвера обаче още не доказватъ наличностьта на нѣкакъвъ заговоръ. Все пакъ възможно е Райхсверътъ да е замислялъ за своитѣ цели нѣкакъвъ комплотъ, за да се отърве отъ Рьомъ. Безсъмнено, младиятъ Карлъ Ернстъ бѣше напълно невиненъ, безъ каквито и да е било политически кроежи и съвсемъ не му минаваше презъ ума да става бунтовникъ. Неотдавна се бѣше оженилъ; арестуваха го на пѫть за Бременъ, кѫдето възнамѣрявалъ да се качи на параходъ, за да направи малко позакъснѣлото си брачно пѫтешествие до Мадейра. Само преди шесть седмици Хитлеръ бѣше присѫтствувалъ на сватбата като браченъ свидетель.