Джон Гънтър
Европа безъ маска (188)

Салдо

Съ това ние идваме до края на тоя дълъгъ излетъ презъ Европа. Независимо отъ войната, какви тенденции сѫ се видимо проявили? Въ голѣмия концертъ „Война или миръ?“ кои тонове сѫ чисти?

1. Групата държави, които сѫ за статусъ-кво’то, облагодетелствувани отъ мирнитѣ договори, показватъ известни пукнатини. Италия се е впуснала въ една дива партикуларистична авантюра. Полша играе на две страни, съ Франция и съ Германия. Югославия се колебае насамъ-натамъ. Превесътъ на странитѣ победителки е довелъ до зависть, конфликти и дѣлежи. Явно е, че сега именно се изгражда единъ новъ фронтъ.

2. Политическиятъ национализъмъ, основанъ върху бедность, омраза и стопанска зависть, е и сега господствуващата сила, която опредѣли политиката на всѣка страна.

3. Силни личности, като Хитлеръ, Гьорингъ, Мусолини, Гьомбьошъ, Кемалъ Ататюркъ, Шушнигъ, Живковичъ, Ридзъ Смигли, краль Зогу, управляватъ такива страни, чието население е политически слабо или твърде незрѣло за демокрация.

4. Малкитѣ демократични държави бѣха тия, които най-добре издържаха на ужаснитѣ напрежения презъ 1930 г. Скандинавия, Швейцария и Холандия иматъ много по-високъ стандардъ на живота, отколкото тѣхнитѣ съседи. Въ голѣмата си часть тѣ оставатъ незасегнати отъ опасностьта отъ война. Тѣ нѣматъ нужда да финансиратъ голѣми програми за въорѫжението. Тѣхнитѣ първи хора нѣма нужда да се грижатъ нито за империалистически претенции, нито за зигъ-загитѣ на дипломатическия шахъ-матъ. Поради географски и исторически причини, тѣ плаватъ извънъ голѣмото течение на европейската лудость и затова се чувствуватъ добре. Отъ тия държави, Швейцария и Холандия бѣха все пакъ тежко засегнати въ стопанско отношение, защото следваха примѣра на Франция — да бѫдатъ вѣрни на златния еталонъ.

5. Свѣтовната стопанска криза ще намалѣе твърде бавно, но земедѣлскитѣ страни на Срѣдна Европа и въ източнитѣ области все още много страдатъ поради земеделската катастрофа, а индустриалнитѣ страни виждатъ пазаритѣ си притѣснени.

6. Либералната демокрация винаги е била домашната слугиня на частния капитализъмъ. Свѣтовната стопанска криза нанесе тежъкъ ударъ на частния капитализъмъ, и демокрацията, колкото и да се правѣше на невинна, трѣбваше да понесе последицитѣ. Партийната система изгуби кредита си въ много страни, и много държави я замѣстиха съ авторитарни режими. Може ли авторитарното правителство, заело мѣстото на демокрацията, да бѫде полезно? На тоя въпросъ Западна Европа отговори съ едно заплашително „не!“ (Въ Холандия при изборитѣ презъ май 1937 г. фашистската група претърпѣ унищожително поражение, а въ Белгия фашистското рексистко движение се разкѫса на нѣколко враждуващи помежду си групи.)

7. Въ Италия, Германия, Австрия и донѣкѫде въ Испания фашизмътъ се добра до властьта (Югославия, Унгария, България, Полша, Албания и Турция сѫ диктатури или полудиктатури. Тѣ обаче не сѫ фашистки въ смисъла на фашизма като корпоративни организации въ политическо и стопанско отношение). Въ нѣколко страни фашизмътъ или реакционната диктатура сѫ свързани съ това, което плахо наричатъ „въстание срещу цивилизацията“. „Апостолическото водачество, политическата иерархия и масовата послушность, основани на терора“, сѫ, споредъ Е. А. Мауръръ, тѣхни характеристични черти. Тѣ сѫ дошли на власть чрезъ насилие, чрезъ едно насилие, което „прониква и разбива всѣка сфера на човѣшката деятелность.“

8. Германия и Австрия сѫ се добрали до едно временно разбирателство. То може да гарантира за известно време приятелството на дветѣ диктатури — германската и италианската.

9. Твърде е възможно, тъй мощниятъ сега фашизъмъ да представлява последнитѣ конвулсии на капиталистическия общественъ редъ. Въ такъвъ случай фашизмътъ би билъ само увертюра на комунизма.

10. Англия замѣсти Франция като главна велика сила въ Обществото на народитѣ, като пое водачеството при санкциитѣ срещу Италия. Като двигателни сили трѣбва да се взематъ британската флота, лордъ Сесилъ и страхътъ отъ Германия. Англия започна да се въорѫжава въ голѣмъ стилъ.

11. Широката маса на храбри либерали и демократи бѣше навредъ смутена предъ мѫчителната необходимость да се обърне рѣзко налѣво или надѣсно. Хубавиятъ старъ и удобенъ срѣденъ пѫть изчезва.

12. Въпрѣки огромнитѣ препятствия, лѣвитѣ групировки сѫ на пѫть да се обединятъ. Въ Сааръ, въ Испания, въ Франция възникнаха лѣви единни фронтове срещу реакцията. Почти въ всичкитѣ останали страни идеята за създаване на народни фронтове печели почва.