Джон Гънтър
Европа безъ маска (186)

Край на договоритѣ?

Версайлскиятъ договоръ, привидниятъ източникъ на всички беди, е обемистъ документъ отъ 453 страници и на тегло достига до три фунта. Може да бѫде купенъ отъ книжарницата на всѣка гара за приличната сума отъ два и половина шилинга. Той съдържа цѣлъ купъ интересно четиво за тия пари.

Нѣкои отъ неговитѣ клаузи, написани презъ 1919 г., когато яростьта бѣше още прѣсна, днесъ изглеждатъ прекалени и незащитими, като „Обесете кайзера!“, или пъкъ параграфитѣ за виновницитѣ отъ войната. Съ немалка почуда се установява, че голѣма часть отъ него отдавна вече не е въ сила. Повикътъ за ревизия на договора още ехти, но фактически въ тоя документъ тъй много нѣщо е вече изрѣзано и поправено, че, освенъ териториалнитѣ клаузи, не остава нищо друго особено. Репарациитѣ, Рейнската зона, разорѫжението сѫ макулатури. Части: VI, VII, VIII, IX, X, XI, XII сѫ практически премахнати.

Това обаче прави претенциитѣ къмъ териториална ревизия още по-настоятелни. Макаръ и упорити, съюзницитѣ отстѫпиха накрая предъ Германия, най-напредъ отъ финансовитѣ клаузи на договора, а следъ това и по отношение на германското превъорѫжаване. Територия обаче не може така лесно да се отстѫпи. До сега въпросътъ за възвръщане на мандатнитѣ области, на бившитѣ германски колонии на Германия, не се е отдѣлилъ отъ мъртвата си точка.

Фактически, териториалнитѣ части отъ договора, включително тия, които засѣгатъ Дунава и брѣговитѣ държави, не изглеждатъ така трудни за защищаване — независимо отъ нѣкои дребулии — както изобщо се предполага. Принципътъ за уреждането имъ бѣше самоопредѣлението на народитѣ, като при прокарване на границитѣ мѣродавни бѣха етническитѣ гледища. Докато въ предвоенна Европа подъ чуждо владичество живѣеха къмъ 45 милиона души — включително и тия, които днесъ сѫ поляци, цѣла Чехословакия, балтийскитѣ страни и голѣма часть отъ Югославия — при сегашното положение има само 16.8 милиона истински малцинства. Не може да се отрече, че както Хамилтонъ Фишъ Армстронгъ казва, „днесъ много повече хора отъ европейския материкъ живѣятъ подъ свои национални правителства, отколкото преди.“ Затрудненията се дължатъ на това, че съглашенскитѣ държави се надпреварваха, както вече видѣхме, да създаватъ нови малцинства, като присвояваха това, което не имъ принадлежеше по право. Трѣбва обаче да се подчертае, че нѣкой гранични линии — като тия между Унгария и Румъния — никога не може да се прокаратъ, безъ нѣкой нещастни хора да не останатъ на територия, която не е тѣхна.

И една друга точка не бива да се забрави. Ако Германия бѣше излѣзла отъ тази война победителка, то Версайлскиятъ договоръ би изглеждалъ много по-малко хубавъ.