Джон Гънтър
Европа безъ маска (181)

Полковницитѣ

Отъ всички легионери, Пилсудски най-много обичаше генералъ Сонковски, неговъ другарь отъ затвора въ Магдебургъ. Десеть години следъ това тоя офицеръ извърши нѣщо, което доказа неговата романтична душа, но сѫщо и неговата дълбока преданость къмъ Полша: той билъ дивизионенъ генералъ въ Познанъ, когато научилъ, че Пилсудски, неговиятъ бившъ шефъ, настѫпва къмъ Варшава. Сонковски не се присъединилъ нито къмъ Пилсудски, нито къмъ правителственитѣ части.

Вмѣсто това, той се… самоубилъ. Отъ срамъ, че Полша е станала арена на гражданска война, която ще раздѣли войската, той отправилъ единъ куршумъ въ гърдитѣ си, направилъ си харакири и… оздравѣлъ. По чудо цѣлата область около сърдцето била съшита. Пилсудски наградилъ този драматиченъ изразъ на двустранна вѣрность чрезъ предложението, Сонковски да бѫде следващиятъ президентъ на Полша. Когато стана известно, че Пилсудски е на смъртно легло, съ най-голѣма бързина се приготви една нова конституция, която засили властьта на правителството.

Генералъ Ридзъ Смигли, който последва Пилсудски като главенъ инспекторъ на войската, не е билъ войникъ отъ кариерата, а легионеръ. Все пакъ той е превзелъ Киевъ презъ 1921 г. На младини Ридзъ Смигли искалъ да стане художникъ-портретистъ. Войската му е слѣпо предана. Поради това Пилсудски се погрижи, той да й бѫде главнокомандуващъ, за да може, независимо отъ това, кой ще бѫде на кормилото, да поддържа лоялно правителството. Той е роденъ презъ 1886 г. Той е културенъ, спокоенъ, типъ на образованъ офицеръ. Презъ юний 1936 г. бѣше тържествено провъзгласенъ за „пръвъ гражданинъ на Полша“. Той е фактическиятъ диктаторъ на страната.

Полковникъ Славекъ е другарь на Пилсудски отъ първитѣ му революционни дни, когато още е билъ социалистически конспираторъ. При приготовлението на бомби за Пилсудски презъ 1903 г., вследствие експлозия, изгубилъ половината отъ лицето си. Неговиятъ произходъ е тъменъ: никой, освенъ Пилсудски, не е знаелъ кѫде е роденъ и какъ е истинското му име. Говори се, че въ действителность той е единъ отъ графоветѣ Четвертински, издънка на единъ отъ най-виднитѣ полски дворянски родове, и че скѫсалъ съ рода си безъ остатъкъ, когато преди 35 години се присъединилъ къмъ Пилсудски. Славекъ днесъ е любимецътъ на полскитѣ аристократи Радзивилъ и Потоцки, които го третиратъ като свой. Славекъ е човѣкътъ, който въ първитѣ дни на възстановената държава построилъ моста между Пилсудски и дворянството.

Полковникъ Йосифъ Бекъ, роденъ 1894 г., не е такъвъ любезенъ характеръ, каквито сѫ неговитѣ колеги. При все че той е нареченъ „най-неприятниятъ външенъ министъръ въ Европа“, билъ е любимецъ на Пилсудски. Стариятъ човѣкъ проявявалъ къмъ него голѣмо благоволение. Бекъ е комплициранъ човѣкъ, ръмжащъ като Тардио, промѣнливъ въ настроенията, елегантенъ. Той произхожда отъ дребното дворянство на бившата австрийска часть на Полша и започналъ попрището си като студентъ по политическа икономия въ Виена. Присъединилъ се къмъ легиона. Следъ войната Пилсудски го натоварилъ съ подготовката на младитѣ офицери въ военното училище, което току-що било открито въ Варшава. Дълго време Бекъ бѣше воененъ аташе въ Парижъ.

Председатель на Полша е Игнаци Мошицки, известенъ като „послушниятъ Игнатий“. Преди всичко той е превъзходенъ електро-физикъ, който бѣше грабнатъ отъ университета въ Лвовъ и въвлѣченъ въ политиката. Бѣше и началникъ на Института за химически изследвания въ Варшава. Той е направилъ къмъ петстотинъ открития въ областьта на електрофизиката и химията и е собственикъ на 53 патента. Подобно на пианиста Падеревски, той е особено цененъ за полската политика, защото въ висша степень е аполитиченъ.

Министъръ-председательтъ Кошялковски, сѫщо така легионеръ, не е обичанъ отъ групата Славекъ-Присторъ-Бекъ, защото се говори, че е наклоненъ към лѣво, къмъ либералитѣ. До 1934 г., до убийството на министра на вѫтрешнитѣ работи Пиерацки, Кошялковски се държеше настрана отъ националната политика. Полковницитѣ запитали Пилсудски, кой ще трѣбва да стане министъръ на вѫтрешнитѣ работи, и стариятъ маршалъ отговорилъ: „Защо трѣбва азъ винаги всичко да решавамъ? Нима вие, млади момчета, не можете още да управлявате държавата?“

Полковницитѣ се оттеглили и донесли на Пилсудски една листа съ кандидати. Пилсудски хвърлилъ само единъ погледъ, и хартийката веднага полетѣла къмъ коша. Стариятъ грабналъ телефона. Като го свързали съ Кошялковски, той казалъ: „Вие сте новиятъ министъръ на вѫтрешнитѣ работи“ и веднага затворилъ телефона. Пилсудски го ценѣлъ много, защото и той е билъ полякъ отъ литовски произходъ. Кошялковски, като министъръ на вѫтрешнитѣ работи, третираше малцинствата либерално. Стариятъ маршалъ одобряваше това, защото знаеше, че следъ смъртьта му ще има едно неминуемо разширение на правителствената основа. Кошялковски е близъкъ приятель на Ридзъ Смигли, който, като шефъ на войската, има решаваща дума.