Джон Гънтър
Европа безъ маска (179)

Полша безъ Пилсудски

Теорията, че национализмътъ е най-мощната политико-икономическа сила и че национализмътъ е представенъ най-добре политически чрезъ силата на личностьта намира най-яръкъ изразъ въ Полша. Полша е произлѣзла отъ два фактора: отъ национализма и отъ Пилсудски. Диктаторътъ Пилсудски умрѣ презъ 1935 г., но политиката на полското правителство и до днесъ се опредѣля отъ неговия характеръ, отъ неговитѣ разположения и неразположения, които продължаватъ да живѣятъ.

На 6 августъ 1914 г. полскиятъ патриотъ и революционеръ Йозефъ Пилсудски поведе въ войната срещу Русия и своята армия, състояща се отъ… триста души. Това бѣше прочутата „Кадровка“. Съ нея Пилсудски прекрачи границата, за да нападне необятния великанъ Русия. Кадровка се превърна въ „Полски легионъ“, броящъ 14.000 души, една революционна войска, ратуваща за освобождението на Полша отъ тримата врагове, които я бѣха раздѣлили помежду си. До срѣдата на войната повечето хора мислѣха, — сѫщо и поляцитѣ — че Пилсудски е романтиченъ лудъ.

Презъ 1916 г. германцитѣ превзеха Варшава. Тѣ разрешиха на Полския легионъ да продължи като помощна войска при операциитѣ имъ срещу руситѣ. Пилсудски обаче държеше непоклатимо за независимостьта на Полша и затова бѣше затворенъ въ крепостьта Магдебургъ. Преди това обаче той бѣше успѣлъ да превърне легиона въ тайна, подземна организация, наречена P. O. W. (Полска организация войскова), която трѣбваше да продължи дѣлото. Презъ 1918 г. Централнитѣ сили бѣха бити. Пилсудски се завърна триумфално въ Варшава и стана държавенъ глава на Полша. Легионитѣ и P. O. W. образуваха първата му войска.

Преди всичко трѣбва да се каже, че легионитѣ бѣха създадени изцѣло само отъ Пилсудски и че 12 години следъ това, презъ 1937 г., Полша все още се намира въ рѫцетѣ на това му творение. И днесъ, както и нѣкога, легионеритѣ управляватъ Полша. Една клика отъ маршали, които му бѣха фанатично предани, докато бѣше живъ, почита — тъй като стариятъ, навѫсенъ моржъ е мъртъвъ — неговата паметь, чрезъ което владѣе така, както той е разбиралъ, почти всѣка точка на полския животъ.

Да разгледаме само имената имъ. Тѣ сѫ трудни за произнасяне, но всѣко отъ тѣхъ е отъ значение.

Генералъ Тадеушъ Касприцки е министъръ на войната. Какво е билъ нѣкога? — Началникъ-щаба при тристата души на Пилсудски.

Генералъ Янъ Сонковски, командиръ на единъ армейски корпусъ. Вѣроятно той ще бѫде следващиятъ президентъ на Полша. Какво е билъ той въ днитѣ на Пилсудски? — Началникъ-щаба на легиона.

Генералъ Едуардъ Ридзъ-Смигли, който наследи Пилсудски непосрѣдствено следъ смъртьта му като главенъ инспекторъ на войската. Нѣкога той е билъ командиръ на първата бригада на легиона.

Полковникъ Валентинъ Славекъ, министъръ-председатель при смъртьта на Пилсудски и единъ отъ най-важнитѣ хора на Полша, е билъ офицеръ-разузнавачъ при първитѣ триста.

Полковникъ Блазей Присторъ, нѣколкократенъ министъръ-председатель, единъ отъ знаменития малъкъ крѫгъ на „полковницитѣ“, билъ личенъ адютантъ по политическитѣ въпроси въ легиона.

Полковникъ Йосифъ Бекъ, който изглежда, че ще стане постояненъ външенъ министъръ на Полша, бившъ флигелъ-адютантъ на Пилсудски презъ последнитѣ дни на легиона и на P. O. W.

Марянъ Зиндрамъ — Кошялковски, който стана министъръ-председатель, следъ като кликата Славекъ-Присторъ изгуби властьта презъ октомврий 1935 г. Билъ е адютантъ на Пилсудски и старши офицеръ по разузнаването при атаката върху Вилна.

Тамъ сѫ още: полковникъ Адамъ-Коцъ, държавенъ подсекретарь въ министерството на финанситѣ, важенъ помощникъ на Пилсудски при организирането на P. O. W., Богославъ Мйеджински, сега издатель на полуофициоза „Газета полска“, нѣкога офицеръ отъ разузнаването. Билъ както въ легиона, така и въ P. O. W., Хенрикъ Флояръ-Райхманъ, сѫщо така отъ разузнавателната служба на легиона и сега министъръ на търговията и промишленостьта. Генералъ Романъ Горецки, председатель на Полската държавна банка, командувалъ втората бригада на Кадровка, Вацславъ Йедрейевичъ, началникъ на разузнаването на P. O. W. въ Литва, е министъръ на просвѣтата и вѣроизповѣданията. Сѫщо така и единствениятъ опозиционенъ водачъ, съ значение въ Полша, генералъ Сикорски, който презъ 1926 г. се противопостави на Пилсудски, е билъ легионеръ.

Тия хора сѫ сольта на правителствената власть въ Полша. Пилсудски бѣше тѣхната алфа и омега. Само тия офицери, които принадлежатъ къмъ първитѣ триста или наскоро следъ това сѫ постѫпили въ Кадровката, възпитани отъ самия Пилсудски, представляватъ нѣщо въ Полша. Отъ тамъ бѣше и необятната власть на Пилсудски. Подобно на баща, той създаде Полша. И неговитѣ деца я рѫководятъ.