Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside Europe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
remark(2009)
Корекция и форматиране
Karel(2022)

Издание:

Автор: Джонъ Гънтъръ

Заглавие: Европа безъ маска

Преводач: Георги Ст. Коджастаматовъ

Език, от който е преведено: английски

Издател: „М. Г. Смрикаровъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1945

Тип: Очерк

Печатница: Печатница „Йоханъ Гутенбергъ“, „Ц. Симеонъ“ 185 — София

Художник: Кр. Попов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15373

История

  1. —Добавяне

Черната и бѣлата рѫка

Генералъ Петъръ Живковичъ билъ презъ 1903 г. младъ гвардейски поручикъ. Да се отбележи датата. Презъ 1903 г., както бѣше вече споменато, краль Александъръ Обреновичъ и жена му, Драга Машинъ, бѣха убити отъ офицери, които веднага поставиха на престола Петъръ Карагеоргевичъ. Тоя офицеръ, който е ималъ задачата да завземе входа на конака, т.е. на двореца, е Петъръ Живковичъ.

Оттогава Живковичъ е непрекѫснато твърде видна фигура въ югославянскитѣ военни срѣди. Дълго време той напредвалъ въ службата по установения редъ, но неговото влияние задъ кулиситѣ, като последенъ ветеранъ отъ нѣкогашната банда убийци, е голѣмо. Презъ 1921 г. Александъръ го назначи за командиръ на гвардията, единъ видъ войска въ войската, брояща 18.000 души отъ гарнизона въ Бѣлградъ. Може да изглежда странно, че участникътъ въ убийството на единъ краль бива натоваренъ съ сигурностьта на другъ краль. Когато кральтъ унищожи презъ 1929 г. демокрацията, той назначи Живковичъ за министъръ-председатель. Генералътъ остана на тоя постъ до 1932 г. Следъ това стана воененъ министъръ.

Бащата на Живковичъ е билъ подковачъ. Като повечето югославяни, той е отъ селско потекло. Неговото образование е ограничено, и дори и днесъ, освенъ нѣколко израза на френски езикъ, той не говори други езици, освенъ сръбски. Никога не е пѫтувалъ отвѫдъ югославянскитѣ граници. Той живѣе скромно и просто като нежененъ въ малка кѫщица съ майка си.

Следъ убийството отъ 1903 г., виднитѣ офицери-заговорници образували ядката на едно тайно дружество, „Черна рѫка“, наречено официално „Уједињење или смрт“. Тѣхнитѣ авантюри като патриотични убийци и терористи предизвикаха, между другото, Свѣтовната война. Принкипъ, убиецътъ отъ Сараево, е билъ подготвенъ въ тая работа отъ хора на „Черната рѫка“. Днесъ въ Сараево е издигнатъ общественъ паметникъ на Принкипъ. За сърбитѣ той е народенъ герой, при все че той даде повода за загубата на 20 милиона човѣшки души.

Поради своитѣ здрави политически възгледи, Живковичъ е игралъ въ „Черна рѫка“ голѣма роля. „Черна рѫка“ искала Велика Сърбия. Тя се опитала да превърне сръбския шовинизъмъ, самъ по себе си далечъ не нѣщо хладнокръвно, въ трескава горещина. Тя била военната клика задъ престола. „Черна рѫка“ била истинско тайно дружество. Членоветѣ се познавали единъ другъ само като нумера, и никой никога не билъ сигуренъ, дали другарьтъ му е членъ или не е. Водачъ билъ единъ генералъ-щабенъ офицеръ съ забележителна безогледность и жарь, полковникъ Драгутинъ Димитриевичъ. Ако Димитриевичъ не бѣше създалъ „Черна рѫка“, то Свѣтовната война навѣрно щеше да избухне по съвършено другъ начинъ.

„Черна рѫка“ била разтурена презъ време на войната. Това станало, защото нѣкой отъ членоветѣ били станали републиканци. Тѣ не се довѣрявали на младия Александъръ. Въ всѣки случай Живковичъ застаналъ на страната на Александра и образувалъ, доколкото може да се знае, нѣщо като контра-движение на „Черна рѫка“, което безъ особена оригиналность се нарича „Бѣла рѫка“. Бѣлорѫкитѣ били на страната на младия краль.

Димитриевичъ и крайнитѣ чернорѫки били унищожени чрезъ единъ заговоръ, при който Живковичъ, може би съ знанието на Александъръ, е билъ победительтъ. Презъ 1917 г. Сърбия изглеждаше унищожена. За да получатъ по възможность добри условия, сърбитѣ унищожили архивитѣ, отъ които би могло да се установи връзката на „Черна рѫка“ съ убийството въ Сараево. Необходимо било още да се премахне Димитриевичъ, за да се затвори устата на последния свидетель по подготвленията, на които се дължи смъртьта на Францъ Фердинандъ. Димитриевичъ и още четири души били изправени предъ воененъ сѫдъ въ Солунъ, при обвинението, че билъ организиралъ атентатъ срещу живота на Александъръ. Доказателствата били жалки. Следъ едно сензационно процедиране, чернорѫкитѣ били осѫдени, и Димитриевичъ екзекутиранъ.

Така Живковичъ си разчистилъ пѫтя. Бѣлата рѫка заела мѣстото на черната. Той забравилъ политическия тероръ, заговоритѣ и започналъ да брани интереситѣ на Александъръ.

И като най-силенъ офицеръ въ една силна войска, той е най-важниятъ човѣкъ въ Югославия.