Джон Гънтър
Европа безъ маска (172)

Психология на политическото убийство

Тукъ трѣбва да се спомене още едно име, името на Владо Георгиевъ, убиецътъ на краля. Каква тайнствена игра на сѫдбата заведе Александра, монархътъ, и Георгиевъ, убиецътъ, точно въ единъ и сѫщи моментъ въ неравнитѣ улици на Марсилия? Почти всѣки видѣ забележителния филмъ, снетъ при убийството. Неговата особено въздействуваща сила се дължеше на обстоятелството, че публиката знаеше, че 90 секунди следъ като кральтъ слѣзе отъ лодката ще бѫде трупъ. А кральтъ не го е знаелъ.

Георгиевъ е билъ македонски терористъ. Цельта на неговата група била да откѫсне отъ югославянското владичество сръбската часть на Македония и да я съедини съ българскитѣ остатъци отъ тази загубена и невидима провинция. Едно македонско движение съ тая програма сѫществува отъ 40 години. То иска създаването на независима или автономна Македония, а въ случай че тоя планъ, който е една политическа невъзможность, се провали, — съединението на Македония съ България.

Българското движение, В.М.Р.О., се води отъ единъ ужасенъ главатарь, отъ Иванъ Михайловъ. Михайловъ създаде съ своитѣ хора държава въ държава, съ своя войска и полиция, своя куриерска служба, свои данъци, свои закони, свои сѫдилища. Рѫката на организацията бѣше дълга и безмилостна. Нито единъ предатель не можа да й избѣга. Жената на Михайловъ, напримѣръ, проследи единъ противникъ по различни пѫтища до Бургтеатъръ въ Виена и го уби тамъ. Георгиевъ е билъ шофьоръ на Михайловъ.

Македонцитѣ бѣха раздробени на партии, и Георгиевъ се отличилъ най-напредъ при едно вѫтрешно клане на членоветѣ отъ антимихайловата група. Той убилъ две забележителни личности, комуниста Хаджидимовъ и умѣрения Томалевски. Той се видѣлъ принуденъ, при все че тогавашното българско правителство закриваше македонцитѣ, да избѣга въ гората.

Георгиевъ посветилъ живота си на два плана, които завладѣли изострената му мисъль. Той станалъ фанатикъ, и то отъ най-опасния видъ: леденостуденъ. Единиятъ планъ, върху който работилъ много години, ималъ за цель да хвърли въ въздуха сградата на Обществото на народитѣ въ Женева. Освенъ това искалъ да убие Александра. Георгиевъ не можа да минира двореца на Обществото на народитѣ.

Годината 1934 наниза дълга редица отъ политически убийства: Долфусъ, Рьомъ, Шлайхеръ, Дука, Александъръ, Луи Барту, полския вѫтрешенъ министъръ Пиерацки и Сергей Кировъ, втория човѣкъ на Съветска Русия. Повечето отъ тѣхъ може да се подведатъ подъ единъ и сѫщи знаменатель: тѣ бѣха изпълнени отъ фанатици съ цель да свалятъ притежаващитѣ властьта режими или да ги омаломощятъ, за да освободятъ пѫтя за ново правителство. Константинеску, убиецътъ на Дука; Планета, убиецътъ на Долфусъ; Георгиевъ, който уби Александра, и украинцитѣ, които убиха Пиерацки, бѣха все добри демократи, при все че сами се наричаха желѣзогвардейци, нацисти и тѣмъ подобни.

Каква е психологическата основа на тоя стремежъ да се убива? Д-ръ Вилхелмъ Щекелъ въ Виена ми каза, когато дискутирахме по тоя въпросъ, че повечето политически убийства сѫ изблици на изтласкани комплекси спрямо бащитѣ. Луди хора и анархисти, които убиватъ нѣкой държавникъ, за да компенсиратъ нѣкой тъменъ вѫтрешенъ комплексъ, сѫ обикновено психични инвалиди на почвата на нѣкоя нещастна преживѣлица въ детинството. Често тѣ сѫ незаконородени, какъвто бѣше анархистътъ, който уби австро-унгарската императрица Елизабета. Убийцитѣ искатъ да изживѣятъ нѣкой инфантиленъ конфликтъ. Убийствата, които тѣ изпълняватъ, сѫ най-крайнитѣ напрежения за вѫтрешно задоволяване, за компенсиране мизерията отъ младини.

Никой не прибѣгва до самоубийство, — казва д-ръ Щекелъ въ едно знаменито есе, — който нѣма стремежа да убие нѣкой другъ. Обратно: не извършва убийство никой, който не чувствува у себе си подбуда къмъ самоубийство. Повечето убийци сѫ достатъчно отчаяни, за да извършатъ своето деяние, защото сѫ разочаровани отъ живота. Тѣ сѫ кандидати за самоубийство и затова за тѣхъ нѣма значение да жертвуватъ своя животъ при убиването на нѣкой другъ. Фактически, тѣхниятъ стремежъ къмъ убийство може да избие въ желанието да си взематъ едно театрално сбогомъ отъ живота. Тѣ казватъ: „Азъ искамъ да умра, но преди това искамъ да взема още нѣкого съ себе си.“

Задъ повечето политически убийства, споредъ тая теория, се крие нѣкоя заговорническа история. Тайни терористически групи винаги участвуватъ при атентатитѣ. Психологическата основа на заговора е раздразнението, че сѫ хора отъ срѣденъ калибъръ. Заговорницитѣ и убийцитѣ съ убеждения презиратъ организираното мнозинство. За тѣхъ е нѣкаква фасцинираща прелесть да бѫдатъ членове на едно подтиснато малцинство съ действителни или въображаеми политически недоволства. Повечето хора сѫ родени съ убеждението, че сѫ опредѣлена за нѣкоя велика историческа мисия. Всички убийци сѫ тласкани отъ напиращото желание да излѣзатъ на преденъ планъ.

Често пѫти убиецътъ убива държавника като огледаленъ образъ на баща си. Той прави баща си отговоренъ за своето тежко и жалко положение (почти повечето убийци сѫ крайни бедняци). Главната фигура, която той иска да убие, е — психично — баща му. Тая главна фигура може отначало да бѫде почитана като замѣстваща бащата, следъ това мразена, най-после убита. Или пъкъ — продължава д-ръ Щекелъ — убиецътъ може тъй много да обича човѣка, който замѣства баща му, че да го убие. Двуполюсното естество на любовь и омраза е очевидно. Брутъ, напримѣръ, може да е убилъ Цезаря, защото, като неговъ духовенъ синъ, е искалъ да бѫде най-близу до сърдцето му, а се е видѣлъ изтласканъ отъ Маркъ Антоний. Той е убилъ Цезаря не отъ омраза, а отъ ревнивость.

Нѣкаква душевна обида, усъмняване въ бащинството или нѣкоя отъ безбройнитѣ фикс-идеи отъ детскитѣ дни продължава да гори въ неврастеника. Тя образува тласкащъ назадъ потокъ на вѣчно недоволство въ живота. Въ крайни случаи — смѣта д-ръ Щекелъ, — това може да доведе до убийство. „Убитиятъ краль е изкупилъ въ действителность нѣщо отъ подсъзнанието на убиеца!“ Чрезъ убийството, единъ малъкъ, личенъ конфликтъ се намѣсва въ живота на народитѣ. Убиецътъ премѣства източника на своето нещастие въ областьта на свѣтовнитѣ афери. Може би Бутъ е билъ битъ отъ своя пияница-баща. Затова Линколнъ трѣбваше да умре. Може би Принкипъ е страдалъ отъ своята нещастна младость. Затова дойде Свѣтовната война.