Джон Гънтър
Европа безъ маска (169)

Германия или С.С.С.Р.

Румъния е втората държава въ желѣзния пръстенъ на Малкото съглашение. Нейната войска не е особено добра, но нейнитѣ петролни извори (една трета отъ които принадлежи на английски дружества) сѫ огромни и отъ голѣма стратегическа важность за френската система на съюзитѣ въ Европа. Французитѣ не искатъ да загубятъ Румъния.

Въпрѣки това не е изключено Румъния да се насочи къмъ Германия. Причинитѣ сѫ следнитѣ:

1. Главниятъ доходъ на Румъния иде отъ нейнитѣ жита, а Германия е най-добриятъ пазаръ за тѣхъ. Франция и партньоритѣ на Румъния въ балканския пактъ (Югославия, Турция и Гърция) не могатъ да купуватъ много жито отъ Румъния. Германия би могла всичко да купи — на политически цени.

2. Не само че антисемитизмътъ е твърде разпространенъ въ Румъния, но тамъ има и едно германско малцинство отъ 800.000 саксонци, които, естествено, нѣщо ги влѣче къмъ пречупения кръстъ. Освенъ Желѣзната гвардия, въ Румъния се надпреварватъ най-малко още три други фашистски партии.

3. Неприятельтъ на Румъния е Унгария. Франция не е близу, за да може да помогне въ случай на война съ Унгария, дори да го желае. Германия може. Тая вѣроятность изглежда твърде отдалечена, но необходимостьта да има единъ съюзникъ, ако унгарцитѣ се опитатъ да си възвърнатъ Трансилвания, играе голѣма роля въ румънската политика.

4. Каролъ е половинъ Хоенцолернъ. И подобно на всички хора съ власть, които съ удоволствие биха искали още повече власть, навѣрно изпитва въ подсъзнанието си възхищение къмъ Хитлеръ.

Френско-рускиятъ пактъ, отъ друга стана, има за цель да държи Румъния за поводитѣ. Отъ години Румъния се опасява, че Русия ще се опита да си възвърне Бесарабия, тая богата провинция по течението на Днестъръ, която румънцитѣ взеха отъ Русия следъ войната. Болшевицитѣ, които искаха миръ на западъ, се отказаха отъ всички агресивни планове за Бесарабия. Това, естествено, облекчи Румъния, и така бѣше отворенъ пѫтьтъ да се разшири френско-рускиятъ пактъ чрезъ една румъно-руска спогодба за ненападение.