Джон Гънтър
Европа безъ маска (167)

Маниу разказва своята история

Единъ отъ най-благороднитѣ фигури въ цѣлия Балканъ, дори въ цѣла Европа, и, разбира се, най-добриятъ гражданинъ на Румъния, е Юлиу Маниу. Аскетъ, неподкупенъ, откровенъ и набоженъ е тоя синъ на трансилвански селянинъ. Той не е жененъ. Като Мачекъ въ Хърватско, комуто напомня въ кариерата си, възпитанъ е отъ йезуититѣ. Не се интересува нито отъ жени, нито отъ пари или пъкъ отъ политическа власть. Той е голѣма рѣдкость: румънецъ, който патриотично ратува за Румъния.

Маниу е роденъ презъ 1873 г. Преди войната е билъ депутатъ въ унгарския парламентъ, кѫдето представлявалъ румънското малцинство. Радва се на отлично здраве. Неговитѣ грѣшки въ политиката сѫ упоритость и неспособность да прави компромиси. Неговиятъ духъ, колкото и да е проницателенъ, работи бавно. Може да бѫде извънредно равнодушенъ. Той си подаде оставката като министъръ-председатель, защото бѣше убеденъ, че Каролъ се отнася несправедливо къмъ Елена. Отказа се отъ водачеството на националъ-селската партия, когато почувствува, че омразата на Каролъ срещу него ограничава политическитѣ изгледи на партията.

Веднага следъ войната Маниу постигна своя пръвъ голѣмъ успѣхъ, когато съедини дветѣ крила на потъващата опозиция и направи отъ това една сила. Отъ старото кралство дойде селската (царанистска) половина на партията отъ Трансилвания и отъ другитѣ спечелени чрезъ мирнитѣ договори области произхожда „националната“ половина. За пръвъ пѫть въ историята въ Румъния се появи едно почтено правителство, когато Маниу стана министъръ-председатель. Той опита да проведе важни стопански реформи, искаше да подобри земедѣлието и желѣзницитѣ. Преди всичко обаче — една отрицателна, но ценна придобивка — той отстрани страшната тирания на Братиану.

Нѣщо повече — затова никой въ Румъния не му благодари — той възвърна краль Каролъ.

Свѣтътъ чу много работи върху чудния държавенъ превратъ чрезъ самолетъ, презъ юний 1930 г., съ който Каролъ си възвърна трона. Истинската история на тоя превратъ никога не е била описвана. Предполагатъ, че Каролъ, съ помощьта на двама храбри авантюристи, самъ свършилъ цѣлата работа. И той е възпѣванъ като блѣскавъ летящъ принцъ, като герой на въздуха. Нѣма нищо по-далечно отъ истината. За връщането си Каролъ не е направилъ нищо, освенъ, че се е качилъ въ самолета. Цѣлата работа е била замислена и организирана въ Румъния отъ Маниу.

Неговитѣ мотиви били ясни. Той разбралъ, че Каролъ извънъ страната ще бѫде постояненъ източникъ на безредици и интриги. Той чувствувалъ, че правителството е слабо, и вѣрвалъ въ тритѣ сѫществени предимства на монархията: стабилность, приемственость, авторитетность. Той знаелъ още, че колкото либералитѣ на Братиану сѫ противъ Карола, толкова неговитѣ собствени национални селяни сѫ за него по чисто реалистични причини. Простата логика му показвала да направи опитъ за възвръщане на Карола. Да се завърне, но безъ Лупеску.

Години следъ това, крайно разочарованъ, Маниу написалъ цѣлата тая история, като речь, която искалъ да произнесе на 12 декемврий 1934 г. въ румънския парламентъ, но не му била дадена думата. Въ нея е описано съ подробности, какъ той, още когато краль Фердинандъ билъ живъ, е работилъ за Каролъ. Следъ смъртьта на стария краль, Маниу удвоилъ своитѣ старания. Той навелъ националъ-селската партия на мисъльта за възвръщането на Карола, той сондиралъ регентството, той провѣрилъ общественото мнение.

Тукъ следва една часть отъ речьта, която никога до сега не е била публикувана:

„Нетърпението на Н. К. В. князъ Каролъ (да се върне въ Румъния) растѣше, но той не даваше ни най-малкия знакъ, че иска да се раздѣли отъ мадамъ Лупеску… При всички разговори, които имахъ съ Н. К. В. княгинята-майка Елена, азъ се стараехъ да умекча нейното понятно огорчение отъ Н. К. В. князъ Каролъ, за да може князъ Каролъ да се върне и намѣри подготвена вече благоприятна почва. Н. К. В. князъ Каролъ разбра моитѣ предварителни грижи като нерешителность.

Моето държане, което, поради разнасящитѣ се слухове, се закрепваше, не бѣше колебание, но се дължеше на две важни обстоятелства. Първо, азъ се нуждаехъ отъ увѣрението на Н. К. В. князъ Каролъ, че има намѣрението да управлява по конституционенъ начинъ, а не посрѣдствомъ лични приятели. Второ, азъ трѣбваше да зная положително, че той ще се раздѣли съ мадамъ Лупеску, чието фатално влияние го засѣнчваше…“

Следъ това Маниу описва, какъ е изпратилъ въ Парижъ единъ свой човѣкъ, да сондира Карола. Пратеникътъ видѣлъ не само Карола, но и г-жа Лупеску, която му казала, че не иска да смущава плановетѣ съ вѣроятностьта и тя да се върне. Тя била добавила: „Въ деня, въ който Н. К. В. ще поеме трона за доброто на страната, азъ ще изчезна завинаги и нѣмамъ никакво друго желание, освенъ следъ това да не се говори нищо за мене.“ Предпазливиятъ Маниу искалъ тия изявления да се подкрепятъ писмено и отъ Каролъ. Той решилъ да изпрати за тая цель князъ Никола. Маниу продължава:

„При това положение, къмъ края на май 1930 г. потърсихъ майоръ Прекупъ, който ми бѣше много добре известенъ като преданъ привърженикъ на Н. К. В. принцъ Карола, и разбрахъ, че току-що е билъ при принца, който го помолилъ да се увѣри въ моето окончателно държане въ случай, че се завърне. Азъ натоварихъ майоръ Прекупъ да каже на Н. К. В. князъ Каролъ, че Н. К. В. князъ Никола ще замине на 18 юлий за Парижъ, за да се срещне съ Н. К. В. князъ Каролъ и да уговори въпроситѣ, докато самъ азъ бихъ могълъ да дойда.

Запитахъ майоръ Прекупъ относно мадамъ Лупеску. Той отговори: «Тя нѣма да се завърне въ тая страна!» Тогава му казахъ, че ако князъ Каролъ веднага се завърне, въ мое лице ще срещне не неприятель, а добъръ приятель.“

Маниу предава чудновати подробности върху цѣлата работа, която той трѣбвало да изнесе, за да подготви събитието. Той се занималъ съ всѣка дреболия. Повикалъ полковникъ Манолеску, адютантъ на князъ Никола, и влѣзълъ въ връзка съ Никола. Той се погрижилъ, щото военниятъ министъръ, генералъ Кондеску, да подготви войскови части въ Клужъ и Яшъ, за да посрещнатъ Каролъ, и букурещкиятъ гарнизонъ да отдаде почести на летището. Той уведомилъ кабинета и регентството и се погрижилъ, щото единъ отъ регентитѣ, Саратеану, да се откаже отъ поста си, за да може да бѫде заетъ отъ Карола. Погрижилъ се дори за спалната стая на Каролъ въ двореца.

Каролъ пристигналъ. И въ 5 часа на следната сутринь Маниу билъ уведоменъ, че той иска веднага да бѫде провъзгласенъ за краль. Маниу възнамѣрявалъ, Каролъ най-напредъ да влѣзе въ регентството, докато семейнитѣ му работи се уредятъ и страната привикне съ новия редъ на нѣщата. Каролъ билъ твърдоглавъ. Маниу, вѣренъ на дълга си, се заелъ съ всички трудности, да постигне разбирателство относно регентството, и следъ това свикалъ на заседание кабинета.

„Петима министри гласуваха за влизането на Н. К. В. Каролъ въ регентството, докато шестима одобряваха провъзгласяването му за краль. Моитѣ намѣрения бѣха съ малцинството, но нѣколко министри заявиха, че сѫ готови да се присъединятъ къмъ моето решение, каквото и да е то… Презъ време на това заседание на кабинета се яви една голѣма делегация отъ членове на парламента отъ нашата партия, за да ми говорятъ. Азъ ги приехъ. Тѣ бѣха на мнение, че Н. К. В. князъ Каролъ трѣбва веднага да бѫде провъзгласенъ за краль и ме помолиха да не се противопоставямъ на тѣхното желание. Веднага видѣхъ, че нѣщата сѫ претърпѣли обратъ, който моитѣ старания не ще промѣнятъ, при все че ми бѣха много ясни неизбѣжнитѣ лоши последици, които ще настѫпятъ, ако Н. К. В. князъ Каролъ бѫде провъзгласенъ за краль, преди да се уредятъ въпроситѣ по отношение на кралица Елена и на мадамъ Лупеску… Азъ не можехъ да налагамъ схващанията си на общественото мнение… Бѣше твърде късно да се постигне цельта, къмъ която се бѣхъ стремилъ. Тогава азъ потърсихъ единственото логическо и почтено разрешение: подадохъ оставка.“

Следъ нѣколко дни Каролъ се вижда принуденъ да върне Маниу като министъръ-председатель. Маниу продължава:

„Непосрѣдствено следъ образуването на правителството и въ съгласие съ желанията на Н. В. Краля, азъ предложихъ коронацията да се състои безъ отлагане. Установихъ една дата между 15 и 20 септемврий 1930 г. и се погрижихъ, щото Н. В. Краля да бѫде коронясанъ едновременно съ княгинята-майка Елена. Азъ написахъ програмата по коронясването и предприехъ подготвителнитѣ работи въ Алба Юлия. Уморенъ, но радостенъ отъ постигнатото, дадохъ си два дни отпускъ.

При завръщането си намѣрихъ положението напълно промѣнено. Н. В. Кральтъ не искаше да чуе нито дума за коронясване. Не знаехъ на какво да отдамъ това…

Тогава чухъ случайно, че мадамъ Лупеску се е завърнала въ страната. Азъ не искахъ да повѣрвамъ. Осведомихъ се при рѫководителитѣ на службата по сигурностьта, г-да Кадере и Биану. Тѣ отрекоха. Запитахъ г. Вайда. Той не знаеше нищо. Отново чухъ, че мадамъ Лупеску е въ страната. Запитахъ още веднъжъ г. Биану и той ми каза, че се отнася за една друга мадамъ Лупеску. Най-после научихъ, че на 4 августъ 1930 г. тя се завърнала тайно и живѣе въ Фойзорския дворецъ.“

Веднага Маниу отново подава оставка. Той билъ „извънредно много уморенъ“ и виждалъ, „че при тия обстоятелства едно целесъобразно правителство е невъзможно“. Кральтъ приелъ, така пише той, заявлението му за оставка съ „очевидно задоволство“. Маниу трѣбвало да узнае, че кралетѣ не обичатъ да сѫ особено много задължени на нѣкои свои поданици. Каролъ билъ опиталъ да се откаже отъ Лупеску. Това продължило цѣли два месеца. Тогава намѣрилъ живота безъ нея за непоносимъ.