Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside Europe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
remark(2009)
Корекция и форматиране
Karel(2022)

Издание:

Автор: Джонъ Гънтъръ

Заглавие: Европа безъ маска

Преводач: Георги Ст. Коджастаматовъ

Език, от който е преведено: английски

Издател: „М. Г. Смрикаровъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1945

Тип: Очерк

Печатница: Печатница „Йоханъ Гутенбергъ“, „Ц. Симеонъ“ 185 — София

Художник: Кр. Попов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15373

История

  1. —Добавяне

Фашистско интермецо

Само две улици далечъ отъ градския дворецъ, въ който Каролъ живѣе, се намира единъ хотелъ, който, меко казано, представлява много отъ любовния, политическия и продажния духъ на Букурещъ. Почти всѣки следобѣдъ въ хола на тоя хотелъ седятъ двама-трима добре облѣчени и говорещи много езици млади хора, които сърбатъ кафето си и бърборятъ върху революцията. Тѣ сѫ членове на Желѣзната гвардия.

Тази организация е основана презъ 1927 г. отъ младия ентусиастъ Корнелиу Кодреану. Той е отъ полски, а не отъ румънски произходъ и се е наричалъ Зелински. Отначало нарекълъ своя съюзъ „Легионъ на арахангелъ Михаилъ“. Програмата представлява нѣкакъвъ фанатиченъ, шуменъ полуфашизъмъ върху строго национална и антисемитска основа. Членоветѣ маршируватъ изъ страната, носятъ бѣли униформи, горящи свѣщи, правятъ впечатление на неукия селянинъ, фанатизиратъ студентитѣ по градоветѣ. Днесъ съюзътъ брои 200.000 записани членове.

Кодреану вѣрваше въ откритото насилие. Той стрелялъ веднъжъ срещу кмета на Яшъ, който го обвинилъ, че е приятелски настроенъ къмъ евреитѣ. Цѣлото движение изглеждаше като неприятна екзема върху лицето на страната, когато Хитлеръ дойде на власть. Отъ тогава Желѣзната гвардия придоби явно политическо значение. Ако тя дойде нѣкой день на власть, то традиционната вѣрность на Румъния къмъ Франция ще трѣбва да се прехвърли върху Германия. Между впрочемъ Магда Лупеску е червено платно, което постоянно се вѣе предъ лицето на Желѣзната гвардия. Министъръ-председательтъ Дука бѣше убитъ отъ привърженицитѣ на Желѣзната гвардия.

Веднага следъ убийството съюзътъ се изпари, и водачеството бѣше поето отъ единъ разуменъ и съвсемъ не незначителенъ човѣкъ: Николай Стелеску. Той се постара да направи Желѣзната гвардия повече или по-малко възпитана. Като партия тя е забранена, но той се стреми, тя да се бори съ законни срѣдства. Той е твърде младъ, 30-годишенъ, фанатикъ, идеалистъ, води щабъ, чийто членове го обожаватъ. Седи почти всѣки следобѣдъ въ хола на Атена Паласъ-хотелъ всрѣдъ своя крѫжокъ. Той е добъръ ораторъ и демагогъ.

За него надъ всичко стои цельта да премахне Лупеску. Всичко останало идва на втора линия.

Хората на Стелеску казватъ, че могатъ да дойдатъ на власть чрезъ една силна агитация въ цѣлата страна, която е централизирана по мѣстнитѣ клубове, които се наричатъ „Cult de patrie“. Тѣ възнамѣряватъ да унищожатъ политическитѣ партии, щомъ поематъ кормилото. Краля нѣма да закачатъ, ако той се откаже отъ Лупеску. Говорятъ за краля съ голѣмо уважение. Отричатъ, че организацията имъ се финансира отъ Хитлеръ. Разказватъ, че Розенбергъ въ Берлинъ билъ крайно учуденъ, че представителитѣ на Желѣзната гвардия не поискали пари при посещението си. Той имъ направилъ комплиментъ, че тѣ, като единствена балканска, хитлеристска група, дошли въ Берлинъ, не за да просятъ.

Неотдавна Желѣзната гвардия се обедини съ голѣмата Националъ-селска партия на Юлиу Маниу. Това е значително развитие. Маниу иска да си послужи съ Желѣзната гвардия. Тя трѣбва да вади за него кестенитѣ отъ огъня. Желѣзната гвардия вѣрва, че е поставила Маниу въ джоба си и очаква отъ него да бѫде неинъ политически тактикъ. Други водачи, други партии се присъединиха къмъ този времененъ единенъ фронтъ, като отцепницитѣ-либерали на Георги Братиану и привърженицитѣ на генералъ Авереску, участницитѣ отъ Свѣтовната война. Тѣ вкупомъ напластяватъ общата омраза срещу Лупеску.