Джон Гънтър
Европа безъ маска (165)

Мама Мария

За Мария ще трѣбва да се кажатъ още нѣколко думи. Тя е все още великолепна жена. Не би трѣбвало никога да пише своята автобиография, но още отъ ранно детинство се опитвала да пише. Родена е безъ злоба, безъ ревность, чужда е на каквато и да било дребнавость и би могла да стане велика артистка.

Трагедията на нейния животъ се дължи на нещастнитѣ й отношения съ сина й Каролъ. Тя го е разглезила като дете и го обича горещо и до сега, но не може да погледне сериозно на него, като на краль. За нея той е все още момче. Тя не може да се отърве отъ впечатлението, че неговото държане като владѣтель е абсурдно. А това именно той мрази у нея. Обратно на нея, Лупеску държи здраво Карола, защото тя вижда у него това, което той въ края на краищата е: краль на Румъния.

Мария обича младия Михай и вѣрва отчаяно, че той носи нейния характеръ и че ще съумѣе да прескочи генерацията на баща си. Той трѣбва добре да бѫде възпитанъ, да се ожени за принцеса, да стане добъръ краль. Тя прави всичко възможно, за да облекчи нещастното му положение по отношение на родителитѣ. Мадамъ Лупеску вижда Михайя рѣдко, но твърде редовно и го обича.

Много бърже се забрави, каква отлична политическа кралица бѣше Мария. А тя даде на Румъния не само шесть деца. Тя удвои територията и броя на населението й. Като англичанка, оказа силно влияние върху Фердинандъ, който бѣше нѣмецъ и Хоенцолернъ, да отиде презъ Свѣтовната война съ Съглашението, вмѣсто съ Централнитѣ сили. Така тя превърна Румъния отъ едно донѣкѫде смѣшно полукняжество въ седмата по голѣмина страна на европейския континентъ.

Прочее, Мария напусна политическата сцена, но хората сѫ увѣрени, че тя веднага ще се появи, щомъ стане нужда отъ нея.