Джон Гънтър
Европа безъ маска (164)

Кральтъ

Каролъ е представителенъ мѫжъ на срѣдна възрасть. Като братовчеда си, Уиндзорскиятъ херцогъ, той е роденъ презъ 1893 г. Той е суетенъ, своенравенъ, енергиченъ и въ никой случай не е глупавъ. Къмъ хумора има слабъ усѣтъ. Говори безупрѣчно английски езикъ, съ лекъ германски акцентъ, а сѫщо така много добре нѣмски, съ френски нюансъ. Дори и румънскиятъ му езикъ не е безъ акцентъ, което не е рѣдкость у всички балкански крале, които се подготвятъ като полиглоти.

Той живѣе много добре. Личната му заплата възлиза на 72.727 английски лири годишно (при сегашния курсъ) и, противно на общото предположение, той живѣе твърде скромно. Навѣрно спестява едната трета. Споредъ едно букурещко пресмѣтане, неговитѣ спестявания възлизатъ на около 20 милиона френски франка, които сѫ вложени въ ефекти по чуждестранни банки. Официалната цивилна листа на кралското семейство има тоя видъ:

Отношенията на Каролъ къмъ неговото семейство сѫ, безъ изключение, лоши. Изключение прави само синътъ му Михай, единственото момче въ историята, което нѣкога е било краль на една страна и пакъ ще стане краль на сѫщата страна. Възпитанието на Михай е крайно грижливо. Навѣрно кральтъ сега вижда, доколко лошо е било неговото възпитание. Съ майка си Каролъ не се срѣща, бившата си съпруга Елена е изпѫдилъ, а отношенията му съ Никола въ никой случай не сѫ приятелски. Той не обича и сестра си Илеана, съпруга на ерцхерцогъ Антонъ Хабсбургски, при все че тя е най-хубавата въ семейството.

Каролъ почти нѣма приятели. Малко сѫ кралетѣ, които могатъ да си позволятъ лукса на приятелството. Той бива често грубъ, надмененъ, държи много на достойнството си. Да се води разговоръ съ него е трудно. Неговъ най-близъкъ приятель навѣрно е Титияну, държавниятъ подсекретарь на вѫтрешнитѣ работи на всички кабинети. Другъ човѣкъ, съ когото е интименъ, е професоръ Никола Йорга, известенъ ученъ, който е билъ неговъ възпитатель и е станалъ на 22-годишна възрасть професоръ по история въ букурещкия университетъ. Той е написалъ 257 книги и брошури.

Каролъ не е диктаторъ. Точно погледнато, той нѣма нужда да бѫде диктаторъ. Готовъ е на всѣки компромисъ, който ще предотврати откритото диктаторско управление, защото много добре разбира сѫдбата на своитѣ кралствени братовчеди Алфонзо Испански и Александъръ Югославянски. Той нѣма и основания да се стреми къмъ диктаторска власть, тъй като румънскиятъ избирателенъ законъ дава на партията, която получи 40 на сто отъ гласоветѣ, други 30 на сто при разпредѣлението на мандатитѣ въ камарата като зестра. А въ румънската политика едно намиращо се на власть правителство не може да бѫде бито въ изборитѣ. Кральтъ опредѣля смѣната на правителството и той назначава новия министъръ-председатель. Тогава това правителство насрочва новитѣ избори и винаги ги печели.

Следъ убийството на Дука, кральтъ веднага заболѣ отъ тежка политическа болесть, която му попрѣчи да участвува въ погребалнитѣ церемонии на убития министъръ-председатель. Опасяваше се, че Желѣзната гвардия ще хвърли въ въздуха катедралата по време на опѣлото. Той взе решение да не отива въ черквата едва въ последния моментъ. Въ предварително начертаната карта било означено мѣстото, на което той ще застане. Изъ Букурещъ се понесълъ слухътъ, че кральтъ се крие, треперящъ отъ страхъ, въ двореца си. Вѣроятно той е билъ само предпазливъ, но изпусна хубавата възможность да покаже, че куршумитѣ, които улучиха министъръ-председателя, не могатъ да засегнатъ краля.