Джон Гънтър
Европа безъ маска (163)

Дамата

Безсъмнено, Магда Лупеску е една отъ най-забележителнитѣ жени на нашето време. Тя отива вече къмъ четиридесеттѣ и започва да тлъстѣе. Въпрѣки това Каролъ й е преданъ. За него животътъ безъ нея е немислимъ. Тя е кралска метреса отъ голѣмъ стилъ, нѣщо като Дюбари и Помпадуръ. Нейното лично влияние върху него е навѣрно добро, но фактътъ, че тя е еврейка и нѣщо като тайна държава въ държавата, води страната къмъ сериозни политически конфликти.

Фактически Лупеску е само полуеврейка. Родена е въ Яшъ, дъщеря на аптекарь, по име Волфъ. Той обърналъ името си на Лупеску, което на румънски езикъ означава сѫщото, за да получи концесия за упражняване на занятието, тъй като въ Румъния на евреитѣ сѫ опредѣлени проценти за участието имъ въ различнитѣ професии. На пѫть за Виена, той се запозналъ съ едно момиче отъ католическо вѣроизповѣдание, за което се оженилъ. Мадамъ Лупеску е дете отъ тоя бракъ. Тя е била кръстена по римо-католическия бракъ.

Мадамъ Лупеску се запознава съ Карола презъ 1923 г. въ Синая, лѣтна резиденция, въ която той съ своя крѫжокъ отъ контета и снобове ходилъ по ловъ и играелъ на рулетка. Малко преди това тя се била омѫжила за офицеръ, но когато Каролъ я обкрѫжилъ съ внимание, спокойно се развела. Нейната голѣма разумность, нейната импонираща личность, нейнитѣ пламтящи червени коси, нейниятъ чаръ направили такова впечатление върху Каролъ, че заради нея той се отказва отъ престола.

До неотдавна тя още живѣеше на алея Вулпаче № 2 въ двуетажна вила отъ червени тухли, влѣво отъ полската легация, на ѫгъла съ алея Александрия, въ най-елегантния външенъ кварталъ въ Букурещъ. Голѣма градина обкрѫжава вилата, и посетительтъ е изуменъ отъ редицата кокошарници, разположени по дължината на оградата. Легхорни, плимути, а сѫщо и два пуяка се разхождатъ гордо задъ решеткитѣ. Разказва се, че Лупеску не само изпитва безкрайна слабость къмъ тия животни, но и лично помагала на дърводѣлцитѣ, когато строили кокошарницитѣ.

Тя и Каролъ живѣятъ открито заедно. Това не засѣга много морала на румънцитѣ, но отъ политическо гледище тая постѫпка е неразумна. Всѣки въ кралството знае, че тя е негова приятелка и като такава е постоянно нападана отъ опозицията въ речи и памфлети. Понѣкога презъ нощьта тя отива съ автомобилъ въ града и влиза въ кралския паркъ презъ една странична врата. Въ парка, далечъ отъ двореца, но съединенъ чрезъ тѣсенъ пасажъ, се намира единъ малъкъ павилионъ. Дворецътъ е разположенъ върху главната улица на Букурещъ, на мѣсто, което напомня на Пикадили въ Лондонъ. Поради това упазването на тайни тамъ е трудно. Каролъ и Лупеску живѣятъ колкото е възможно най-вече въ планинското гнѣздо, въ което за пръвъ пѫть сѫ се видѣли, въ Синая.

Народътъ се дразни отъ Лупеску по различни причини. Нѣколко княжески семейства, които дълго сѫ владѣели и плячкосвали Румъния, не можеха да понасятъ, че Каролъ води такъвъ непорядъченъ животъ. Много други румънци, патриции и граждани не биха имали нищо противъ, ако Каролъ би ималъ двадесеть приятелки, но тѣ роптаятъ срещу дамата отъ еврейски произходъ. На всичко отгоре тя е фигурата, срещу която цѣлата опозиция се съсрѣдоточава по простата причина, че тя води лична политика, която е най-мѣродавната въ държавата. Тя е главата на дворцовата камарила.

Камарилата вирѣе, защото Каролъ се държи така безгрижно, каточели нѣма нито кралица, нито дворъ, и защото той, което е твърде естествено, има нѣколцина много добри, стари приятели. Тѣ сѫ сѫщо така приятели на Лупеску. Камарилата въ своята начална форма е била рѫководена отъ нѣкой си Поуй Димитреску, който много години е билъ частенъ секретарь на краля. Първата камарила се изпари въ началото на 1934 г., когато министъръ-председательтъ, Йонъ Дука, бѣше убитъ отъ фанатичнитѣ привърженици на Желѣзната гвардия. Желѣзната гвардия, фашистска организация, се бѣше заклела да премахне Лупеску и всички нейни приятели, но една нова камарила веднага зае овакантеното мѣсто.

Лупеску има приятели въ всички централни служби на държавата. Тя има своя разузнавателна служба, чиято главна квартира се намира на страда Романа. Тя назначи свои хора на голѣми постове. Фактически тя почти владѣе функциитѣ на министъръ-председатель. Никой министъръ-председатель не може да управлява независимо отъ нея, но тя не е отговорна предъ никого. Тя злоупотрѣбява съ своята власть не въ вреда на държавата, това признаватъ дори неприятелитѣ й, но нищо по-важно не може да мине безъ нейното благоволение, и точно това кара политицитѣ да бѣснѣятъ. Нейната деятелность повдига стойностьта й въ очитѣ на краля, защото тя е подходящото орѫжие, за да се правятъ ония политически странични скокове, които така развеселяватъ краля…

Двама души сѫ се осмѣлили да се обявятъ открито срещу Лупеску. Единиятъ е Маниу. Той можа да си позволи това, защото, ако кральтъ го побутнеше, би предизвикалъ революция. Той обаче изгуби поста си на министъръ-председатель, и това се дължеше само на Лупеску. Другиятъ бѣше полковникъ Владимиръ Прекупъ. Когато Каролъ полетѣ къмъ Букурещъ за своя превратъ, тоя офицеръ успѣ да успокои чуждитѣ страни и да получи съгласието имъ. Години наредъ той бѣше най-добриятъ приятель на Каролъ, редомъ съ всесилния частенъ секретарь Димитреску. Следъ време Прекупъ разбра, че влиянието на Лупеску върху Карола е сѫдбоносно за страната и замисли единъ фантастиченъ заговоръ, за да я премахне. Той бѣше арестуванъ, отстраненъ отъ войската и осѫденъ на десетгодишенъ затворъ.

Само единъ дръзна да я обори, и то донѣкѫде: Николай Титулеску, най-способниятъ и най-ексцентриченъ външенъ министъръ на Румъния. Следъ убийството на Дука, Титулеску отказваше да влѣзе въ кабинета, ако не се предприеме основна чистка. Той отказваше да участвува въ каквото и да е правителство дотогава, докато кральтъ е обграденъ отъ една банда, която Желѣзната гвардия е обрекла на смърть. Титулеску бѣше необходимъ за краля. Той бѣше единствениятъ румънецъ отъ европейска класа, посветенъ въ международнитѣ работи. Като цена за своето влизане въ правителството, той поиска разгонването на старата камарила. Цѣла седмица продължи борбата между Лупеску, кралската приятелка, и Титулеску, който не се интересува особено отъ приятелки. Спечели Титулеску, защото бѣше твърде уменъ да не застрашава положението на самата Лупеску.

Лупеску би била идеална метреса, ако си отдръпне рѫцетѣ отъ политиката. Тя не е фриволна. Напротивъ, известна е съ своята въздържаность. Не повече отъ четиридесеть души въ Букурещъ — вънъ отъ нейния тѣсенъ приятелски крѫгъ — сѫ я виждали. Тя не е алчна. Презъ годинитѣ на изгнанието е разбрала много добре, какво е значението на паритѣ, и е увещавала Карола да не бѫде разточителенъ. Въпрѣки всички мълви тя му е вѣрна, и то въ тая невъобразимо безнравствена страна. Нѣма желанието да се омѫжи за Каролъ, защото съзнава, че това би означавало края на династията. Сѫщо така тя не го е обременила съ незаконни деца. Както е известно, мадамъ де Монтеспанъ е подарила на Луи XIV седемь.

Магда Лупеску е бележитъ анахронизъмъ. Въ нашата съвременность кралетѣ сѫ скучни хора, а кралскитѣ метреси, подобно на дворцовитѣ шутове, сѫ отдавна изчезнали отъ сцената. Луиза де ла Валиеръ бѣше дъщеря на офицеръ, Лупеску е дете на малъкъ селски аптекарь. Нилъ Гуинъ е продавала портокали въ Дръри Лянъ, а Лупеску е посещавала хотелъ Атена Паласъ въ Букурещъ. Нейнитѣ прослужени години сѫ много. Дюбари е била петь години метреса на краля, а Лупеску е съ краля вече повече отъ десеть години.

Въ Букурещъ разказватъ малката история, че когато братътъ на Каролъ, Никола, вдигналъ шумъ чрезъ любовнитѣ си и скандални афери, бащата на Лупеску здраво изругалъ. По онова време Каролъ билъ вече миренъ, но Никола се понесълъ вече съ пълна пара. Въпрѣки волята на брата си, той се оженилъ за нѣкоя си известна мадамъ Савеану. При все че на младини Каролъ направилъ точно сѫщото — нѣма по-голѣмъ пуританъ отъ покаялия се грѣшникъ — той се давилъ отъ гнѣвъ. Споредъ него, Никола петнилъ короната. Букурещъ билъ приятно възбуденъ, когато се понесла историята, че Никола ударилъ брата си и му направилъ едното око синьо. Тогава стариятъ Лупеску отишълъ при Магда и й казалъ: „Дете, дете, въ какво семейство си попаднала!“