Дунавскиятъ пактъ
Двамата смѣли бойци, политиката и стопанството, водятъ, точно въ Дунавския басейнъ, една отъ своитѣ най-жестоки борби. Погледнато повърхностно, нѣма по-просто и по-добро разрешение на всички затруднения въ тая область отъ едно стопанско възстановяване на старата имперска единность. Да се премахнатъ митата, които разпокѫсватъ областьта; да се умножатъ новороденитѣ национални индустрии; да се размѣнятъ земедѣлскитѣ произведения срещу индустриални, споредъ размѣра на постиженията. Много просто, нали? Далечъ отъ тая мисъль! Дунавскитѣ страни ще предпочетатъ да се издавятъ поединично, отколкото да плуватъ заедно. Омразата между народитѣ въ тая область не може да се изрази съ числа и карти. Тя не се подава на никакво описание. Спомнямъ си отговора на единъ младъ унгарецъ, на предложението, да се намалятъ чехско-унгарскитѣ мита отъ дветѣ страни, съ по десеть на сто.
„Какво, — извика той, — допускате ли, че ние ще калкулираме нашата омраза срещу чехитѣ само съ десеть на сто?“
Политическото разпокѫсване на дунавскитѣ страни противоречи, разбира се, на естественитѣ стопански дадености на областьта. Тия шесть държави сѫ раздѣлени на две групи. Печеливши: Чехословакия, Румъния и Югославия, срещу потърпевши: Австрия, Унгария и България. Практически погледнато, това политическо групиране е крайно неизгодно. Стопански Чехословакия и Австрия образуватъ единъ блокъ, единъ индустриаленъ блокъ, срещу аграрния блокъ на странитѣ, произвеждащи предимно жита: Унгария, Румъния, Югославия и България. Всички опити за разрешението на дунавския въпросъ се разбиватъ отъ това обстоятелство: дълбоко вкоренената и непримиримата неприязънь надъ политическитѣ и стопански интереси на областьта.
Тамъ съ налице и други политически затруднения. Австро-Чехословакия (ако това е възможно) не е достатъчна като пазаръ за всичкото жито на четиритѣ югоизточни страни. Германия може да влѣзе като природенъ главенъ консуматоръ въ това индустриално побратимяване. Тукъ обаче пакъ политиката си завира въ плана своята противна мутра. Франция не ще допусне това. Италия — още по-малко. Малкото съглашение е много далечъ да премине къмъ едно щастливо единение. Чехословакия купува относително малко зърнени храни отъ своитѣ съюзници Румъния и Югославия, защото силната земедѣлска партия се явява като защитникъ на своитѣ вѫтрешни интереси и налага високи мита върху житата, които трѣбва да се получатъ отъ съюзницитѣ.
