Джон Гънтър
Европа безъ маска (159)

Чехословашката проблема

„Най-добрата жена е тази, за която не се говори.“ Сѫщото е и съ държавитѣ. Почти всѣки, който посети Чехословакия, си спомня на връщане старата поговорка: „Щастлива страна, въ която нѣма никакви истории.“ Естествено, Чехословакия има голѣма история, но е неоспоримо вѣрно, че чехската политика, въ стила на Масарикъ, преследва една спокойна и мирна линия. Запитайте ме, какъ се нарича сегашниятъ чехословашки министъръ-председатель. Не мога да ви отговоря. Не зная.

Едно отъ първитѣ лица, които срещнахъ при многото си излети до Прага, бѣше писательтъ Карелъ Чапекъ, авторъ на пиесата R. U. R. Той ми каза веднъжъ: „Какво търсите тукъ? Ние нѣмаме хитлеровци, нѣмаме претенденти за престола, нѣмаме пучове, нѣмаме комунистически вълнения, нѣмаме дворцови скандали. Предупреждавамъ ви: ние сме ужасно безинтересни“. Трезвитѣ чехи представляватъ много голѣмъ контрастъ спрямо топлокръвнитѣ унгарци, лекомисленитѣ виенчани и берлинскитѣ истерици.

Въ външното министерство азъ намѣрихъ единъ директоръ на печата редомъ съ една отъ най-хубавитѣ дирекции на печата въ Европа. Тъй като Чехословакия е цивилизована страна, гостенинътъ-журналистъ тамъ не се нуждае отъ три дена, за да убеди властитѣ, че не е нито апашъ, нито шпионинъ. Пражската дирекция на печата е така добре рѫководена, че често дори обвинявана, че правѣла „пропаганда“. А защо ли пъкъ не? Та нали е създадена за пропаганда. Това, което дразни противницитѣ на Чехословакия, е дружескиятъ, убедителниятъ изцѣло честниятъ и коректенъ начинъ на тая пропаганда, съ който съперничащитѣ страни не могатъ да се справятъ.

Тая държава започна при най-благоприятни изгледи, въ сравнение съ нейнитѣ съюзници и противници. Чехитѣ сѫ много по-благонадеждни, отколкото тѣхнитѣ неспокойни южнославянски братовчеди, по-трудолюбиви отъ поляцитѣ и румънцитѣ и иматъ много повече опитность да управляватъ отъ словенцитѣ и сърбитѣ — тѣ бѣха чиновницитѣ на старата императорска и кралска държава. Освенъ това тѣ наследиха три четвърти отъ индустрията на империята, повечето минни и други нейни доходи. На това се дължи потокътъ отъ играчки, керамика, стъклария, текстилъ, стоманени издѣлия, муниции, бира, хартия, прежди, шунка, копчета, който се изсипва отъ Чехословакия по цѣлия свѣтъ. Освенъ това страната никакъ не е засегната отъ войната, както Югославия и Румъния. Тамъ вѫтрешното заздравяване не е проблема. Най-после Чехословакия разполага съ една подготвена, никога небита войска, създадена отъ сибирскитѣ легиони, а не отъ отдѣлни бѣглеци, както е въ другитѣ държави-наследници, които трѣбва постоянно да поддържатъ реда.

При тия щастливи обстоятелства, младата държава, която се е обтегнала въ срѣдата на Европа като нѣкое дългоносо куче отъ породата даксъ, можеше да се доизгражда. И тя се изгражда отлично. Тя отбѣгна заеми отъ чужбина и чужди краткосрочни кредити, затова не бѣше така остро засегната като Германия и другитѣ дунавски страни отъ финансовата криза презъ 1931 г. Тя круто намали веднага вноса си. Финансовиятъ министъръ каза: „Всѣки чехски гражданинъ, който купува единъ портокалъ, е отечествопредатель!“ Нейниятъ търговски балансъ представлява едно щастливо уравновесяване. Тя поддържа държавния си бюджетъ въ редъ. Тя прокара аграрната реформа успѣшно. Тя построи училища за безплатно обучение на младежьта. Нейната вѫтрешна политика се разви върху основата на една широка коалиция при участието на социалдемократите. По отношение на многобройнитѣ малцинства тя поддържа едно разумно либерално държание.

Следъ десетгодишно непрекѫснато спокойно развитие, Чехословакия се изправи къмъ 1930 г. предъ сериозни затруднения. Причината се дължи на две важни събития. Най-напредъ се яви внезапното и мощно израстване на една преоблѣчена хитлеристска партия, подъ водачеството на единъ 35-годишенъ бохемски малъкъ Хитлеръ — Конрадъ Хенлайнъ. При изборитѣ отъ 1935 г. тази партия изтръгна отъ 3.300.000 нѣмци — най-силното малцинство въ Чехословакия, — 1.247.000 гласа, изведнъжъ стана втората по сила партия въ страната и отъ нито едно зае четиридесеть и четири мѣста въ камарата. Хенлайнъ се закле въ вѣрность на Масарикъ и на чехословашката държава, но ако Австрия стане националсоциалистическа, Чехословакия ще бѫде отвредъ обградена отъ хитлерщината, а движението на Хенлайнъ ще се превърне въ сериозна заплаха.

Умниятъ д-ръ Бенешъ знае това. Отъ тамъ и второто събитие. Той тръгна по цѣла Европа, за да създава съ много ревность и усърдие предпазни валове. Първата барикада въ политиката е съюзътъ съ Франция, втората — солидарностьта на Малкото съглашение: Чехословакия, Румъния и Югославия. А когато германската опасность стана още по-голѣма и отношенията между Чехословакия и Полша още по-влошени, д-ръ Бенешъ разбра, че ще се нуждае отъ нѣщо повече. Поради това той замина за Москва и подписа пактъ за взаимна подкрепа съ С.С.С.Р., т.е. не само пактъ за ненападение, каквато е обикновено формата на такива договори.

Така Чехословакия стана военна брънка между Франция и Съветския съюзъ срещу Германия и другитѣ ревизионистични държави. Прага, която сѫщо така подходно се намира въ срѣдата, може да служи едновременно за въздушна база на френскитѣ и рускитѣ самолети. За създаването на тая крепость Бенешъ се рѫководѣше преди всичко отъ императива на самоотбраната.