Джон Гънтър
Европа безъ маска (150)

Князътъ на политиката

Князъ Ернстъ Рюдигеръ Щарембергъ, роденъ презъ 1899 г., бѣше за дълго време смѣтанъ въ Австрия за по-важенъ отъ Шушнигъ. Презъ лѣтото на 1936 г. Щарембергъ се отказа отъ поста си на вицеканцлеръ и се оттегли — навѣрно временно — на почивка. Причина за този му маньовъръ бѣше желанието на Шушнигъ да се разбере съ Германия, а Щарембергъ не бѣше съгласенъ съ това. Младиятъ князъ се бѣше крайно наситилъ на политиката и на правителственитѣ работи. Той обичаше веселия животъ, хубавитѣ момичета и лѣтуванията въ Лидо. Желаейки да придаде иронична окраска на тая оставка, Шушнигъ назначи Щаренбергъ при раздѣлата имъ за почетенъ председатель на австрийското дружество за закрила на майката.

Много отъ своята кариера Щарембергъ дължи на своето семейство, особено на майка си. Като непосрѣдствена потомка на близъкъ до държавата родъ отъ Свещената римска империя на германската нация, тя произхожда по прѣка линия отъ Отокаръ I, щайрски графъ, който е живѣлъ преди хиляда години. Името произхожда отъ Щерхембергъ. Единъ отъ прадѣдитѣ му спасилъ Виена отъ турцитѣ презъ 1683 г. Като преблагородническа и горда фамилия, Щаремберговци сѫ били винаги наклонни да гледатъ на Хабсбургитѣ като на парвенюта. Майката на княза, графиня Франциска Щарембергъ, която има изключително влияние върху живота на сина си, е била и е видна факторка задъ кулиситѣ на християно-социалната партия.

Младиятъ Ернстъ Рюдигеръ постѫпилъ седемнадесеть-годишенъ въ австрийската войска. Следъ войната станалъ войникъ-авантюристъ и участвувалъ въ баварската група „Оберландъ“ въ граничнитѣ сражения въ Силезия. Той се срещналъ съ Хитлеръ, присъединилъ се къмъ него и взелъ участие въ мюнхенския бирариенъ пучъ. Неговата майка била крайно нервирана, че синеокиятъ й синъ е попадналъ между хитлеровия лумпенъ-пролетариатъ и подъ антикатолическо влияние. Тя го извикала веднага въ Австрия и влѣзла въ връзка съ монсиньоръ Зайпелъ, за да вземе той момчето й подъ своя закрила и да му създаде една „почтена“ политическа кариера.

Младиятъ Щарембергъ решилъ да си създаде своя частна армия. Въ цѣла Австрия той притежава четиринадесеть замъка. Въ единъ отъ тѣхъ, Ваксенбергъ, той образувалъ отъ 800 момчета, синове на арендатори и селяни, полка „Щарембергови егери“. Тая формация постѫпила въ Хаймвера. Нѣколко години Щарембергъ финансиралъ цѣлото движение съ срѣдства отъ семейното имущество. Презъ 1926 г. станалъ шефъ на „Горно-австрийския хаймверъ“, а презъ 1928 г. — водачъ на Хаймвера за цѣла Австрия.

Неговото имущество се изпарило бърже. Той трѣбвало да раздава пари налѣво и надѣсно. По едно време задълженията му надхвърлили сто и двадесеть хиляди английски лири. Когато билъ близко до фалитъ, нѣколцина негови богати приятели индустриалци, а сѫщо и Мусолини, го спасили. По време на немирнитѣ години, 1932 — 1934, италианцитѣ даваха на Долфусъ съвети, а на Щарембергъ нѣщо по-сѫществено — пари.

Мненията върху способноститѣ на Щарембергъ сѫ различни. Лично азъ го смѣтамъ за изключително разуменъ младъ човѣкъ. Опасявамъ се, че либералитѣ го подценяватъ, тѣ подценяватъ и неговата опитность, както бѣха подценили Долфусъ. Чухъ какъ Щарембергъ говори при погребението на Долфусъ. Той се обърна къмъ мъртвия другарь съ дълбоко проникновение и изнесе една отъ най-възторженитѣ речи, които нѣкога съмъ чувалъ. Седмица следъ това, Щарембергъ се срещна на обѣдъ съ група журналисти. Неговитѣ отговори бѣха много добре обмислени, но донѣкѫде дълги. Все пакъ тѣ бѣха великолепно стилизирани и сполучливи. Той е твърде скроменъ, но държането му понѣкога е принудено.

Върху външния видъ на Щарембергъ нѣма две мнения. Той е изключително красивъ младежъ. Сѫщо така върху основнитѣ черти на характера му и на неговата интелигентность различията сѫ малки. Той е безусловно здравъ, националистъ и реакционеръ. Той е амбициозенъ, доколкото това засѣга неговия темпераментъ. Нѣкога мечталъ да стане регентъ на Австрия, какъвто е Хорти въ Унгария. Въ всѣки моментъ Щарембергъ може да направи опитъ „да се възвърне“.