Джон Гънтър
Европа безъ маска (149)

Д-ръ Куртъ фонъ Шушнигъ, който следъ тия събития стана съюзенъ канцлеръ на Австрия, е роденъ презъ 1897 г. на италианското крайбрѣжие на езерото Гарда, което тогава принадлежеше на Австрия. Осемнадесеть-годишенъ, той постѫпва като доброволецъ въ войската и презъ 1917 г. бива плененъ отъ италианцитѣ. До края на войната остава въ единъ италиански пленнически лагеръ. И не е преувеличено, когато се твърди, че той и до днесъ не се освободилъ отъ рѫцетѣ на италианцитѣ.

Малко време следъ като Шушнигъ стана канцлеръ, двама виенчани се срещнали на площада „Св. Стефанъ“.

— Получихъ служба, — казалъ единиятъ.

— Какво? Служба ли? Невъзможно! — отвърналъ другиятъ.

— Да, да! Седя въ кулата на църквата „Св. Стефанъ“ и чакамъ първия вицъ, който ще се пусне за Шушнигъ. Тогава бия камбанитѣ.

— Хъмммъ! Всѫщность тая служба не е много голѣма. И какво получавашъ за нея?

— Петдесеть гроша на день, но службата е пожизнена!

Д-ръ Шушнигъ, неособена интересна личность, е синъ на генералъ. Семейството му се числи къмъ дребното дворянство, набожни католици и убедени монархисти. Следвалъ е право въ Инсбругъ и влѣзълъ въ политиката като протеже на християно-социалния канцлеръ, монсиньоръ Зайпелъ. Най-напредъ бѣше министъръ на вѣроизповѣданията, следъ това на правосѫдието и после най-преданъ помощникъ и довѣреникъ на Долфусъ.

Той притежава малко отъ подвижностьта на малкия канцлеръ. Студенъ, сериозенъ, логиченъ, привързанъ къмъ дълга, сухъ. Съ своята абсолютна честность и съвѣстность той представлява ценна противоположность на неспокойния и необхватенъ Щарембергъ. Шушнигъ не бѣше демагогъ, а и Долфусъ не желаеше, нѣкой отъ сътрудницитѣ му да бѫде такъвъ. Той искаше човѣкъ, който да разбира своята специалность, да не бъбри много и комуто може да се довѣри безусловно.

Въ началото Шушнигъ ималъ амбицията да стане не политикъ, а професоръ — свѣтило по история на правото. Събитията му наложиха друго нѣщо. За да отклони тиролската младежь отъ хитлерщината и да я посвети на патриотичния австрийски национализъмъ, той създаде бойна католическа младежка организация, така нареченитѣ „щурмови отряди“. Както видѣхме, Долфусъ си послужи незабавно съ тѣхъ, като противотежесть на Щаремберговия Хаймверъ, когато той по едно време стана много силенъ.

Съпругата на Шушнигъ загина при автомобилна злополука презъ лѣтото на 1935 г., наскоро следъ като той бѣ станалъ канцлеръ. На първо мѣсто той бѣше духовно съсипанъ отъ това нещастие. Навѣрно нациститѣ, които много често нападаха госпожа Шушнигъ по отвратителенъ начинъ, сѫ направили нѣщо на колата. Това се твърди отъ много мѣста, но никога не можа да бѫде доказано.