Джон Гънтър
Европа безъ маска (148)

Липсващиятъ водачъ

А сега за Ринтеленъ. Защо Ринтеленъ не се яви? Защо пропадна превратътъ?

Той не се яви, защото е билъ арестуванъ. Той не е билъ задържанъ отъ полицията или отъ правителството, но отъ своя старъ приятель д-ръ Фундеръ, издательтъ на вестникъ „Райхспостъ“, който, следъ като тръгналъ отъ канцлерството въ 2.10 часа, спусналъ се право къмъ хотелъ „Империалъ“, кѫдето билъ отседналъ Ринтеленъ. На своя глава той уговорилъ Ринтелена да се представи самъ въ Военното министерство, за да се избѣгнатъ скандали. Благодарение на ранга си, пълномощенъ министъръ, той не билъ търсенъ. Твърди се, че Ринтеленъ билъ извиканъ по телефона къмъ 1.50 ч. отъ „Равагъ“ и подканенъ да опровергае радиосъобщението, споредъ което билъ станалъ канцлеръ. „Не съмъ натоваренъ да направя това!“ отговорилъ Ринтеленъ и затворилъ телефона. Къмъ полунощь на сѫщия день той се самозастрелялъ. Раната не била смъртоносна, но тъй опасна, че дейностьта на сърдцето му трѣбвало изкуствено да се поддържа.

Докато тая история се помни и разказва, върху поведението на Фай ще има спорове. Азъ не вѣрвамъ той да е знаелъ предварително нѣщо за комплота. Никой не знае, какво е станало между Фай и метежницитѣ, когато тѣ въ началото го арестували. Двамата полицейски офицери, които бѣха влизали въ сградата, свидетелствуваха, че Фай и метежницитѣ се разбирали много добре. Само нѣколко минути следъ смъртьта на Долфусъ, Фай станалъ вицеканцлеръ на новото правителство Ринтеленъ. Отъ друга страна, Фай едвали може да бѫде укоренъ, че поискалъ отъ вѣрнитѣ на правителството войски да не бомбардиратъ постройката. Той не е искалъ да спаси само своя животъ, но се чувствувалъ отговоренъ за живота на сто и петдесеттѣ пленници. Ако рано следъ обѣдъ Фай бѣше казалъ: „Тѣ убиха канцлера. Атакувайте сградата, макаръ и ние да загинемъ!“ — това би било единъ великолепенъ жестъ, но щѣше да струва много кръвь. Тукъ трѣбва да се припомни, че Фай не е знаелъ, какво става отвънъ. Той вѣрвалъ, че Ринтеленъ е канцлеръ. Все пакъ всичко това не измѣня факта, че вмѣсто да посрещне радостно появата на Нойщетеръ-Щюрмеръ, той се обърналъ къмъ него съ сдържанъ въпросъ за Ринтеленъ. Това нанася най-тежкия ударъ на неговия престижъ, като вѣренъ и храбъръ мѫжъ.

Отмѣняването на свободния пропускъ предизвика много неприятности. Метежницитѣ не бѣха закарани на германската граница, а въ Мароканската казарма на полицията, която се намира на половинъ миля. Правителството отбраняваше засегната си съвѣсть, като казваше: „Фай не е билъ опълномощенъ да дава свободенъ пропускъ, а Нойщетеръ Щюрмеръ го одобрилъ, безъ да знае условието на цѣлия кабинетъ, споредъ което това би се допуснало, ако нѣма никакви човѣшки жертви.“ Азъ мисля, че окончателното решение, да не се освободятъ нациститѣ, е било взето отъ заседанието на кабинета, вънъ отъ канцлерството, къмъ 7.30 ч. вечерьта. Тукъ Шушнигъ научилъ за пръвъ пѫть обстоятелствата, при които е умрѣлъ канцлерътъ, и той чисто и просто решилъ да не пуска на свобода убийцитѣ. Нойщетеръ-Щюрмеръ каза, по време на процеса, на Холцвеберъ: „Да, азъ дадохъ войнишката си честна дума, но я дадохъ на войници, а не на хора, които сѫ отказали да доведатъ лѣкарь и свещеникъ на единъ смъртно раненъ човѣкъ.“

Друга причина за пропадането на преврата е, че страната не се вдигна изцѣло. Въ Щайермаркъ и Каринтия, кѫдето нациститѣ били въ боева готовность, се стигна до сериозни, но кратки сблъсквания. Другаде обаче нищо не бѣше отбелязано. Въ продължение на цѣла година ние сме се лъгали, че нациститѣ иматъ задъ себе си 50 или 60 на сто отъ страната. Възможно е пъкъ това да е било вѣрно, но въ критичния моментъ тия нацисти не предприеха нищо. Сигналътъ за въстанието бѣше прозвучалъ изъ цѣлата страна, въ продължение на четири часа нѣмаше редовно правителство, но нищо не се случи. Нациститѣ не си бѣха дали трудъ да въорѫжатъ привърженицитѣ си, защото били убедени, че войската ще се разбунтува и ще ги снабди съ орѫжие. Войската обаче остана вѣрна. Така, тѣ изгубиха най-добрата си изгода.

На първо мѣсто обаче превратътъ не успѣ, защото Хитлеръ остана съ скръстени рѫце. Сто четиридесеть и четиртѣ метежници бѣха на 25 юлий три пѫти предадени: отъ своитѣ собствени шефове, преди всичко отъ Кунце, отъ условието на свободния пропускъ, най-вече обаче отъ Германия. Въ продължение на година и половина германцитѣ подбуждаха своитѣ австрийски братовчеди къмъ бунтъ и насилие, а когато се стигна до тѣхъ, тѣ ги изоставиха. Австрийскиятъ легионъ не настѫпи. Той дори бѣше разтуренъ, щомъ като превратътъ не успѣ. Хабихтъ бѣше лишенъ отъ поста си хитлеровъ гаулайтеръ за Австрия, а Фрауенфелдъ изчезна. Д-ръ Ритъ бѣше, безъ много церемонии, уволненъ, за да направи мѣсто на Францъ фонъ Папенъ. Скоро стана известно, че Мусолини билъ мобилизиралъ и щѣлъ да навлѣзе въ Австрия, ако превратътъ би ималъ успѣхъ. Къмъ 6 часа вечерьта това се знаеше съ положителность. Германцитѣ подло се прикриваха, измиха си рѫцетѣ като невинни и оттогава непрекѫснато отхвърлятъ отговорностьта отъ себе си.

Тринадесеть отъ пучиститѣ бѣха обесени, между тѣхъ четирма полицаи и, разбира се, Холцвеберъ и Планета. Никога не съмъ виждалъ сѫдебна зала въ по-голѣмо възбуждение отъ момента, въ който Холцвеберъ стана непосрѣдствено преди прочитането на присѫдата и каза:

„Увѣряваха ме, че нѣма да има никакво кръвопролитие, че ще намѣря Ринтелена въ канцлерството и че новото правителство ще бѫде вече съставено. Когато не намѣрихъ водачитѣ на цѣлата тая история въ канцлерството, азъ се обърнахъ къмъ майоръ Фай. Казахъ му: «Азъ съмъ тукъ, а не зная какво ще трѣбва да направя!»“

Три часа следъ това, той и Планета бѣха обесени. И двамата умрѣха храбро съ думитѣ: „Хайлъ Хитлеръ!“, но Хитлеръ не ги чу. Въ Източна Прусия, председательтъ на републиката, Хинденбургъ, лежеше на смъртно легло, и Хитлеръ бързаше да стане райхспрезидентъ на Германия.

Ринтеленъ бѣше изправенъ предъ сѫда следъ седемь месеца. Той бѣше осѫденъ за държавна измѣна на доживотенъ затворъ. Следъ като бѣше прекаралъ малко време въ затвора, той бѣше изпратенъ въ единъ санаториумъ подъ полицейски надзоръ. Даннитѣ на обвинението срещу него не бѣха напълно изяснени. Като последствие отъ това се пръсна слухътъ, че Ринтеленъ билъ дошълъ въ Виена, за да участвува въ другъ метежъ срещу Долфусъ, организиранъ отъ съвсемъ други хора. Превратътъ отъ 25 юлий билъ разпореденъ отъ Хабихтъ, за да изпревари преврата на Ринтеленъ, който билъ проектиранъ за тази дата. Хабихтъ въ Мюнхенъ нѣмалъ довѣрие въ групата на Ринтеленъ, при все че трѣбвало да подготви пѫтя на нацистския режимъ. Затова Хабихтъ прибѣгналъ на 25 юлий къмъ орѫжието, и затова Ринтеленъ и неговитѣ приятели, като не знаели, дали тоя пучъ е тѣхенъ или не, действували така объркано.

Ринтеленъ може би щѣше да бѫде напълно оправданъ, ако не бѣше неговиятъ слуга, италианецъ, Риполди, който заяви, че господарьтъ му често се срѣщалъ въ Римъ съ хитлеристски емисари. Това придаде на цѣлата история още една тъмна и странна основа. Риполди билъ преди това слуга при единъ приятель на Ринтеленъ, финансиста Камило Кастильоне. Предъ сѫда той трѣбваше да признае, че Кастильоне го накаралъ да телеграфира отъ Милано на сѫда, че знае нѣщо за Ринтеленъ, и заплатилъ телеграмата. Очевидно, старитѣ приятели Ринтеленъ и Кастильоне сѫ били вече скарани.