Джон Гънтър
Европа безъ маска (145)

Политика чрезъ убийство

Сградата на съюзното канцлерство е стариятъ дворецъ на князъ Метернихъ, въ който презъ 1815 г. се е събралъ Виенскиятъ конгресъ. И отъ тоя день до днесъ той не е преживѣлъ по-драматично и покъртително събитие. Постройката е представителна, въ стилъ Барокъ. Кремаво оцвѣтената фасада гледа къмъ Балхаусплацъ. Пъстри, желѣзни балкони стърчатъ по 20 цола надъ страничната улица. Точно насреща се помѣщава въ дебелитѣ стени на Хофбурга единъ пощенски клонъ, а отъ западната страна една висока порта води къмъ зеленитѣ морави на Бурггартенъ.

Сто четиридесеть и четиритѣ нацисти отъ ул. Зиберщенъ, като проникнали въ вѫтрешния дворъ, заловили намиращитѣ се въ сградата членове на правителството, Долфусъ, Фай, помощника на Фай — Карвински, и около сто и петдесеть чиновници отъ щаба. Вѫтрешната полиция, около 60 души, не била третирана зле. Впрочемъ, тя не оказала никаква съпротива. Била просто обезорѫжена и арестувана. Заговорницитѣ-полицаи познавали отлично коридоритѣ и стаитѣ на заплетената постройка. Много отъ тѣхъ до неотдавна служили тамъ. Завземането било извършено извънредно бърже и основно.

За насъ, малката група, недалечъ отъ сградата, не ни бѣше нищо известно за тия събития. Отъ журналиститѣ, които бѣха чули сигнала по радиото, тукъ бѣха довтасали около петнадесеть души. И тѣ останаха до настѫпването на нощьта: Нипелсъ отъ „Алгемеенъ ханделсбладъ“ — Амстердамъ, Дицъ отъ „Хералдъ трибюнъ“ — Ню-Йоркъ, Уарнъръ отъ „Асосиейтедъ пресъ“, двама унгарци, единъ албанецъ и единъ чехъ. Тѣ не бѣха се изкусили да преследватъ бронираната кола, която ме подмами до „Равагъ“. Тѣ видѣли всичко и, следъ катѳ съпоставямъ тѣхнитѣ разкази, мога да дамъ следното хронологическо изложение:

Първиятъ човѣкъ, който се е появилъ следъ Нипелсъ на Балхаусплацъ, билъ единъ високъ, твърде младъ германски фотографъ, който предниятъ день пристигналъ отъ Берлинъ въ Виена. Напълно спокоенъ, той поставилъ своя триножникъ. Къмъ 1.25 ч. се появили нѣколко криминални полицаи въ цивилно облѣкло и четирма униформени полицаи съ каски и пушки. Единъ викъ се понесълъ отъ единъ прозорецъ на партера: „Махнете се отъ тамъ или ще стреляме!“ Въ 1.55 ч. дошълъ единъ поручикъ отъ Хаймвера, безъ орѫжие, самъ. Той забарабанилъ съ пестници по вратата и закрещялъ съ трагизма на Донъ Кихотъ: „Давамъ ви срокъ отъ петь минути да отворите, или ще ви избия!“ И, следъ като изрекълъ това съ великолепна жестикулация, отишълъ си, и никой вече не го видѣлъ.

(По това време вѫтре бавно изтичала кръвьта на Долфусъ, изтичала отъ раната въ шията, но никой нищо не знаелъ…)

Нѣколко други офицери пристигнали подъ кракъ, разгледали площада, увѣрили се, че всичко е въ редъ и си отишли. Движението по улицитѣ било напълно нормално. Следъ това, къмъ 2.05 ч., дошълъ д-ръ Фундеръ, достоинствениятъ издатель на официоза „Райхспостъ“. Отвѫтре се чулъ гласъ: „Не се безпокойте! Ринтеленъ е канцлеръ, а отъ Берлинъ иде новъ директоръ на полицията!“ Фундеръ се отдалечилъ бързо. Много войници отъ Хаймвера и полицаи дошли по това време. Къмъ 2.30 ч. започнала серията отъ ултиматуми, която продължи презъ цѣлия день. Единъ офицеръ отъ Хаймвера потропалъ на вратата и казалъ: „Даваме ви 20 минути, а следъ това ще вдигнемъ всичко въ въздуха съ взривъ!“ „Махнете се, или ще стреляме!“ — му отвърналъ единъ прегракналъ гласъ презъ вратата. Общото впечатление било, че цѣлото правителство е пленено.

Къмъ 3 ч., се появилъ майоръ Бааръ, офицеръ отъ Хаймвера и помощникъ-областенъ управитель на Долна Австрия. Единъ полицейски офицеръ му казалъ: „Не зная какво трѣбва да се прави. Очаквамъ подкрепления и заповѣди!“ Хаймверътъ се появилъ по улицитѣ около Бургтеатъръ, но полицията го върнала. „Кой е вѫтре?“ — билъ запитанъ Бааръ. Той отговорилъ: „Долфусъ, Фай и Карвински сѫ вѫтре като пленници на пучиститѣ. Образувало се е ново правителство и се е събрало въ военното министерство на Щубенрингъ.“ Пристигнали полицейски подкрепления, и единъ учтивъ офицеръ казалъ: „Вижте, господа, вие тука сте на лошо мѣсто, защото се намирате въ сферата на огъня.“ Къмъ 3.45 ч. уличното движение бѣше най-после спрѣно, и малкиятъ островъ на наблюдателитѣ образува малка, сбита група въ края на праздния площадъ.

Въ 3.57 ч. се показа майоръ Фай, бледъ като платно, за пръвъ пѫть на балкона. Той си очука рѫцетѣ, каточели искаше да изтърси праха отъ дръжката на вратата. Съ него бѣше Холцвеберъ, водачътъ на метежницитѣ, малъкъ човѣкъ съ очила, който, въпрѣки украсената му съ ордени униформа на капитанъ, приличаше на дребенъ счетоводитель. Тълпата започна да крещи, и Фай извика съ тѫпъ гласъ: „Тишина!“

Всѣки веднага помисли: „Този превратъ е извършенъ отъ Фай съ редовната войска.“

Фай извика: „Кѫде е командуващиятъ?“ Не можеха да го намѣрятъ. Единъ полицейски офицеръ излѣзе напредъ и почтително козирува: „Кой сте вие?“ — запита Фай. „Азъ съмъ капитанъ Айбелъ, на вашитѣ заповѣди!“ — отвърна полицейскиятъ офицеръ. Холцвеберъ прошепна нѣщо, и Фай каза: „Елате безъ орѫжие при задната врата.“ Айбелъ козирува и тръгна. Холцвеберъ извика следъ него: „Внимавайте: елате безъ орѫжие и самъ!“

Хората отъ Хаймвера на площада познаха Фай и завикаха: „Фай! Нашиятъ Фай!“

Въ 4.08 ч. Айбелъ се завърна отъ задната врата презъ ул. Метастасио. Той тичаше съ всички сили, бѣше безъ каска, коситѣ му мокри отъ поть и разбъркани. Той грабна единъ отворенъ вече аларменъ телефонъ. Всѣки можеше да чуе какво казва той, като говорѣше съ дирекцията на полицията:

„Бѣхъ вѫтре. Говорихъ съ Фай. Явно е, че съюзниятъ канцлеръ е тежко раненъ. Той е подалъ оставка. Съставено е ново правителство, и Фай остава вицеканцлеръ.“ Запитанъ нѣщо, Айбелъ отговори: „Тѣ сѫ дисциплинирани и изглеждатъ като военни. Персоналътъ на канцлерството, 150 мѫже и жени, сѫ подъ стража въ двора.“

По това време се появи командуващиятъ, дворцовиятъ съветникъ Хумпелъ, и каза на Айбелъ: „Щомъ като канцлерътъ е раненъ, ще трѣбва да намѣримъ лѣкарь. Тичайте къмъ задната врата и измолете да допуснатъ единъ лѣкарь.“ Айбелъ се върна: „Похлопахъ, а постътъ ми каза: Отъ лѣкарь нѣма вече нужда!“ Така малката група научи, че канцлерътъ е мъртъвъ.

Часътъ бѣше 4.20, когато Фай се появи отново на балкона. Холцвеберъ бѣше до него. Мисъльта, че при този пучъ Фай заповѣдва, трѣбваше да се изостави, защото по всичко бѣше видно, че Холцвеберъ разполага съ командата, а Фай само предава нарежданията. Фай извика: „Кѫде е Ринтеленъ?“ Хаймверътъ изрева на нациститѣ, които бѣха вѫтре: „Тежко ви, ако направите нѣщо на Фай! Само да докоснете Фай, и ние ще ви избесимъ на тия дървета тукъ!“

Фай извика: „Не предприемайте нищо! Не правете нищо, докато не ви дамъ заповѣдь. Тукъ азъ заповѣдвамъ!“ Той посочи Хумпелъ и му даде знакъ да дойде при задната врата. Единъ едъръ войникъ отъ Хаймвера кръстоса рѫцетѣ си като седалка и зажестикулира на Фай да скочи. Хумпелъ се върна следъ около 20 минути и извика: „Ринтеленъ е канцлеръ, Фай е вицеканцлеръ! Тѣ очакватъ Ринтеленъ, който ще дойде следъ нѣколко минути.“