Джон Гънтър
Европа безъ маска (144)

Съ убийството на австрийския съюзенъ канцлеръ Долфусъ, гангстерството застана на международна основа въ европейската политика. На 30 юний 1934 г. хитлериститѣ действуваха въ Германия като Алъ Капоне, а на 25 юлий тия методи се пренесоха върху една съседна страна. Убийството бѣше единъ добре обмисленъ политически актъ. Нациститѣ трѣбваше да премахнатъ Долфусъ, защото всички други методи да го повалятъ не дадоха резултатъ. Аферата, при чието развитие на Долфусъ бѣше „светено маслото“, се доказа като единъ грижливо организиранъ заговоръ за убийство.

Явно бѣше, че всичкитѣ пучисти се числятъ въ 89-ия СС-Щандартъ, една отъ четиритѣ СС-формации, които бѣха тайно създадени на австрийска земя. Съставътъ на заговора бѣше отъ запасни подофицери и войници отъ австрийската войска, уволнени поради симпатиитѣ имъ къмъ хитлериститѣ. Между тѣхъ обаче се намираха и действуващи офицери отъ виенската полиция, чието тайно сътрудничество съ хитлериститѣ не е било подозирано, а това бѣше единъ елементъ отъ изключителна важность.

Заговорницитѣ очакваха подкрепа отъ три мѣста: Въ Германия се намираха въ пълна готовность емигриралитѣ хитлеристски гаулайтери на Австрия — Фрауенфелдъ и Хабихтъ. Въ Виена стоеха на щрекъ група висши полицейски офицери и чиновници, които впоследствие бѣха арестувани или пъкъ избѣгаха задъ граница. Тѣ очакваха сигнала. Въ Римъ бѣше „краль Антонъ“ Ринтеленъ, сѫщо така водачъ, мистериозенъ чиновникъ, за когото ще трѣбва да се разкаже повече нѣщо.

Д-ръ Антонъ Ринтеленъ, човѣкъ съ побѣлѣли коси на 58-годишна възрасть, който прилича повече отъ всѣки другъ на заговорникъ, бѣше назначенъ отъ Долфусъ за австрийски пълномощенъ министъръ въ Римъ, за да бѫде отдалеченъ отъ страната. Той бѣше твърде силенъ, за да бѫде чисто и просто изпѫденъ. Въ продължение на десеть години Ринтеленъ бѣше областенъ управитель на Щайермаркъ, — немирната провинция южно отъ Виена. Той бѣше способенъ, хладнокръвенъ, честолюбивъ и при все че хитлериститѣ искаха да го направятъ австрийски канцлеръ, той не бѣше нацистъ. Той бѣше Ринтеленъ! Преди десетина години бѣше любезничилъ съ социалиститѣ, за да може да дойде на власть посрѣдствомъ една социалистическа коалиция. Когато социалиститѣ започнаха да губятъ отъ своето значение, а хитлериститѣ бѣха вече въ възходъ, той започна да интригува съ хитлериститѣ. Каква ирония на 25 юлий, че тоя човѣкъ, играещъ главната роля, е билъ рѫководенъ отъ такива примитивни и груби подбуди! Той тръгна съ нациститѣ, не защото е билъ възхитенъ отъ Хитлеръ, но защото аспирираше за единъ постъ и защото обожаваше властьта. Отъ своя страна и хитлериститѣ се нуждаеха отъ него. Той бѣше много „виденъ“ и знаеха, че най-лесно ще спечелятъ Австрия по пѫтя на едно коалиционно правителство. Ринтеленъ бѣше за тѣхъ австрийскиятъ Папенъ.

Много щаерски индустриалци бѣха близки приятели на Ринтелена. Въ тѣхнитѣ фабрики, а сѫщо и въ „Алпине Монтангезелшафтъ“ — най-голѣмиятъ австрийски индустриаленъ концернъ, работницитѣ бѣха тайно организирани по типа на СА. Тамъ щаермаркскитѣ бунтовници криеха орѫжието си.

Германия подхранваше растящото недоволство и покълналото предателство съ мощенъ златенъ потокъ. Едно лице, както казватъ, съ неоспорима авторитетность, ми заяви, че въ продължение на 17 месеца, отъ януарий 1933 г. до юлий 1934 г., германцитѣ сѫ пръснали за пропаганда въ Австрия общо 75 милиона марки. Нѣма никакво съмнение въ моралната отговорность на Германия за убийството на Долфусъ. Мюнхенъ проповѣдваше всѣки день насилието. За германския предумисълъ при тоя заговоръ може да се изтъкнатъ безброй указания. Ето нѣколко отъ тѣхъ:

1. Споредъ официалния „Винеръ цайтунгъ“, отъ 25 юлий, върховното партийно рѫководство на хитлериститѣ въ Мюнхенъ приготвило къмъ 9 часа преди обѣдъ единъ специаленъ самолетъ, съ който Хабихтъ и Фрауенфелдъ трѣбвало да тръгнатъ за Виена, следъ като се постигне цельта.

2. Сутриньта на 21 юлий една берлинска фото-журналистическа агенция изпратила портрети на Ринтеленъ съ текста: „Новиятъ канцлеръ на Австрия“.

3. Единъ хитлеристъ, по име Абергеръ, арестуванъ въ Инсбрукъ и впоследствие осѫденъ на доживотенъ затворъ за контрабанда на взривни материали, призна, че на 22 юлий, три дена преди убийството, билъ научилъ отъ единъ куриеръ отъ Мюнхенъ, че се готви въорѫжено въстание въ Австрия за 25 с.м.

4. Италиански тайни агенти донесли за движения на „Австрийския легионъ“, т.е. на австрийски хитлеристски бойни части, на германска територия по посока на границата, вечерьта на 24 юлий. Легионътъ трѣбвало да очаква въ пълна боева готовность на две мили отъ границата.

Нациститѣ бързаха много, защото Долфусъ имаше намѣрение да посети къмъ края на седмицата Мусолини въ единъ курортъ. Тѣ се страхуваха отъ нѣкоя нова спогодба между двамата, която би била сѫдбоносна за тѣхнитѣ планове. Споредъ една версия, превратътъ билъ насроченъ най-напредъ за 24, но билъ отложенъ за 25, тъй като заговорницитѣ научили, че Долфусъ е насрочилъ последното заседание на министерския съветъ за 25, а не за 24, както отначало се е знаело. Намѣрението на заговорницитѣ е било да пленятъ цѣлия кабинетъ. Ринтеленъ пристигналъ отъ Римъ въ Виена на 23 юлий, подъ предлогъ, че ползува малка отпуска.

Такова бѣше положението.

Събитията на 25 юлий се развиха по следния начинъ:

Къмъ 11 часа преди обѣдъ заговорницитѣ се събрали на различни пунктове по виенскитѣ улици. Тѣхната организация се изтъкна като отлична. Тѣ сѫ действували съ голѣма срочность и точность. Една група се събрала, човѣкъ по човѣкъ, въ една странична улица на Коловратъ-рингъ. Презъ нощьта тия хора били получили отъ своитѣ водачи орѫжие, а нѣкой намѣрили въ кутиитѣ си за писма карти, на които били означени сборнитѣ мѣста. Не всички заговорници знаели, кои сѫ началницитѣ. За парола служило числото 89. Четиринадесеть души тръгнали отъ Коловратъ-рингъ къмъ „Равагъ“, радио-централата, откѫдето трѣбвало да се даде сигналътъ за започването. Тѣ били цивилни и вървѣли пеша. По ул. Йоханесъ, кѫдето се намира „Равагъ“, патрулирали двама полицаи, членове на бандата. Тѣ придружили другаритѣ си до главния ходъ.

Една по-голѣма група се събрала по сѫщото време въ „Дойченъ атлетенъ клубъ“ на улица Зибенщернъ. Тази постройка е въ непосрѣдствено съседство съ полицейската казарма, а това обстоятелство не бива да се отминава безъ внимание. Конспирацията е била подготвена съ голѣма грижливость. Единъ отъ участницитѣ впоследствие призна, че получилъ телеграма за мѣстото, на което да се яви и какво да прави. Групата броела 144 души, отъ които 106 бивши подофицери и войници отъ войската и десеть полицаи на служба. Часътъ за нападение билъ избранъ така идеално точно, че конспираторитѣ да се явятъ предъ съюзното канцлерство, въ момента, въ който се смѣня караулътъ.

Къмъ 10 часа преди обѣдъ единъ полицейски офицеръ по име Доблеръ, който, като виденъ, макаръ и прикритъ, нацистъ билъ добре осведоменъ за цѣлия комплотъ, решилъ да издаде всичко. Пиянъ, той разказалъ на властитѣ цѣлата история по чисто виенски начинъ. Ако последнитѣ бѣха действували веднага, Долфусъ нѣмаше да бѫде убитъ, но полицията, която остана вѣрна на правителството, била разстроена чрезъ многократни фалшиви тревоги и просто саботирала, ведно съ нѣколцина измѣнници, всички опити да се взематъ предохранителни мѣрки.

Това, което направилъ презъ тази сутринь Доблеръ, изглежда твърде чудно на всѣки, който не е австриецъ. При своитѣ старания да осведоми властитѣ, безъ да изложи себе си, той си послужилъ съ посрѣдници, като успѣлъ между 10 и 11 часа да посети три кафенета и да води разговори съ чиновници. Къмъ 11.15 часа майоръ Врабелъ, адютантъ на майоръ Фай, министъръ на обществената сигурность, разбралъ въ що се състои цѣлата работа. Той изпратилъ единъ довѣренъ криминаленъ агентъ по име Марекъ къмъ улица Зибенщернъ, за да разузнае. Изглежда, че Фай е билъ „твърде неопредѣлено“ осведоменъ къмъ 11.45 часа. Той се спусналъ да действува веднага и уведомилъ правителството, но било вече късно.

Криминалниятъ агентъ Марекъ стигналъ предъ казармитѣ на улица Зибенщернъ и видѣлъ конспираторитѣ, но присѫтствието на униформена полиция го заблудило. Цѣлиятъ пучъ станалъ възможенъ само чрезъ преобличането на заговорницитѣ. Въпрѣки това неговото подозрение не отслабнало, и той телефониралъ три пѫти на Врабелъ между 12.10 и 12.30 часа: единъ пѫть отъ уличенъ автоматъ, единъ пѫть отъ едно кафене и единъ пѫть отъ единъ мебеленъ магазинъ. Врабелъ далъ знакъ за тревога на службата по сигурностьта, но дирекцията на полицията била уведомена съ закъснение. По това време вѣрнитѣ на правителството полицаи били заблуждавани отъ опитни и дръзки провокатори, които съобщавали, че се проектира нападение върху Долфусъ въ съвършено друга часть на града.

Следъ третото му телефониране, Марекъ билъ откритъ отъ заговорницитѣ и грабнатъ. Тѣ го завлѣкли въ едно хале, кѫдето той видѣлъ какъ стотина души навличатъ униформитѣ на Дойчмайстерския полкъ. Размирницитѣ се покатерили на три наети камиона — единиятъ носилъ надписа „Масло и яйца“ — и засвистѣли по посока на съюзното канцлерство. Тѣ не знаели какъ да постѫпятъ съ Марекъ и, колкото и чудна да изглежда тая дързость, взели го съ себе си. Когато стигнали до самото канцлерство, Марекъ скочилъ навънъ, и никой отъ нациститѣ не посмѣлъ да стреля по него, тъй като всѣка тревога трѣбвало да се избѣгва. Читательтъ може би ще попита, какъ е могло три камиона, пълни съ войници, да преминатъ презъ десетина улици на единъ тъй оживенъ и многолюденъ градъ, безъ да направятъ впечатление. По ония времена обаче преминаването на войскови части презъ Виена бѣше нѣщо обикновено, и униформенитѣ полицаи по движението били далечъ отъ всѣкакво подозрение.

Заговорницитѣ достигнали канцлерството къмъ 12.53 часа. Сцената за драматичното и водещо къмъ толкова тежки последици събитие била готова. Впрочемъ, преди това трѣбва да се разкаже епизодътъ въ „Равагъ“.

 

 

Размирица по етера

 

Деньтъ 25 юлий бѣше горещъ, макаръ и безслънчевъ. Искахъ да отида въ плавалната. Бѣхъ завършилъ сутрешната си работа и си турихъ шапката на главата, за да отида на обѣдъ, когато — часътъ бѣше 12.07 — се обади телефонътъ. Една отъ моитѣ стенографки ми каза съ плахъ гласъ: „Чухте ли радиото? Току-що то предаде следното съобщение: «Правителството Долфусъ се оттегли. Властьта се пое отъ д-ръ Ринтеленъ». Може да е шега. Не зная. Ще продължа да слушамъ и следъ една минута пакъ ще ви се обадя.“

Веднага порѫчахъ разговоръ съ Парижъ (ние даваме своитѣ новини винаги по телефона) и, докато чакахъ, повикахъ американската легация, следъ това единъ приятель М. У. Фодоръ отъ „Манчестеръ Гардианъ“, съ когото си сътрудничехме тѣсно, и най-после — съюзното канцлерство. Въ легацията чули съобщението по радиото и събирали сведения. Фодоръ ми даде среща въ града. Съюзното канцлерство не се обаждаше, а това бѣше многозначително. Тогава се обади „Телеграфенъ-компани“, мѣстна агенция за новини, и съобщи по радиото, че единъ нацистски пучъ е въ действие. Азъ написахъ кратко съобщение и точно го довършвахъ, когато Парижъ се обади. Бѣше 1.19 ч. Шапката все още бѣше на главата ми.

Загубихъ около десеть минути, защото единъ полицейски офицеръ ме спрѣ и принуди да го закарамъ до дирекцията на полицията. Той ми каза, че била дадена пълна тревога, но не знаелъ защо. Пристигнахъ предъ канцлерството въ 1.35. Кафявитѣ дѫбови врати бѣха затворени. Нѣколцина полицаи стояха отпредъ, но въобще всичко изглеждаше въ пъленъ редъ. Предположихъ, че правителството само се е затворило и се готви за отбрана.

Зададе се една бронирана кола. Ведно съ други двама журналисти потеглихъ следъ нея. Тя се отби отъ канцлерството, прошумѣ презъ Ринга и влѣзе въ ул. „Йоханесъ“, кѫдето е централата на „Равагъ“. Това мѣсто може да се сравни съ ѫгъла на Реджентъ-стритъ и Пикадили въ Лондонъ. Колата се спрѣ предъ оградата, и полицаитѣ се показаха изъ задъ бронята. Тогава чухъ револверни изстрели и картеченъ огънь. Полицията атакуваше „Равагъ“, за да излови пучиститѣ. Струваше ми се, че всичко това е нѣкакъвъ отвратителенъ сънь. Полицаитѣ ни тласнаха назадъ, но ние бѣхме тъй любопитни да видимъ нѣщо. Случайностьта, да се наблюдава истинско сражение въ срѣдата на Виена е тъй рѣдка. Сега чухме взривоветѣ отъ рѫчни бомби. Единъ келнеръ въ бѣло ленено сако спокойно се движеше всрѣдъ тълпата и балансираше една табла съ бира.

Въ помѣщенията на „Равагъ“ се бѣше случило следното: въ единъ часа безъ две минути, четиринадесеттѣ заговорници отъ Коловратъ-рингъ влѣзли въ сградата. Тѣ просто застреляли вѣрнитѣ на правителството полицаи, които били тамъ караулъ, както и шофьора на директора на „Равагъ“, който работилъ нѣщо въ главния входъ. Четирма наци влѣзли въ залата за предаване, кѫдето въ момента се въртѣли грамофонни плочи. Тѣ уловили говорителя, мушнали го въ ребрата съ едно револверно дуло и го принудили да прочете посланието имъ. Това е билъ сигналътъ за преврата. Цѣла Австрия потреперила.

Една храбра телефонистка обаче успѣла да даде тревога, при все че всички линии за дирекцията на полицията — това е твърде интересно — били заети. Единъ чиновникъ пъкъ отрѣзълъ съ голѣмо самообладание жицитѣ за Бизамбергъ, т.е. за предавателя, така че нациститѣ не били вече въ състояние да предадатъ второ съобщение. Тѣ имали намѣрение всѣки десеть минути да повтарятъ: „Долфусъ е въ оставка, Ринтеленъ е канцлеръ!“, като придружаватъ тия сигнални думи съ инструкции за провинцията, невѣрни новини и пр., за да пресрещнатъ всѣка отбранителна мѣрка на правителството. Спомнямъ си, че преди нѣколко години единъ англичанинъ, специалистъ по радиото, ми бѣше казалъ, какъ хубаво може да се организира по радиото цѣло въстание.

Единъ нещастенъ артистъ, който репетиралъ нѣкакво радиопредаване, започналъ да крещи и билъ убитъ. Полицията нахлува въ помѣщенията. Още единъ полицай билъ убитъ, но и полицаитѣ успѣли да убиятъ водача на нациститѣ. Отъ петимата души, които тамъ умрѣли, трима дължали смъртьта си на кръвоизлияние, защото не билъ повиканъ лѣкарь. Ние чакахме отвънъ, докато победоносната полиция изведе къмъ 3.20 ч. своитѣ пленници. Отидохъ си вкѫщи, написахъ нова дописка, тоя пѫть значително по-дълга, и поискахъ пакъ Парижъ.

Веднага следъ това тръгнахъ къмъ канцлерството. Часътъ бѣше 3.50. По пѫтя се натъкнахъ на Дж. Е. Р. Гъди отъ „Ню-Йоркъ Таймсъ“, който идваше отъ „Равагъ“. Спрѣхме се за моментъ и почти едновременно си казахме: „Изглежда, че всичко е вече минало!“ Разбира се, ние се мамѣхме, но въ оня моментъ малко хора знаеха, че, освенъ въ „Равагъ“, и другаде нѣкѫде става нѣщо. Самъ азъ бѣхъ миналъ покрай канцлерството, а тамъ, независимо отъ затворенитѣ врати, всичко изглеждаше напълно нормално. Съ слабо съмнение казахъ на Гъди: „Никое правителство не би се присъединило въ момента на най-голѣмата криза!“ Той отвърна „Смѣшно!“ Тогава си спомнихме, че телефонътъ не отговаря. Азъ отидохъ пакъ къмъ канцлерството. Единъ воененъ шпалиръ бѣше построенъ около площада, и азъ не можахъ повече да продължа. Тогава именно се започна историята.