Джон Гънтър
Европа безъ маска (142)

Отъ северъ разбойникъ

Хитлеръ, който презъ сѫщата 1933 г. бѣше станалъ германски райхсканцлеръ, искаше Австрия за себе си по разни причини. Той споменава германо австрийския „аншлусъ“ въ най-първитѣ пасажи на своята книга „Моята борба“.

1. Като австриецъ, той трѣбваше да види въ „лошото държание“ на тая малка страна, че е отреченъ отъ собствения си народъ, че е нанесена непростителна обида на личния му престижъ.

2. Пангерманизмътъ на националсоциалиститѣ бѣше станалъ смѣшенъ поради това, че шесть и половина милиона австрийски нѣмци, чиято страна граничи непосрѣдствено съ Третия райхъ, се подиграватъ съ пречупения кръстъ, вмѣсто да го уважаватъ.

3. Германия се нуждаеше неотложно отъ нѣкакъвъ външно-политическия триумфъ. Едно успѣшно нападение върху Австрия би позабулило навдигащото се вѫтрешно недоволство.

4. Австрия притежава ценни източници на желѣзо, желѣзнитѣ залежи въ Щайермаркъ, които биха задоволили германския гладъ за руди.

5. Ако Австрия стане часть отъ Германия, то мечтата за „Германска Срѣдна Европа“ ще стане действителность, а ведно съ това и мечтата за една обградена Чехословакия и за единъ хитлеристки походъ въ просторнитѣ равнини на Унгария и още по-нататъкъ.

Отначало хитлериститѣ въ Австрия представляваха много малка сила. При последнитѣ общи избори презъ 1930 г. тѣ не можаха да спечелятъ нито единъ единственъ мандатъ, при все че по сѫщото време Хитлеръ разполагаше вече съ повече отъ шесть милиона гласа въ Германия. Когато Хитлеръ стана канцлеръ, националсоциализмътъ нарастна много всрѣдъ австрийцитѣ, които всѫщность сѫ нѣмци. Ако нациститѣ не бѣха се държали така глупаво, то Австрия може би щѣше да имъ падне направо. Долфусъ се караше съ социалиститѣ и бѣше въ незавидно положение. Подкрепата на Хаймвера бѣше несигурна. Завистливи политици въ собствения му лагеръ утежняваха живота му. А най-голѣмиятъ козъ на нациститѣ бѣше австрийската безгрижность. Австрийцитѣ не се борятъ съ желание, и тѣхното държание означаваше горе-долу: „Е добре, ако германцитѣ искатъ да ни поематъ и да ни подкрепятъ, защо въ края на краищата да не стане и така?“ Въпрѣки това, вмѣсто да чакатъ, нациститѣ започнаха върла кампания съ тероръ и насилие. Тогава австрийцитѣ се изправиха на заднитѣ си крака. Тѣхниятъ патриотизъмъ, следъ като дълго бѣше спалъ, се събуди. Въ Германия хитлерщината предизвика голѣмъ брой австрийски католици, социалисти и евреи къмъ гнѣвъ и отбрана. Презъ 1932 г. вѣроятно 80 на сто отъ австрийцитѣ бѣха за „аншлуса“. Презъ 1933 г. най-малко 60 процента бѣха противъ. Причини: хитлеристскиятъ тероръ.

Все пакъ, следъ като бѣше допусналъ великолепно проведената кампания на нациститѣ, Долфусъ се видѣ изправенъ предъ явни затруднения. Почти всѣки день се отбелязваха хитлеристски насилнически актове, стигаше се до престрелки, заплашвания, нападения, бомбени атентати, наклеветявания, пасквили. Малкиятъ, но якъ канцлеръ, здраво отбиваше нападенията. На 1 май той забрани обичайнитѣ социалистически демонстрации и, за почуда на населението, изпълни виенскитѣ крѫгови булеварди съ войски и прегради отъ бодливъ телъ — нѣщо като знакъ на силата му. Следъ това изхвърли баварския министъръ на правосѫдието д-ръ Франкъ, който бѣше тръгналъ изъ страната да държи сказки. Германцитѣ си отмъстиха, като наложиха на туриститѣ-германци, които искаха да се разходятъ изъ Австрия, една такса отъ хиляда марки. Това бѣше тежъкъ ударъ за стопанския туризъмъ. Долфусъ отъ своя страна се реваншира, като забрани националсоциалистическата партия. Въ Берлинъ бѣше арестуванъ австрийскиятъ аташе по печата и екстерниранъ. Това стана презъ нощьта, преди Долфусъ да държи речьта си въ стопанската конференция въ Лондонъ. Случката придаде тежесть на появата му, и той бѣше посрещнатъ съ голѣми овации. Нациститѣ отговориха съ нови насилнически актове.

И тогава се започна войната, една отъ най-чуднитѣ войни, които нѣкога и нѣкѫде сѫ избухвали. Война безъ кръвопролитие (независимо отъ нѣкой гранични инциденти), но все пакъ война. Нациститѣ нападнаха Австрия. Тѣ преминаха границата по въздуха. Тѣхнитѣ самолети пустнаха милиони пропагандни позиви. Тѣхната радиостанция въ Мюнхенъ пръщеше отъ яростнитѣ речи, които господинъ Хабихтъ, хитлеровиятъ гаулайтеръ за Австрия, отправяше по етера. Избѣгалитѣ презъ границата австрийски нацисти бѣха формирани на германска територия въ „Австрийски легионъ“, чиято безспорна задача бѣше завземането на родината. Напрежението нарастна дотамъ, че великитѣ сили го намѣриха за непоносимо. Франция, Италия и Англия предприеха заедно енергични постѫпки въ Берлинъ, и за малко време нациститѣ се усмириха.

Въпрѣки това, къмъ края на 1933 г. всичко изглеждаше твърде тъмно за Долфусъ.

Отъ югъ покровитель

Три събития отъ голѣмо значение промѣниха положението. Най-напредъ Мусолини взе подъ своя закрила Долфуса и стана въ всѣко отношение върховниятъ покровитель на Австрия. Италия не можеше да понася мисъльта: вмѣсто приветливитѣ австрийци, да види на Бренерския проходъ суровитѣ прусаци. Стане ли Австрия националсоциалистическа, то това практически би означавало, Германия да започва непосредствено задъ Триестъ и да господствува надъ Ломбардската равнина. Кардиналната точка на цѣлата италианска политика трѣбваше да стане: запазването независимостьта на Австрия като буферна държава между фашистскитѣ гиганти. Освенъ това въ Южния Тиролъ имаше 200.000 говорещи нѣмски езикъ, и колкото германцитѣ сѫ по-далечъ отъ тая область, толкова това бѣше по-ценно за Мусолини. Долфусъ посети Мусолини три пѫти. Тѣхнитѣ интереси течеха въ една посока.

Освенъ това Долфусъ трѣбваше да придобие все по-голѣмо и по-голѣмо влияние върху Хаймвера. Хаймверътъ се командуваше отъ единъ младъ аристократъ, князъ Ернстъ Рюдигеръ Щарембергъ, и отъ единъ бившъ действуващъ офицеръ, майоръ Емилъ Фай. Крайно противосоциалистическиятъ Хаймверъ се разви набърже въ частна войска на правителството Долфусъ. Като награда за оказаната подкрепа, тая войска искаше все по-настоятелно единъ енергиченъ походъ срещу социалдемократитѣ. Долфусъ разтури социалистическия Шуцбундъ и прерѣза финансовитѣ преимущества на виенския градски съветъ. Хаймверътъ бѣше отчасти финансиранъ отъ Италия, така че Долфусъ бѣше два пѫти въ рѫцетѣ на Мусолини.

На трето мѣсто, Долфусъ, който заемаше петь отъ деветтѣ министерски кресла на австрийския кабинетъ, бѣше станалъ, както по име, така и по фактъ, диктаторъ. Той обяви една конституция, която трѣбваше да реформира държавата върху съсловна основа. Идеята той бѣше заелъ отъ една папска енциклика отъ 1931 г., съ която папа Пий XI предлагаше корпоративно-обществена форма като срѣдство за премахване на социалнитѣ противоречия и класовата борба. Прокарването на тая реформа означаваше край на работническитѣ сдружения, които бѣха социалистически, и затова социалиститѣ започнаха да се борятъ съ рѫце и крака. За да подзида новата конституция, Долфусъ създаде „Отечествения фронтъ“, национално надпартийно движение, което застана на патриотическа основа. Мусолини подкрепи и дветѣ начинания.

Отношенията съ Германия се отново помрачиха. Равновесието на работитѣ въ Австрия бѣше нарушено.

Вмѣсто нѣкогашното теглене на вѫже между двама повече или по-малко еднакво силни противници, социалиститѣ и християнъ-социалиститѣ, Долфусъ трѣбваше да отстоява война на три фронта. Страната се бѣше раздѣлила между тритѣ групи, които по сила не си отстѫпваха: социалиститѣ, националсоциалиститѣ и правителството, плюсъ Хаймверътъ. Какво можеше да произлѣзе отъ това, никой не можеше да предвиди. Долфусъ застана въ центъра и се сражаваше както налѣво, така и надѣсно. Ако социалисти и националсоциалисти биха съединили силитѣ си, той щѣше да бѫде унищоженъ. Хитлеръ обаче правѣше една такава коалиция невъзможна. Една друга опасность се появи: хитлериститѣ и Хаймверътъ започнаха да преговарятъ тайно.

За да може нѣкакси да подобри, неприятното си положение, Долфусъ започна да прави мили очи на хитлериститѣ. Неговата политика е била винаги отбранителна. Той бѣше готовъ да води преговори за миръ, но само върху основата на една независима Австрия. Хитлеръ се показа наклоненъ къмъ преговори. Подробноститѣ бѣха уредени между Долфусъ и Хабихтъ, и на 8 януарий 1934 г. Хабихтъ се качи на самолетъ въ Мюнхенъ съ посока Виена, споредъ както бѣше уговорено. Въ най-последния моментъ обаче Долфусъ развали цѣлата работа. Казватъ, че нацистскиятъ тероръ, противно на примирието, се билъ много увеличилъ презъ нощьта на 7 януарий. Хабихтъ билъ върнатъ отъ срѣдъ пѫть по радиото.

Презъ следната седмица сеньоръ Сувичъ, държавниятъ подсекретарь на Мусолини по външнитѣ работи, пристигна на официално посещение въ Виена. Той предложи новъ планъ. Австрийското правителство, нападнато отъ дветѣ му крила, се намираше въ невъзможность да вирѣе. Долфусъ трѣбваше да премахне единия отъ двата неприятеля, за да си освободи рѫката за борба съ другия. Мусолини презираше австрийскитѣ социалдемократи. Преди една година тѣ бѣха разкрили неговата контрабанда на орѫжие за Унгария чрезъ Хинтенбергската афера. Прочее, италианцитѣ посъветваха Долфусъ да разреши проблемата, като ликвидира социалиститѣ. Такова е простото обяснение за това, което се случи; гражданската война презъ февруарий.