Джон Гънтър
Европа безъ маска (137)

Империалисти

Въ крайната дѣсница, много по-надѣсно отъ Чембърлейнъ, Халсхамъ и Лъндъндери, сѫ застанали двама самотни и желѣзни империалисти: Л. С. Еймъри, бившъ колониаленъ министъръ, и лордъ Лойдъ, бившъ генералъ-губернаторъ на Бомбай и върховенъ комисарь на Египетъ. Неотдавна Еймъри отново излѣзе на преденъ планъ, и то като водачъ на оная група отъ депутати, които съ всичката рѣзкость и енергия застѫпиха възможностьта да се възвърнатъ колониитѣ на Германия. „Ако бѫда принуденъ да посоча най-убедения дѣсничарь между голѣмитѣ политици на нашето време, — писа Роберъ Берне — то азъ ще прескоча Чърчилъ и ще гласувамъ за мистъръ Еймъри… Той е империалистъ отъ школата на Трайчке и Бернарди…“ Затова той е безъ постъ. Еймъри има малка фигура, свадливъ е, великолепенъ, макаръ и сухъ дебатенъ ораторъ, и, като повечето английски високомѣрни политици, е много интелигентенъ и културенъ.

Лордъ Лойдъ, чиито заслуги сѫ повече въ държавното управление, отколкото при дебатитѣ въ Уестминстъръ, води произхода си отъ ония князе, които преди 900 години сѫ управлявали Дайфъдъ (въ Южни Уелсъ). Той е единъ отъ нѣкогашнитѣ спѫтници на полковникъ Лауренсъ при арабскитѣ му авантюри. Той е управникътъ, който за пръвъ пѫть арестува Ганди. Изгуби поста си въ Египетъ, когато покойниятъ Артъръ Хендерсънъ стана министъръ на външнитѣ работи. Подобно на Еймъри, Лойдъ е изолационистъ и империалистъ. Като губернаторъ бѣше твърде интересенъ. Отдаваше голѣмо значение на великолепнитѣ церемонии. Когато Уелскиятъ принцъ го посетилъ въ Бомбай, трѣбва да си е казалъ:

„Преди да гостувамъ на Джорджъ Лойдъ, азъ не съмъ знаелъ какъ живѣятъ кралетѣ.“