Джон Гънтър
Европа безъ маска (134)

Синдикалисти

„Доколкото засѣга менъ, то азъ се бихъ опрѣлъ по-скоро на съръ Уолтъръ Ситринъ, върховниятъ жрецъ на британскитѣ синдикати, отколкото на мистъръ Балдуинъ, консервативниятъ министъръ-председатель, ако въпросътъ е за безпогрѣшното запазване на сегашната система. Днесъ никакво торианство не е по-ужасно и по-постоянно отъ това, което превъплътяватъ чрезъ идеи и практика водачитѣ на синдикатитѣ.“

А. Д. Къмингсъ

Къмъ края на 1935 г. лейбъристската опозиция се състоеше отъ 72 представители на самата лейбъристска партия и 74 представители на синдикатитѣ. Тѣ се разпредѣляха така: 37 отъ рудничарския съюзъ, 7 общински работници, 6 жп чиновници, 6 транспортни работници, 5 индустриални работници, 3 отъ желѣзничарския съюзъ, 2 словослагатели и по единъ отъ осемь други синдикати. Повечето отъ тѣхъ не желаеха нищо друго така, както съвременния социализъмъ.

Най-виднитѣ синдикалисти, подобно на съръ Уолтъръ Ситринъ, главенъ секретарь, комуто националното правителство неотдавна даде благороднически санъ, което се изтъкна като нѣкаква умна политика, и Ѫрнестъ Бевинъ, водачъ на относително новия и мощенъ „Транспортенъ и общъ работнически съюзъ“, не сѫ членове на Долната камара. По начало синдикалнитѣ главатари, се държатъ далечъ отъ активната политика. Тѣ обаче контролиратъ лейбъристската партия, защото държатъ каситѣ.

Триумфътъ на съръ Уолтъръ Ситринъ е методата. Той бѣше членъ на единъ електричарски синдикатъ и стана втори секретарь на синдикалния конгресъ. Неговата изключителна организаторска енергия го направи незамѣнимъ, и така той стана водачъ. За него казватъ, че живѣе между корицитѣ на папкитѣ си. Когато веднъжъ билъ поканенъ на една информативна конференция съ лейбъристскитѣ интелектуалци, за да се справятъ съ нѣкаква партийна афера, той донесълъ всичкитѣ си книжа, като довелъ и секретаря си. Секретарьтъ му записвалъ всѣка дума, която произнесълъ, навѣрно за да не може следъ това никой да го цитира невѣрно.

Ситринъ посети Москва презъ есеньта на 1935 г. и следъ това написа една книга върху Русия, въ която, си даде труда да бѫде безпристрастенъ. Въпрѣки това той винаги е отхвърлялъ всички предложения за социалистично-комунистически единенъ фронтъ. Отъ 1928 г., е председатель на „Международната федерация на трейдъюнионитѣ“.