Джон Гънтър
Европа безъ маска (133)

Крипсъ

„Нуждно е само да прелистиш страницитѣ на британската империалистическа история, за да потънешъ отъ срамъ, че си англичанинъ.“

Съръ Стафордъ Крипсъ

Най-умниятъ момъкъ между лейбъристскитѣ депутати е навѣрно съръ Стафордъ Крипсъ. Синъ на лордъ Пармуръ, социалистъ по убеждение, единъ отъ най-добритѣ английски парламентаристи и подобно на Саймънъ бележитъ адвокатъ. Той основа „Социалистическата лига“ всрѣдъ лейбъристската парламентарна група и се числи къмъ крайната лѣвица. Той плѣсна голѣмъ брой хора по челата, като каза, че „ние ще трѣбва да преодолѣемъ сѫщо така и опозицията на Бъкингамския дворецъ“. Торитѣ — а това заслужава внимание — се плашатъ отъ Крипсъ, докато само нѣколцина отъ тѣхъ изпитватъ страхъ отъ Морисънъ. Тѣ смѣтатъ, че нѣкой день Крипсъ, ако му се отдаде случай, ще въведе една действителна и съобразна на момента социалистическа политика, като ще се опита да разтури камарата на лордоветѣ и да управлява чрезъ пълномощия. Това ужасява дори консервативнитѣ лейбъристи. Следъ едно хубаво засилване по посока на партийното водачество, той е отново отдалеченъ отъ фокуса на събитията и е застаналъ на сѣнка.

Англия е страна на великолепнитѣ изненади. И точно поради тая причина, никой не трѣбва да бѫде изненаданъ, ако чуе, че Крипсъ, който отъ всички лейбъристи може да бѫде посоченъ пръвъ като истински работнически агитаторъ, е всѫщность притежатель на огромно богатство. Той се бори срещу крепостьта на привилегиитѣ отвѫтре. Неговитѣ приходи като кралски съветникъ се изчисляватъ на 30.000 лири стерлинги годишно. Предъ политическа аудитория той разказвалъ, какъ се отнася като адвокатъ къмъ хората отъ господствуващитѣ класи: „Вие ми плащате баснословни, фантастични суми, за да ви измъкна отъ затрудненията, въ които изпадате. А азъ не се колебая да ви заявя, че въ тая страна работническата класа е много по-способна отъ васъ за управление.“ Страстната, радикална честность на неговитѣ убеждения е вънъ отъ всѣко съмнение.

Крипсъ изтъкна, че броятъ на подкрепенитѣ отъ държавата презъ първия периодъ на националното правителство се е увеличилъ съ 400.000, поради което той е убеденъ, че фашизмътъ е сложилъ своитѣ кални пръсти върху английския животъ. „Манчестеръ Гардианъ“ изнесе неотдавна единъ цитатъ, споредъ който Крипсъ билъ казалъ, че първата решителна и съзнателна стѫпка къмъ фашизма билъ „Trades Dispute Act“ отъ 1927 г. Изборитѣ отъ 1931 г. имали „типиченъ фашистски характеръ“. Капиталистическитѣ сили спечелили чрезъ урнитѣ една такава победа, че „една формална и лична диктатура никакъ не била нуждна“. Работникътъ ще бѫде изпратенъ въ затвора не така страшно и безмилостно, както въ Германия и Италия, но учтиво и енергично, както това би могло да бѫде очаквано отъ единъ джентлементски фашизъмъ въ Англия. Цвѣтни ризи съвсемъ не сѫ нуждни. Тѣ само смущаватъ очитѣ. Единъ добре подбранъ полицай е много по-евтинъ и много по-малко привлича вниманието върху себе си.

Неговата дефиниция за корпоративната държава е много интересна: „Една метода, при която на капиталиста е дадена неограничена власть да предизвиква онова поскѫпване, което осигурява неговата часть въ националното богатство, независимо отъ неговитѣ лични капризи, и което го поставя въ положение да заробва работницитѣ посрѣдствомъ сѫществуващото само на книга и безъ всѣкакво практическо значение право на малцинството въ рѫководството на индустрията, което замѣства тѣхната свобода и право на събрания.“

Много добре ще бѫде, ако Крипсъ и Морисънъ, независимо отъ тѣхнитѣ идеологични различия, започнатъ да работятъ заедно. Първиятъ ще даде теория и стратегия, другиятъ — организационна сила и смисълъ на политическата тактика. Срещу двамата обаче е застанала консервативната мощь на Трейдъ-юнионитѣ, т.е. на работническитѣ сдружения.