Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inside Europe, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране
remark(2009)
Корекция и форматиране
Karel(2022)

Издание:

Автор: Джонъ Гънтъръ

Заглавие: Европа безъ маска

Преводач: Георги Ст. Коджастаматовъ

Език, от който е преведено: английски

Издател: „М. Г. Смрикаровъ“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1945

Тип: Очерк

Печатница: Печатница „Йоханъ Гутенбергъ“, „Ц. Симеонъ“ 185 — София

Художник: Кр. Попов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15373

История

  1. —Добавяне

Още двама отъ най-добритѣ

Противоречието между външния образъ на политика и неговия вѫтрешенъ характеръ никѫде не е така ясно изразено, както въ Англия. Да вземемъ случая съ съръ Остинъ Чембърлейнъ. Отъ двадесеть години карикатуриститѣ го рисуватъ като изсъхнала тояга съ вцепененъ монокълъ и силно издадена долна челюсть. Всѫщность обаче съръ Остинъ е жизнерадостенъ младежъ на 72 години, винаги засмѣнъ, гъвкавъ, голѣмъ хумористъ съ чаръ и характеръ. Чембърлейнъ е заемалъ всички високи постове на Англия, съ изключение на най-висшия. Отъ лоялность спрямо колегитѣ си, той два пѫти се отказвалъ отъ министъръ-председателския постъ. Презъ 1931 г. той се оттегли при образуването на националното правителство, за да стори мѣсто на младитѣ кандидати. Отъ тоя моментъ неговото влияние върху страната не само че не се намали, но дори се увеличи. Това се дължи на обстоятелството, че неговата личность има много повече тежесть, отколкото който и да е другъ членъ на Долната камара. Той е единъ отъ най-важнитѣ водачи на торитѣ. Когато Остинъ Чембърлейнъ се обяви противъ плана Хоръ-Лавалъ, това означаваше, че тоя планъ неминуемо ще се провали. Както всѣкиму е известно, Чембърлейнъ е за Франция и противъ германцитѣ. Въ една много изразителна речь презъ юлий 1936 г. той изложи колко е опасно предложението да се върнатъ колониитѣ на Германия, на тая Германия, която отказва на голѣмъ брой отъ хората си правото на поданство.

Уинстънъ Чърчилъ, като повечето английски политици, изглежда много по-младъ, отколкото е. Като вземемъ предвидъ неговата изключителна жизнена свежесть и традиционната почтеность на всѣка британска служба на държавата, то той съ своитѣ 62 години (презъ 1936 г.) практически е още въ детска количка. Уинстънъ много желае още веднъжъ да стане министъръ-председатель. Всичко останало той, разбира се, е вече билъ. И то не само въ политическото поле. Неуморимъ, господарственъ, жаденъ за преживѣлици, неизказано амбициозенъ, издънка на Марлбъроу отъ майка си американка, той изкарва блестяща военна кариера, за да стане художникъ-акварелистъ, журналистъ, историкъ, зидарь, домоуправитель, ораторъ. Наричатъ го шумящъ духъ. Много обича реторичнитѣ тиради. Малко сѫ съвременнитѣ книги на английски езикъ, които биха могли да съперничатъ по чистота на стила и ясность на израза съ неговата „Свѣтовна криза“ (World Crisis). Напоследъкъ той изглежда вече не така безогледно злобенъ въ това отношение, защото се плаши повече отъ Германия, отколкото отъ Русия. Неговото влияние по въпроса за превъорѫжаването на Англия е много по-силно отъ това на когото и да било другъ тамъ. Нѣкои хора казватъ, че преценкитѣ на Чърчилъ сѫ неправилни, че билъ много буенъ, много категориченъ. Повечето хора обаче сѫ убедени, че той още веднъжъ, при нѣкой голѣмъ катаклизъмъ, ще може да застане като националенъ водачъ на Англия.